Определение № 34141 от 19.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34141 гр. София, 19.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. АТАНАСОВА Гражданско дело № 20261110112316 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК.

Съдът констатира, че исковата молба и насрещната искова молба са нередовни в частта, в която се претендира издръжка за всяко от децата. Поради това на ищците трябва да се дадат указания да отстранят тези нередовности.

За процесуална икономия и на основание чл. 140 ГПК съдът делото трябва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.11.2026 г. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за изслушването относно предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения, като в случай че страната не се яви без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 25,56 евро до 153,39 евро.

УКАЗВА на А. С. Г. в едноседмичен срок от уведомяването да внесе по сметка на СРС депозит в размер на 120 евро за назначаване на преводач на български жестов език, чрез помощта на когото родителите да бъдат изслушани в съдебното производство.

УКАЗВА на ищеца А. С. Г. в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни размера на претендираната издръжка за всяко дете, като съобрази нормата на чл. 142, ал. 2 СК. УКАЗВА на А. С. Г., че при неизпълнение на 1 указанията в срок исковата молба ще бъде върната и производството по нея ще бъде прекратено.

УКАЗВА на ищцата Н. П. Г. в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни периода и размера на претендираната издръжка за минал период (размер по месеци и като обща сума), както и да уточни размера и периода на претендираната издръжка за бъдещо време за всяко дете. УКАЗВА на Н. П. Г., че при неизпълнение на указанията на съда насрещната искова молба ще бъде върната и производството по нея ще бъде прекратено.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на А. С. Г., с която е редявен иск по чл.

127, ал. 2 СК срещу Н. П. Г. за уреждане на въпросите за родителската отговорност относно децата А. А.ов Г. и С. А.. Г..

В исковата молба се твърди, че страните живели на семейни начала в периода 2014 г. – 20.06.2024 г. Твърди се, че до 2021 г. страните живеели в гр. София, а след това се преместили в гр. Варна при родителите на ищеца. Заявява се, че в началото на 2022 г. ответницата отишла заедно с детето А. Г. в гр. София, докато детето С. Г. останало при баща си. Поддържа се, че на 20.06.2024 г. ответницата заминала в Грузия, поради което и детето А.

Г. заживяло с бащата в гр. Варна. Твърди се, че децата имали изградена социална среда при бащата. През м. септември 2024 г. ответницата се прибрала от Грузия, но не се интересувала от децата и не ги търсела до м. септември 2025 г. Твърди се, че на 04.09.2025 г. ответницата отвела децата. Поради изложеното се моли съдът да предостави упражняването на родителските права на бащата, при когото да определи и местоживенето на децата. Моли се да се определи режим на лични отношения между майката и децата, както и да се определи месечна издръжка за децата.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н. П. Г. е депозирала отговор на искова молба, с който оспорва претенцията. Заявява, че искът е недопустим, доколкото ищецът не желае да упражнява родителските права, тъй като не може да се грижи за децата по здравословни причини. Поддържа, че е имало предходно инициирано производство, във връзка с което ищецът заявил, че е подписал документи, предоставени му от родителите му. Твърди, че ищецът сам казал, че не може да се грижи за децата, като настоящото производство било образувано само няколко дена след прекратяване на предходното. Твърди, че до раздялата между страните през м. август 2025 г. с ищеца живели в едно домакинство. Излага съображения, че макар да не работи по трудово правоотношение, то няма пречка за упражняване на родителски права, когато е налице стабилна семейна среда. Поддържа, че е била в Грузия на посещение на своя приятелка, което е било известно на ищеца. Твърди, че при завръщането си от Грузия разбрала, че ищецът отписал децата от учебните им заведения в гр. София и ги записал в такива в гр. Варна. Поддържа, че не е отишла да живее с ищеца поради осъществяван тормоз от родителите му. Заявява, че бащата на ищеца упражнявал физическо насилие върху нея, а майката на ищеца упражнявала психически тормоз, като тези действия били извършвани в присъствието на децата. Поддържа, че в периода м 2 септември 2024 г. – м. септември 2025 г. многократно ходила в гр. Варна, но ищецът и родителите му възпрепятствали контактите с децата. Твърди, че в края на м. август 2025 г. взела децата със съгласието на ищеца. Заявява, че докато ищецът бил в гр. София при сестра си, той ежедневно посещавал децата. Поддържа, че децата споделят, че са обиждани от бабата по бащина линия. Заявява, че дядото по бащина линия затварял децата сами, като ги наквал и заключвал на тъмно. Твърди, че домът на бащата е рисков и поради това, че се посещава често от неговата сестра, която страда от шизофрения. Поради изложеното се моли искът на А. С. Г. да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата предявява и насрещен иск по чл. 127, ал. 2 СК, като моли родителските права по отношение на двете деца да бъдат предоставени на нея, между децата и бащата да се определи режим на лични отношения, като бащата бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на всяко дете, вкл. издръжка за минал период, считано от 01.09.2025 г.

В насрещната искова молба се поддържа, че майката Н. П. Г. отглежда децата на страните.

Твърди се, че бащата работи на 8-часов работен ден, поради което грижите за децата биха били полагани от неговите родители. Заявява се, че децата живеят в стабилна семейна среда, която им гарантира сигурност, любов и грижи. Поддържа се, че майката разчита на помощта на своята баба, която осигурява и финансова подкрепа за децата. Твърди се, че майката има частичен говор и частичен слух и поради това има по-добри комуникационни умения от бащата. Поддържа се, че бащата е глухоням и това затруднява комуникацията с децата.

Заявява се, че бащата не е къпал, хранил или обличал децата, не ги е водил на лекар и не им е помагал при училищната им подготовка. Излагат се подробни съображения, че родителите на А. Г. взимат решения по всички въпроси, свързани с децата. Твърди се, че конфликтите между страните винаги са били продиктувани от намесата на родителите на А. Г.. Поддържа се, че средата в дома на бащата е авторитарна и неподходяща за отглеждане на деца.

От А. С. Г. е подаден отговор, с който се оспорва насрещната искова молба. Твърди се, че присъствието на бабата и дядото по бащина линия не представлява заместване на фигурата на бащата. Поддържа се, че ищцата изтъква като негативен фактор помощта на бабата и дядото по бащина линия и като положителен фактор помощта, която й предоставя нейната собствена баба. Поддържа се, че исковата молба по предходното дело е била оттеглена поради изразено желание от майката за сключване на споразумение, което не се случило.

Оспорва се твърдението, че майката съдейства за срещи между бащата и децата. Оспорва се доводът, че в дома на бащата се прилагат физически или унизителни наказания, че децата са били травмирани, заключвани или наказвани. Поддържа се, че наличието на слухово увреждане не е основание за изключване на родителя от живота на децата му. Твърди се, че предложеният от майката режим на лични отношения създава риск от отчуждение на децата от бащата. Оспорва се твърдението, че от 01.09.2025 г. бащата се е дезинтересирал от децата и е отказал да поеме родителските си задължения. Твърди се, че всъщност поведението на ищцата е насочено към ограничаване на контактите между бащата и децата. Твърди се, че бащата има възможност да заплаща месечна издръжка за всяко дете в размер от 160 евро.

3

Поради изложеното се моли да се отхвърли предявеният насрещен иск.

УКАЗВА на всеки от ищците, че носи доказателствената тежест да установи по делото следните обстоятелства: 1) че страните са родители на децата, 2) че живеят разделено, като се установи датата на раздялата с оглед претенцията за издръжка за минал период, 3) всички наведени обстоятелства, обуславящи интереса на децата от поисканите конкретни мерки относно родителската отговорност, 4) че имат родителски капацитет, качества и условия да се грижат и отглеждат децата, 5) нуждите на децата от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че Н. П. Г. и А. С. Г. са родители на децата А. А.ов Г. и С. А.ова П., както и че към м 09.2025 г. страните не са живеели съвместно.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от страните писмени доказателства.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото постъпилите социални доклади от ДСП-Младост и ДСП-Варна.

ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП за сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи се лица, както и данни за доходи от извънтрудови правоотношения по отношение на двете страни за период от 01.01.2025 г. до момента на изготвяне на справката.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ за получавани пенсии и обезщетения по КСО за страните през последната година.

ДА СЕ ИЗИСКА от Служба по вписванията справка за притежавани имоти от двете страни.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от МВР, отдел „Пътна полиция“, справка за притежавани МПС от двете страни.

По искането за допускане на КСПЕЕ съдът ще се произнесе в първото съдебно заседание след изслушване на родителите.

УКАЗВА на А. С. Г. в едноседмичен срок от уведомяването да уточни кои конкретни обстоятелства иска да установява чрез разпит на свидетели, както и да уточни дали за едни и същи обстоятелства ще бъдат разпитвани двамата свидетели. В случай че свидетелите ще се разпитват за различни обстоятелства, да се уточни кой свидетел какво ще установява.

УКАЗВА на А. С. Г., че при неизпълнение на указанията в срок съдът ще остави без уважение доказателственото му искане.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответницата за установяване на обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. П. Г. за задължаване на А. С. Г. да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК.

Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ 4

ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение производството ще се разгледа и ПРИКЛЮЧИ В ЕДНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, а дължимите ДЪРЖАВНИ ТАКСИ СА ПО-НИСКИ. Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят ДОБРИЯ ТОН ПОМЕЖДУ СИ, КОЕТО Е В ИНТЕРЕС НА ДЕЦАТА.

Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.

Процедурата по медиация е: бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го определят; доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес; поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от страните по време на провеждането й; свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения; взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение; спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.