Решение № 216 от 22.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Варна, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20243100900426 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба на И. Р. И., ********** против „Дженерали застраховане“ АД, гр. София, с която заявени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за заплащане на следните суми: 1. 63000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва от уведомяване на застрахователя на 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. 1000 лева - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение и възстановяване, ведно с лихва от уведомяване на застрахователя 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението като вредите са в резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2022 г. на път 3-207 в района на с. ******, общ. Вълчи дол, обл. Варна, с лек автомобил м. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ******, управляван от водача И.Х.И. от гр. Д., при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС, и ответното дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Ищецът И. И. твърди, че на 12.02.2022 г. около 9.00 часа, е пътувала като пътник на задна седалка в л.а. м. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ******, управляван от водача И.Х.И. от гр. Д.. На път 3-207, в района на с. ******, общ. Вълчи дол, обл. Варна, е допуснато ПТП като И. е загубил управление над автомобила поради навлизане в десен завой, на мокър участък, с несъобразена скорост. Твърди, че ПТП е посетено от органите на МВР и е съставен съответен констативен протокол. Сочи, че в резултат на удара е получила контузия, диагностицирана на по-късен етап като счупване на таза.

В началото, считайки че изпитваната единствено болка в дясно бедро бързо ще отшуми, напуска спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“ АД, гр.

Варна където е била приета за преглед с изписан режим на лечение – постелен.

Твърди, че е спазила лекарските предписания, но оплакванията се засилили, а на следващия ден се е събудила с посиняло лице в областта на носа и очите, 1 със силно главоболие и световъртеж и непоносимост на болката. Месец след събитието, поради влошеното здравословно състояние, при извършен медицински преглед било констатирано, че същата има хематом на десния крак, което наложило хоспитализация за период от 4 дни, в рамките на който извършена и оперативна интервенция. Последвала забрана за движение като ищцата настоява, че в рамките на поне три месеца не е могла да става сама от леглото и е била изцяло подпомагана от майка си, сестра си и съпруга си в обслужване на елементарни хигиенни нужди. След още няколко изследвания, включително скенер и ЯМР била поставена окончателна диагноза – други спондилози с радикулопатия, увреждания на междупрешленните дискове и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. За възстановяване на физическото състояние, по лекарска препоръка е започнала съблюдаване на специален хранителен режим, регулярен прием на лекарства, включително антитромботична профилактика, а след 45-тия следоперативен ден и вадене на конци, смяна на превръзка и т.н. Заявява, че е приемала медикаменти до момента, в който е разбрала, че е бременна. Установено било, че износването на плода в нейното състояние е опасно, а единственият лекарствен болкоуспокояващ продукт, който приемала с оглед бременността, не повлиявал положително състоянието й и изпитваните болки. Нетърпимостта на състоянието повлияло и психичното здраве. Започнала да усеща все почесто раздразнителност, неразположение, появило се чувство на тъга и страх, че няма да може да се възстанови напълно физически. Изживяла и негативно становището на лекарите, че няма да може да практикува народни танци, любимо нейно занимание и страст от детските години. Сънищата били съпроводени с кошмари. Все още сочи, че изпитва страх от движение в МПС.

Поради неработоспособността, трудовият й договор бил прекратен, а невъзможността да обслужва регулярно задължения по договори за кредит довела до предсрочната изискуемост на сумите по тях.

Твърди, че е отправила извънсъдебна застрахователна претенция към ответното дружество, доколкото между собственика на автомобила, участник в ПТП и „Дженерали Застраховане“ АД, към момента на ПТП е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но застрахователят е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди, който е изключително нисък. Сочи, че същият не е бил изплатен.

На изложените основания моли за уважаване на заявените претенции.

Правна квалификация на правата: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 429 ал.3 вр. ал.2 т.2 от КЗ.

В отговора си, застрахователят намира претенциите за допустими, но неоснователни. Оспорват се елементите по фактическия състав, предпоставящ ангажиране отговорността на застрахователя. Заявява се, че действително ищцата е отправила извънсъдебна претенция към ответника, който в рамките на законовоопределения срок е определил застрахователно обезщетение в размер на 27 000 лева, но ищцата не е представила банкова сметка за изплащане на сумата. Твърди се, че такава не е посочена и с исковата молба, което обуславя приложение на разпоредбата на чл. 380 ал.3 от ТЗ. Оспорва се дължимост на суми над опредЕ.та от застрахователя като се счита, че търсеният размер е изключително завишен и несъответен на константната съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, съотнесен към интензитета на претърпените болки и страдания. Настоява се, че травмата е успешно излекувана, в рамките на обичайния времеви период за този вид 2 телесна повреда, а част от заявените заболявания като спондилоза с радикулопатия и увреждане на междупрешленните дискове са установени през 2020 г. и нямат касателство към уврежданията, претърпени от ПТП.

Оспорва се изрично твърдението за мозъчна травма. Не на последно място моли да се отчете, че обезщетението не трябва да води до обогатяване на ищеца и неоправдано завишаване жизнения стандарт на лицето. Твърди се на следващо място съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан. Оспорва като недоказан иска за имуществени вреди.

В съдебно заседание ищецът, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа предявените искове. В подробна писмена защита взема отношение по всяко от наведените от ответника възражения, включително тези по съпричиняване на вредоносния резултат като моли съда да ги счете за неоснователни предвид целия събран по делото доказателствен материал.

Ответникът, също чрез упълномощен процесуален представител, в писмени становища поддържа твърденията си, изложени в отговора на исковата молба.

И двете страни претендират присъждането на деловодни разноски.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В хода на производството и преди първо по делото съдебно заседание е постигнато споразумение между Прокуратурата и подсъдимият И.Х.И. по НОХД № 31/2025 г. по описа на РС Д., поради което и съдът в окончателния доклад по делото, направен в първо съдебно заседание е указал на страните, че на осн. чл. 300 от ГПК зачита влязлото в сила на 07.02.2025 г. споразумение, което е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.

1. По безспорните факти:

Съдът е приел за ненуждаещ се от доказване факта, че пострадалата ищца е заявила извънсъдебна претенция по чл. 380 от КЗ пред застрахователя както и че плащане не е постъпило. Не са противоположни позициите на страните и по наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между „Дженерали застраховане“ АД и собственика на л.а. м. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ******, към датата на ПТП – 12.02.2022 г.

Затова и съдът приема, че на 12.02.2022 г. в с. ******, обл. Варна, при управление на МПС – л.а. м. „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ******, водачът е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал.1 от ЗДвП и чл. 21 ал.1, ред 2, колона 2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил на повече от едно лице, включително на ищцата И. Р. И. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура, без разместване, на горния клон на лява пубисна кост на таза, обусловило трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за период от около 1.5 месеца.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, касаят наличието на твърдените неимуществени вреди и техният интензитет, 3 справедливият размер на обезщетението за понасянето им, наличието или отсъствието на съпричиняване, респ. неговата степен, претърпяването на имуществени вреди във връзка с произшествието, техния размер, дължимостта на лихва върху главниците и релевантния за начисляването й момент.

2.

По наличието на вреди от процесното ПТП, интензитет им и справедливият размер на обезщетението.

За доказване на претърпените болки и страдания е допуснато провеждане на СМЕ (първоначална и повторна), заключенията по които съдът кредитира като компетентни, пълни и безпристрастни, доколкото не си противоречат. В частност съдът счита, че заключението по повторната експертиза е значително по-задълбочено, поради което и на него основава изводите си.

Въз основа на същото, съдът приема за установено, че в резултат на ПТП ищцата е получила фрактура на горния клон на лявата пубисна кост, без разместване и впоследствие - контузия на дясно бедро, изразяваща се в травматичен хематом в най-горния му отдел. Експертът заявява, че първата от описаните две травми води до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около месец и половина – два, а хематома в седалищно-бедрената област, чиято медикобиологична характеристика се заключава във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в случая не е претърпял обичайния си процес на обратно развитие и се е усложнил във времето, наложило оперативно лечение през м. 03.2022 г., след което предложена втора интервенция за м. 08.2022 г., отказана от пострадалата.

Заключението налага да се приеме, че травматичните увреждания са получени по механизмите на действия на твърдите, тъпи предмети чрез директни удари, които при конкретното ПТП са били локализирани в срещуположни зони на тазово-седалищната област – предностранично в ляво, където е счупената кост и задно странично в дясно, в мястото на хематома.

При извършения от експерта преглед на ищцата на 15.04.2025 г. е констатирано, че движенията във всички области от тялото и крайниците са в обичаен обем и походката не е нарушена. Установен е остатъчен белег от операцията по отстраняване на хематома. След фрактурата е постигнато пълно функционално и анатомично възстановяване.

Според експерта, поставените на ищцата диагнози във връзка с болестни изменения в гръбначния стълб, ангажиращи междупрешленните дискове (вертебрален синдром) и изпитваните във връзка с това болки от ищцата, включително невъзможност за продължително стоене права, тръпнене на крайниците и сетивни нарушения по кожата, не са свързани с получените травматични увреждания при ПТП, нито последното е повлияло в негативен аспект на вертебралния синдром, доколкото не се е проявило в границите на възстановителния период, а много по-късно – м. 08.2022 г.

(показания на експерта в ОСЗ от 30.04.2025 г.).

И двете заключения по СМЕ сочат, че при постъпване в спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“ АД гр. Варна, непосредствено след ПТП, не е поставена диагноза, свързана със загуба на съзнанието.

За доказването на интензитета на претърпените неимуществени вреди ищцата е ангажирала и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката 4

Н.Р. – сестра и Д.В. - майка, чиито показания съдът кредитира като пълни, последователни и вътрешно непротиворечиви, и цени същите при условията на чл. 172 ГПК с изключение на частта, в която възприятията относно това, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан, са опосредени и не съответстват на останалия доказателствен материал по делото. Последният факт съдът ще коментира при изследване въпроса за съпричиняването.