Решение № 261315 от 14.04.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е град София, 14.04.2022 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12204 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №47486 от 21.02.2019г., постановено по гр.дело №43830/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 163-ти състав, поправено с решение № 163250 от 11.07.2019г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, е осъден „Х.“ ЕООД да изпълни реално поети задължения с договор от 14.09.2015г. и фактура №**********/01.12.2015г. за смяна на щрангове в собствените на „А.Д.И.в С.“ ЕООД апартаменти - №№4,19,23,31,43,52,59 /13 бр. щранга/, както и за пломбиране на водомерите в тях след подмяната им /26 бр. пломби/, на основание чл.79 ЗЗД. С решението е оставен без разглеждане предявения при евентуалност иск от ищец - „А.Д.И.в С.“ ЕООД срещу ответника - „Х.“ ЕООД за присъждане общо на сумата от 1903.20 лв., представляваща платена на неосъществено основание стойност на недовършеното изпълнение на поети в договор от 14.09.2015г. и фактура №**********/01.12.2015г. задължения, която включва стойността за смяна на щрангове в собствените на „А.Д.И.в С.“ ЕООД апартаменти - №№4,19,23,31,43,52,59 /13 бр. щранга/ в размер на 1716.00 лв. с ДДС/, както и стойността за пломбиране на водомерите в тях след подмяната им /26 бр. пломби/ в размер на 187.20 лв. с ДДС, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 1903.20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (30.05.2018г.) до датата на окончателното й изплащане, поради уважаване на главния иск предявен с правно основание чл.79 ЗЗД. С решението е осъден „Х.“ ЕООД да заплати на „А.Д.И.в С.“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 218.64 лв., представляваща сторени пред СРС разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - „Х.-**“ ООД /с определение от съдебно заседание на 01.12.2021г. е допусната промяна досежно правната форма на ответното дружество/, с която се обжалва изцяло решението на СРС като се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност обжалвания съдебен акт като постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място се релевират доводи за недопустимост на предявения иск, тъй като се твърди, че ищецът не е страна по сключения договор от 14.09.2015г., т.е. между страните няма възникнало облигационно правоотношение, поради което ищецът не е активно легитимиран да претендира реално изпълнение на поети от изпълнителя задължения по сочения договор. Твърди се, че искът е следвало да бъде предявен от Етажната собственост, която е възложител по сключения договор и съгласно чл.23, ал.4 ЗУЕС следва да се представлява от управителя на ЕС. На следващо място се сочи, че в случай, че съда приеме за допустима предявената искова претенция, то същата се явява неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционният съд е обосновал неправилен извод, че ответникът е неизправна страна по сключения договор от 14.09.2015г. и дължи реално изпълнение на поетите от него задължения – извършване на договорени видове СМР, индивидуализирани по вид и количество в издадена фактура №**********/01.12.2015г.. Твърди се, че съгласно договора възложителят е следвало да заплати авансово цялата уговорена сума за изпълнение на възложените видове СМР, но доколкото това не е сторено, не е налице основание да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава и дължи изпълнение на възложените му видове СМР. Сочи се още, че доколкото процесните апартаменти, досежно които се претендира реално изпълнение на възложени видове СМР, не са били посочени в подписани от страните четири анекса към процесния договора, поради което не са били изпълнени в тях възложени видове СМР. Поддържа се още, че стойността на извършените до момента ремонтни дейности в процесната жилищна сграда - блок

№3, в режим на етажна собственост, с адрес: град София, ж.к.“Изток“, ул.“****, надвишава платената от възложителя сума, поради което ответникът е преустановил извършването на възложените му видове СМР. Излага се още, че сумата от 5178.50 лв., за която е издадена фактура №**********/01.12.2015г. и която е заплатена от ищеца по сметка на ответника за извършване на видове СМР в собствените на ищеца апартаменти, е изчислена при направени калкулации за ремонт на целия блок, и същата възлиза на по-ниска стойност на ремонта отколкото при извършване на ремонт на отделни апартаменти в който случай разходите са по - високи, съответно по - висока е и стойността на ремонта. Поддържа се още, че дори да се приеме, че ищецът има право да получи изпълнение на ремонт в собствените си апартаменти, то това изпълнение следва да съответства на реално платеното. Твърди се, че извършените до момента ремонтни дейности в прилежащите общи части /подмяна на захранващите тръби в мазе, таван и висока зона/ и подмяна на щранговете и пломбирането на водомери в апартаменти №№25,26,49 и 69, собственост на ищеца, съответстват на средните пазарни цени за извършените видове СМР при индивидуална поръчка и на платената от ищеца сума в размер на 5178.50 лв.. По тези съображения се твърди, че липсва основание в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника като изпълнител по договор от 14.09.2015г. да изпълни реално поети задължения за извършване на видове СМР, описани по вид и количество в издадена фактура №**********/01.12.2015г., в апартаменти, собственост на ищеца. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения главен иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски във въззивното производство. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за претендирани от въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - „А.Д.И.в С.“ /“А.“/ ЕООД, чрез юрисконсулт Б.О., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на въззивника. Твърди се, че наведените от въззивника доводи не кореспондират на събраните по делото доказателства и като такива се явяват неоснователни. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от „А.” ЕООД срещу „Х.-**“ ООД /в хода на съдебното производство е настъпила промяна в правната форма на дружеството-ответник/ осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството и се установява от събраните по делото доказателства, че на 14.09.2015г. е бил сключен договор за подмяна на хоризонтални и вертикални щрангове на обект: град София, ж.к.“Изток“, ул.“****, бл.3, между Етажната собственост на сграда

- бл.3, находящ се град София, ж.к.“Изток“, ул.“****, в качеството на възложител, и „Х.“ ЕООД в качеството на изпълнител, с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни срещу възнаграждение ремонтни дейности за подмяна на щрангове и захранващи тръби за топла, студена вода и циркулация в жилищния блок. На следващо място безспорно е и обстоятелството, че ответникът е издал на ищеца фактура №**********/01.12.2015г. на стойност 5178.50 лв., представляваща видове СМР, които следва да се извършат в апартаменти, собственост на ищеца, която е заплатена от ищеца, но ответникът частично е изпълнил възложената работа, като са останали неизпълнени в апартаментите на ищеца следните видове СМР: неподменени щрангове на ап.№№4,19,23,31,43,52,59 /или общо 13 бр. щранга/ – на стойност от 1716.00 лв. с ДДС/ и непломбиране на водомерите в тях след подмяната /или общо 26 бр. пломби/ – на стойност от 187.20 лв. с

ДДС/.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от „А.” ЕООД срещу „Х.-**“ ООД /в хода на съдебното производство е настъпила промяна в правната форма на дружеството-ответник/ осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за реално изпълнение от страна на ответника на поети задължения с договор от 14.09.2015г. и фактура №**********/01.12.2015г. за смяна на щрангове в собствените на „А.“ ЕООД апартаменти - №№4,19,23,31,43,52,59 /13 бр. щранга/, както и за пломбиране на водомерите в тях след подмяната им /26 бр. пломби/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:

На първо място съдът следва да разгледа поддържаното от въззивника възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, което счита за неоснователно. В случая от приетите по делото като неоспорени писмени доказателства се установява факта, че ищецът – „А.“ ЕООД е собственик на недвижими имоти – апартаменти №№4,19,23,31,43,52,59, находящи се в жилищна сграда – блок №3, с административен адрес: град София, ж.к.“Изток“, ул.“****, т.е. ищецът притежава качеството на етажен собственик на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда и като такъв следва да се приеме, че се явява страна по сключения от ЕС на блок №3, с административен адрес: град София, ж.к.“Изток“, ул.“****, в качеството на възложител договор с ответника от 14.09.2015г. за подмяна на хоризонтални и вертикални щрангове. За ищеца е налице правен интерес да претендира точно изпълнение на възложената работа по процесния договор и издадена фактура №**********/01.12.2015г., тъй като етажният собственик е длъжен да участва в заплащане на разходи за поддръжка на общи части на процесната жилищна сграда. Фактът, че ищецът е заплатил авансово изцяло сумата по издадената от ответника фактура