Решение № 3206 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3206 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110100801 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, е предявил срещу ответника В. Т., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл.

9 ЗПК, във вр. с чл. 23 ЗПК, за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 118 лева (сто и осемнадесет лева), представляваща чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № *** г., ведно със законна лихва за период от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.10.2024 г. по ч. гр. дело № 44242/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че на 31.03.2022 г ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 656494 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 700 лева, като се е задължил да върне същата на 17 вноски при фиксиран лихвен процент 40,05% и ГПР 49,90%. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит в срок поради, което изпаднал в забава При тези твърдения, моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, такъв е постъпил от ответника чрез адв. Ч., който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че процесният договор не съответства на изискванията на ЗПК и ЗЗД и счита, че заради това е недействителен. Оспорва клаузите от договора за кредит, уреждащи лихвата и за 1 неустойката като нищожни. Оспорва вземането да е валидно прехвърлено, тъй като счита, че изначално не е валидно възникнало. Оспорва се и даденото от ответника съгласие за сключване на договора. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски по чл. 38 ЗАдв. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 19.07.2024 г. срещу В. Т., по което е образувано ч. гр. дело № 44242/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав.

След извършена проверка по чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд е постановил разпореждане № 139274 от 01.10.2024 г., което е влязло в сила, с което заявлението с вх. № 237752 от 19.07.2024 г. на „СИТИ КЕШ“ ООД срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата над 118 лева до претендираните 526,57 лева за главница по Договор за паричен заем № 656494 от 31.03.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 76,04 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.06.2022 г. до 01.06.2024 г., както и съответните държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, е отхвърлено, и на 01.10.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет остатъка от 118 лева, представляващи чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № *** г. след приспадане на извършените от длъжника плащания, ведно със законна лихва за период от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, последният е подал мотивирано възражение, поради което на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет оспорените вземания, за които в негова полза била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е иск с правно основание чл.

240, ал. 1 и чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 23 ЗПК, по който в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че между „Сити кеш“ ООД и ответника е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит (заем), по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията си, в това число да установи погасяване на паричното си задължение.

Във връзка с направените от ответника възражения, с определението по чл. 140 от ГПК, в което е обективиран проекта за доклад по делото, съдът е указал, че се е произнесъл по приложение на императивните правни норми на ЗПК и ЗЗП, на които процесуалният 2 представител на ответника се позовава с разпореждане от 01.10.2024 г. по заповедното производство, което е влязло в законна сила и с което съдът е приел, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски съд). При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на СГС) - главницата в размер на 700 лева, от която следва да се приспадне платената от потребителя сума от 582 лева, като е присъдил единствено спорните 118 лева.

От заключението на изслушаната и приета по делото ССчЕ, изготвено от вещото лице И. Д., което не е оспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК, се установява, че сумата в размер на 700 лева е отпусната на ответника В. Т. в брой срещу подпис върху представения и приет като писмено доказателство (л 14 от заповедното производството) договор за потребителски кредит № 656494 към искане № 5008594 от 31.03.2022 г., автентичността на който не е оборена в процеса и който служи за разписка за получаване на сумата в брой. От заключението на вещото лице се установява, че по кредита са извършвани плащания в общ размер на 582 лева, които са съобразени от заповедния съд при постановяване на разпореждане № 139274 от 01.10.2024 г., като не се установява остатъкът от чистата стойност на кредита в размер на 118 лева да е погасена чрез плащане, прихващане или друг способ, към датата на приключване на съдебното дирене в тази инстанция, ето защо предявеният иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в този размер следва да се уважи.

Във връзка с разясненията, дадени в т. 73 и 74 от Решение по С-902/24 от 22.01.2026 г., според които член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не допускат съдебна практика по тълкуване на правото на държава членка, според която след обявяване на недействителността на договор за ипотечен кредит, банката има право да иска от потребителя сума, която надвишава връщането на капитала, отпуснат за изпълнението на този договор, и плащане на законна лихва за забава, считано от поканата за изпълнение, а докато доставчикът твърди, че сключеният с потребителя договор е действителен, никоя покана за изпълнение, която той връчва на потребителя с цел връщане на заетата главница, не може да породи действие за целите на плащането на лихви за забава до окончателното 3 обявяване на този договор за недействителен, законна лихва по чл. 214, ал. 2 от ГПК от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 19.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, не се дължи, поради което искането за нейното присъждане следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски за заповедното и исковото производство, тъй като искът за главница се уважава.

Заявителят в заповедното производство е сторил разноски в общ размер на 14,69 лева (7,51 евро), които следва да му бъдат присъдени.

В настоящото производство ищецът е платил 45 лева за държавна такса и такс за преписи за ответника (лист 29 и 30), както и депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 400 лева (57). Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв.

Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.

Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени и 545 лева (278,65 евро) - разноски в исковото производство или общо за двете производства – 559,69 лева (286,16 евро).

При този изход на спора, на адвоката на ответната страна, на основание чл. 78, ал. 3 във ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗАдв., разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 23 ЗПК, че ответникът В. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, дължи на ищеца „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, сумата о т 118 лева (сто и осемнадесет лева), представляваща чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № *** г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.10.2024 г. по ч. гр. дело № 44242/2024 г. по описа на 4

СРС, III ГО, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за период от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА В. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 559,69 лева (286,16 евро) - разноски, от които 545 лева (278,65 евро) разноски в исковото производство и 14,69 лева (7,51 евро) разноски в заповедното производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5