Определение № 33487 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33487 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110116555 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „***********“ ЕАД искова молба против „*************“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

3 182,77 евро, представляваща сбор от месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент ********** от 24.11.2010 г. за периода от 28.07.2024 г. до 27.03.2025 г., за които са издадени фактури № 490817215 от 02.09.2024 г. с падеж 01.11.2024 г. и период на фактуриране 28.07.2024 г. 27.08.2024 г. на стойност 0,10 евро; № 492295592 от 01.10.2024 г. с падеж 30.11.2024 г. и период на фактуриране 28.08.2024 г. - 27.09.2024 г. на стойност 386,31 евро; № 494011033 от 01.11.2024 г. с падеж 31.12.2024 г. и период на фактуриране 28.09.2024 г. - 27.10.2024 г. на стойност 386,31 евро; № 494040779 от 04.11.2024 г. с падеж 18.11.2024 г. и период на фактуриране 01.10.2024 г. - 31.10.2024 г. на стойност 6,26 евро; № 495461816 от 02.12.2024 г. с падеж 31.01.2025 г. и период на фактуриране 28.10.2024 г. - 27.11.2024 г. на стойност 89,91 евро; № 495496553 от 02.12.2024 г. с падеж 31.01.2025 г. и период на фактуриране 28.10.2024 г. - 27.11.2024 г. на стойност 386,31 евро; № 496952931 от 02.01.2025 г. с падеж 03.03.2025 г. и период на фактуриране 28.11.2024 г. - 27.12.2024 г. на стойност 155,14 евро; № 496982889 от 02.01.2025 г. с падеж 03.03.2025 г. и период на фактуриране 28.11.2024 г. - 27.12.2024 г. на стойност 386,31 евро; № 498462649 от 04.02.2025 г. с падеж 05.04.2025 г. и период на фактуриране 28.12.2024 г. - 27.01.2025 г. на стойност 155,14 евро; № 498500779 от 04.02.2025 г. с падеж 05.04.2025 г. и период на фактуриране 28.12.2024 г. - 27.01.2025 г. на стойност 460,50 евро; № 700105880 от 04.03.2025 г. с падеж 03.05.2025 г. и период на фактуриране 28.01.2025 г. - 27.02.2025 г. на стойност 155,14 евро; № 700138808 от 04.03.2025 г. с падеж 03.05.2025 г. и период на фактуриране 28.01.2025 г. - 27.02.2025 г. на стойност 386,31 евро; № 701599129 от 01.04.2025 г. с падеж 31.05.2025 г. и период на фактуриране 28.02.2025 г. - 27.03.2025 г. на стойност 101,42 евро; № 701630707 от 01.04.2025 г. с падеж 31.05.2025 г. и период на фактуриране 28.02.2025 г. - 27.03.2025 г. на стойност 127,61 евро, ведно със законната лихва считано от 17.04.2026 г. до окончателно изплащане на вземането;

359,38 евро, представляваща лихва за забава върху сумата от 3182,77 евро за 1 периода от 02.11.2024 г. до 16.04.2026 г.;

71,58 евро, представляваща неустойка за невърнато оборудване, за която е издадена сметка № *********** от 07.04.2025 г. с падеж 22.05.2025 г., ведно със законната лихва считано от 17.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането;

6,48 евро, представляваща лихва за забава върху сумата от 71,58 евро за периода от 23.05.2025 г. до 16.04.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 504/2026 г. по описа на РС Димитровград.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т.

10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 6 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че страните са сключили Договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ********** от 24.11.2010 г. Сочи, че за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Излага, че договорът е подновяван за нови срокове, както и че са добавяни/променяни услуги и тарифни планове. Твърди, че с тристранен договор от 25.02.2020 г. е активирана услуга за електронно събиране на пътни такси, по който били активирани GPS услуги. През процесния период посочва, че е била активна услуга ************** с месечна такса 7,90 лв. без ДДС. С Договор от 28.02.2022 г. твърди, че за срок от две години е активирана комплексна услуга ************ и Достъп до интернет с месечна такса 575 лв. без ДДС. С Приложение № 1 от 28.02.2022 г. за срок от две години сочи, че са активирани фиксирани електронни съобщителни услуги (пакет фиксиран интернет и телевизия), фиксиран интернет през мобилна мрежа и фиксиран интернет през мобилна мрежа - пакети **********, като посочва, че конкретните номера на услуги и избраните тарифни планове са описани в Приложение № 2 от 28.02.2022 г., както следва: за номер на услуга фиксиран интернет ************* сочи, че е избран план ********* със стандартна месечна такса 32,96 лв. без ДДС (активиран с допълнителна услуга ************* и ************); за номер на услуга фиксиран интернет 101002123891 сочи, че е избран план ********* със стандартна месечна такса 29,63 лв. без ДДС (активиран с допълнителна услуга ************** и ************); за номер на услуга фиксиран интернет 101002574967 сочи, че е избран план 2

******** със стандартна месечна такса 26,30 лв. без ДДС (активиран с допълнителна услуга ************* и ************); за номер на услуга фиксиран интернет пакет **************** сочи, че е избран план ********** 75 със стандартна месечна такса 24,98 лв. без ДДС (активиран с допълнителна услуга **************). Твърди, че за ползване на услугата на абоната е предоставено за временно ползване оборудване Data box устройство сериен номер ***************, което същият се задължил да върне при прекратяване на договора, а при невръщане била дължима неустойка; за номер на услуга фиксиран интернет *************** и телевизия ************** сочи, че е избран пакет *********** със стандартна месечна такса 45,45 лв. без ДДС (активиран с допълнителна услуга ************** и ************).

Излага, че през март 2023 г. месечните такси са актуализирани със средногодишния индекс на потребителските цени за 2022 г. с 15.3 % за такси под 25 лв. и с 2 лв. без ДДС за такси над 25 лв., през март 2024 г. - с 9.5 %, а през март 2025 г.

- с 2.4%. Посочва, че по договора са издадени посочените по-горе фактури. Твърди, че договорът е прекратен едностранно считано от 07.04.2025 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги, като излага и че е начислена неустойка за невърнато оборудване - Data box устройство сериен номер *************** на стойност 71,58 евро. Претендира и мораторна лихва върху дължимите суми. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че няма задължения по Договор ID ********** от 24.11.2010 г., като в тази връзка посочва, че представените от ищеца фактури са издадени с основание различно от процесния договор. Счита, че фактурите са съставени без основание. Оспорва да са му предоставени услуги, както и оборудване по процесния договор. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника, съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ********** от 24.11.2010 г.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти –

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен с ответника договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги със съдържанието, посочено в исковата молба, че е доставил на ответника през процесния период процесните услуги на претендираната стойност, както и че вземанията са станали изискуеми.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.

3

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, че е изпълнил задълженията си по сключения договор, респективно че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна/, наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на посочените задължения от ответника, както и размера на неустойката за исковия период.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора, в частност, че е върнал оборудването.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията на падежа.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 504/2026 г. по описа на РС Димитровград.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.11.2026 г. от 10.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4