Решение № 2840 от 21.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2840 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20211100509277 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20110167/05.05.2021г. по гр.д. № 43064 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 66-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Л. Б. А.а, ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* и А. В. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* дължат поотделно на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* всеки от тях заплащане на сумата от по 366,58 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.08.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 11 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от по 52,21лв ., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 366,58лв. за периода от 15.09.2017г. до 08.08.2019г.; сумата от по 11лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 30.08.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинна енергия в апартамент № 11 в гр. София, ж.к. „******* за периода от 01.07.2016г. до 1

01.04.2018г, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 50246/2019г. на Софийски районен съд, като Л. Б. А.а, ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН ********** са осъдени да заплатят всеки от тях поотделно на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от по 62,50лв. по исковото дело и от по 37,50лв. разноски по заповедното дело ; като неоснователен е отхвърлен иска за сумата от по 2,49лв. мораторна лихва върху главница от 11лв. за периода от 31.08.2016г. до 08.08.2019г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25094049/02.06.2021г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете Л. Б.

А.а, ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. И.

Н., гр. Ботевград, ул. ******* в частта, в която исковете са уважени.

Изложили са съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са че не било установено А. А. да е вещен ползвател на имота, такива били посочени в нотариалния акт че са Л. А.а и ******* А. заедно и поотделно, така след смъртта на ******* А. едноличен носител на вещното право на ползване върху имота останала Л.

А.а. Неправилно бил приложен института на погасителната давност. В случая срока на същата бил 3 години, погасени по давност били задълженията до 30.10.2016г. Не било установено публикуване на фактури на интернет-сайт на ищеца и така неправилно било прието, че са изпаднали в забава. Не било установено основанието и размера на вземането за дялово разпределение, услугата била извършена от топлинния счетоводител, не било установено ищецът да е платил на тази сума на топлинния счетоводител. Ред и начин на плащане на цената на тази услуга не било установено да е съобщен на потребителите. Не се дължала законна лихва от подаване на заявлението, искът бил установителен. Претендирали са разноски, процесуалният им представител е претендирал възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв..

Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в предоставения срок за отговор не е изразил становище, с допълнителна молба от 06.10.2022г. е оспорило жалбата, претендирало е разноски, оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на въззивниците.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – „Б.” ООД, ЕИК ******* не е изразило становище по жалбата.

2

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

№2017415/08.09.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Л. Б. А.а, ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, , че всеки ответник дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от по 366,58 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.08.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енрегия в апартамент № 11 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от по 52,21лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 366,58лв. за периода от 15.09.2017г. до 08.08.2019г.; сумата от по 11лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -30.08.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинна енергия в апартамент № 11 в гр. София, ж.к.

„******* за периода от 01.07.2016г. до 01.04.2018г, сумата от по 2,49лв. лихва за забава за периода от 31.08.2016г. до 08.08.2019г. на плащането на главницата от 11лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 50246/2019г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са клиент на топлинна енергия в имота потребил енергия в имота за процесния период на стойност за която е предявен иска, , дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответниците Л. Б. А.а, ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН ********** са оспорил исковете. Навели е твърдения, че не оспорват претенциите по размер, а само по основание. Задълженията били погасени по давност срок на която била 3 години. А. А. не бил в облигационни отношения с ищеца, защото не бил носител на вещното право на ползване върху имота, не ползвал имота, с нотариалния акт Л. А.а си запазила пожизнено вещното право на ползване върху имота Нито един от ответниците не бил подал молба- декларация за откриване на партида за имота на негово име. В тежест на ищеца било да установи, че ответниците са поръчали услугата, Закона за защита на потребителя бил специален по отношение на Закона за енергетиката. Не били 3 изпаднали в забава на плащанията на главницата, не било установено ищецът да е публикувал фактури на интернет-сайта си. Не било установено основанието и размера на вземането за дялово разпределение, услугата била извършена от топлинния счетоводител, не било установено ищецът да е платил на тази сума на топлинния счетоводител. Ред и начин на плащане на цената на тази услуга не било установено да е съобщен на потребителите.

Претендирали са разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца-„Б.” ООД, ЕИК ******* е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 50246/2019г. на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3063746/30.08.2019г. е издадена заповед, с която е разпоредено всеки ответник Л. Б. А.а, ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от по 366,58 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.08.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 11 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от по 52,21лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 366,58лв. за периода от 15.09.2017г. до 08.08.2019г.; сумата от по 11лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 30.08.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинна енергия в апартамент № 11 в гр. София, ж.к. „******* за периода от 01.07.2016г. до 01.04.2018г, сумата от по 2,49лв. лихва за забава за периода от 31.08.2016г. до 08.08.2019г. на плащането на главницата от 11лв, разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжниците са уведомени на 20.11.2019г., на 25.11.2019г. са подали възражение, сочейки, че нямат облигационна връзка с ищеца, погасяване на задълженията по давност, на 10.08.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 08.09.2020г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 160/22.11.2000г. съставен от нотариус П., рег. № 344 на НотК., съгласно който Л. Б. А.а и ******* И. А. са продали на сина си А. В. А. апартамент № 4

11 в гр. София, ж.к. *******, като продавачите са си запазили вещното право на ползване върху имота до края на живота на всеки от тях.

Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници издадено на 12.07.2019г. от СО, район Люлин, съгласно което ******* И. А. е починал на 19.12.2018г. разведен, като е оставил за наследник по закон сина си А. В.

А..

Прието е извлечение от сметки на ищеца , съобщения към фактури,сочещи задължение на ответниците към ищеца за заплащане на процесните суми, като дялово разпределение е с цена от 1лв. месечно.

Същите сочат, че за топлинна енергия суми са начислявани само в периода от октомври на 2016г. до април 2017г.; от октомври 2017г. до април 2018г.

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от август .2002г., договор от 18.09.2002г.. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „******* е избрало и възложило на Б.”ООД да извършва дяловото разпределение на енергията, като чл. 7 сочи цена на година от 12лв. при еднократно отчитане на уредите в годината при 5 радиатора и по още 1лв. за всеки следващ радиатор. Съгласно чл. 24 договор е със срок от 1 година , но ако нито една от страните 1 месец преди края на срока не подаде писмено предизвестие за обратното договорът се счита за продължен. В списъка на етажните собственици за ап. 11 е посочен ******* А. и е положен подпис за него срещу желание да се монтират уреди на 4-те радиатора в имота.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г., публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016г., съгласно чл. 32 вр. с чл. 33 от които месечните задължения се заплащат в срок от 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят след който срок се изпада в забава.

По делото са приети изравнителни сметки протоколи за отчет на уреди, съставени от третото лице помагач за имота сочещи че потребител е Л. П., като реални отчети са извършвани на абонат са начислявани само суми за отопление през отоплителния сезон, не са начислявани суми за горещо битово водоснабдяване, тръби за ползване на горещо битово водоснабдяване в имота са затапени.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от 5 права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на цена за стойност на потребена топлинна енергия в имот и цената за дяловото й разпределение на топлинна енергия, обезщетение за забава , за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД и е разпоредено всеки ответник Л.

Б. А.а, ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН ********** да заплати на

Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от по 366,58 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.08.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 11 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от по 52,21лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 366,58лв. за периода от 15.09.2017г. до 08.08.2019г.; сумата от по 11лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 30.08.2019г. до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинна енергия в апартамент № 11 в гр. София, ж.к. „******* за периода от 01.07.2016г. до 01.04.2018г, сумата от по 2,49лв. лихва за забава за периода от 31.08.2016г. до 08.08.2019г. на плащането на главницата от 11лв, разноски от 75лв., възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.