Решение № 451 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Й.

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Б. Ил. Б. като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601149 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 30.06.2025 г. по НОХД № 10009/2024 г., СРС, НО, 134-и състав е признал подсъдимия Р. С. Р., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от м.август 2019 г. до м.юли 2022 г., включително, в град София, ж.к. „Дружба“, ****, след като бил осъден с Решение №12662/09.08.2016 г. по гр. дело №42427/2015 г. по описа на CPC, III ГО, 139-ти състав, отменено в частта за размера на издръжката (за разликата над 220 лв. до 300 лв.) с Решение №4919/20.07.2018 година по въззивно гр.д. №14140/2016 по описа на СГС, ГО, I - ви въззивен брачен състав, влязло в законна сила на 13.02.2019 г., да издържа свой низходящ -дъщеря си Е.Р.С., родена на 10.10.2014 година като й заплаща месечна издръжка в размер на 220,00 лв., чрез нейната майка и законен представител К.К.Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно една непълна месечна вноска за м.август 2019 г. в размер на 120,71 лв., една непълна месечна вноска за м.юни 2021 г. в размер на 56,00 лв., една непълна месечна вноска за м.юли 2021 г. в размер на 57,00 лв., една непълна месечна вноска за м.септември 2021 г. в размер на 57.00 лв., една непълна месечна вноска за м.октомври 2021 г. в размер на 56.00 лв., една непълна месечна вноска за м.ноември 2021 г. в размер на 56,00 лв., една непълна месечна вноска за м.декември 2021 г. в размер на 57,00 лв. и три пълни месечни вноски по 220.00 лв. всяка за м. август 2020 г., м. август 2021 г. и м. юли 2022 г., всичко в общ размер на 1119.71 /хиляда сто и деветнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ лв - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като на основание чл. 183, ал. 3 от НК подсъдимият не е наказан, тъй като преди постановяване на присъдата от първа инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия-Е.Р.С. .

На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Р. С. Р. /със снета по делото самоличност/ е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 343,20 лева и по сметка на СРС сумата от 120,00 лева, представляващи направени разноски в съответната фаза на процеса, а на осн. чл. 190, ал. 2 НПК и сумата от по 5 лева, представляваща 1 държавна такса за издаване на изпълнителни листове- в полза на СДВР и СРС.

По делото е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подс.Р.-адв.М. с искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Излагат се оплаквания, че съдът не бил взел предвид всички особености в личността на подсъдимия, неговото финансово състояние и всички факти и обстоятелства.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред СГС по реда на гл. 21 НПК. Счел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.

Пред въззивният съд защитникът поддържа жалбата. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, че сумите са били изцяло събрани преди датата на повдигане на обвинение на подсъдимия, още към 12.06.2023 година, което се установявало от приложените справки от ЧСИ Д. и ЧСИ М..

Подсъдимият поддържа, че надплатената сума възлиза на 20 000 лева, като 7 000 лева са платени далеч назад в годините. Твърди се, че ЧСИ М. е признал, че е допусната грешка, а ЧСИ Д. е откраднал от подсъдимия 12 000 лева. Същевременно с това подсъдимият сочи, че св. К.Д. не представяла всички банкови извлечения. Моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

СГП в съдебно заседание моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият в последна дума моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледани по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени средства-показания на св. К.К.Д. и писмените доказателства: заверен препис на Решение №4919/20.07.2018 г. на СГС, Г.О., I - ви въззивен брачен състав, по въззивно гражданско дело №14140/2016 г.; заверен препис на Решение №12662/09.08.2016 г. на CPC, III, Г.О., 139-ти състав), заключенията на назначените и изготвени СОЕ, изисканата и приобщена информация от ЧСИ, справка за съдимост на подсъдимия и другите писмени доказателства, приобщени на основание чл.283 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Р. С. Р. е роден на **** г. в гр. Трявна, българин, българско гражданство, разведен, неосъждан, с висше образование, трудово ангажиран, с адрес: гр. София, ул. ****, ЕГН **********.

Подсъдимият Р. и св. К.К.Д. имали сключен граждански брак от м.август 2014 г., през време на който, на 10.10.2014 г., се родила дъщеря им Е.Р.С.. Поради влошаване на отношенията между съпрузите, бракът им бил прекратен с Решение №12662/09.08.2016 г. на CPC, III, Г.О., 139-ти състав, влязло в законна сила в частта за прекратяването на брака, на 30.09.2016 г. Упражняването на родителските права над детето Е.Р.С. било предоставено на К.Д. и бил определен и размер на издръжка, която следвало да бъде заплащана ежемесечно от Р. Р., на Е. С.а, чрез нейната майка и законен представител К.К.Д., в размер на 300,00 лв.

2 месечно. По жаба на Р. с Решение № 4919/20.07.2018 г. на СГС, ГО, I - ви въззивен брачен състав, по въззивно гражданско дело №14140/2016 г., влязло в законна сила на 13.02.2019 г., Решението на CPC, III, Г.О., 139-ти състав било отменено в частта за определения размер на издръжката и в частта за определения режим на лични отношения. Размерът на издръжката бил редуциран, като решението на първоинстанционния съд било отменено за разликата над 220,00 лв. до 300 лв. Плащането на издръжката следвало да става ежемесечно, чрез майката и законния представител на Е.Р.С. - К.К.Д., като от 2018 г. до края на м.април 2024 г. К.Д., дъщеря й Е. С.а и по - голямото дете на Дали, живеели заедно в жилище, находящо се в гр.София, ж.к. „Дружба“, ****.

Въпреки че бил наясно със съдържанието на съдебното решение и с размера на издръжката, която дължал, подс. Р. Р. не плащал редовно дължимата издръжка за детето си в размер на 220,00 лв., като или изобщо не плащал, или плащал по-малка сума от определената. Подс. Р. Р. не платил нищо от дължимото за издръжка на детето си за месеците август 2020 г., август 2021 г. и юли 2022 г., а за месец август 2019 г. платил в непълен размер - 99,29 лв. През по - голямата част от 2021 г. Р. Р. плащал (превеждайки сумите по сметка на К.Д.) сумите за дължимата издръжка отново в непълен размер, като за м. юни платил 164,00 лева, за месец за м.юли - 163,00 лв., за м.септември - 163,00 лв., за м. октомври - 164,00 лв., за м. ноември — 164,00 лв., за м. декември -163,00 лева.

Общият размер на дължимите от подс. Р. суми за издръжка на малолетното му дете за периода от месец август 2019г. до м.юли 2022 г. включително възлизал на 1119,71 лева, съгласно заключението на изготвената по делото СОЕ. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че дължимата сума по издръжка е била платена изцяло от подсъдимия към 30.10.2024 година.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.

Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат необходимата аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия, поради което първата инстанция отговорно е изпълнила задълженията си.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата.

При така установената фактология въз основа на посочените доказателствени източници, първостепенният съд правилно е приел, че подсъдимият Р. С. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.

От обективна страна - в периода от м.август 2019 г. до м.юли 2022 г., включително, в град София, ж.к. „Дружба“, ****, след като бил осъден с Решение №12662/09.08.2016 г. по гр. дело №42427/2015 г. по описа на CPC, III ГО, 139-ти състав, отменено в частта за размера 3 на издръжката (за разликата над 220 лв. до 300 лв.) с Решение №4919/20.07.2018 година по въззивно гр.д. №14140/2016 по описа на СГС, ГО, I - ви въззивен брачен състав, влязло в законна сила на 13.02.2019 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Е.Р.С., родена на 10.10.2014 г„ като й заплаща месечна издръжка в размер на 220,00 лв., чрез нейната майка и законен представител К.К.Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно една непълна месечна вноска за м.август 2019 г. в размер на 120,71 лв., една непълна месечна вноска за м.юни 2021 г. в размер на 56,00 лв., една непълна месечна вноска за м.юли 2021 г. в размер на 57,00 лв., една непълна месечна вноска за м.септември 2021 г. в размер на 57.00 лв., една непълна месечна вноска за м.октомври 2021 г. в размер на 56.00 лв., една непълна месечна вноска за м.ноември 2021 г. в размер на 56,00 лв., една непълна месечна вноска за м.декември 2021 г. в размер на 57,00 лв. и три пълни месечни вноски по 220.00 лв. всяка за м. август 2020 г., м. август 2021 г. и м. юли 2022 г., всичко в общ размер на 1119.71 /хиляда сто и деветнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ лв.