Решение № 3463 от 18.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6227/2023
- Вид
- Решение № 3463
- Подписан
- 18.07.2023
- В сила
- 18.08.2023
- Състав
- МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3463 гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110206227 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Н. Д. Ц., ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 5255291, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се посочва, че към датата на твърдяното нарушение 08.03.2021 г. жалбоподателят не е бил собственик на автомобила, при управлението на който е извършено процесното нарушение. Твърди, че едноличен собственик на автомобила към посочената дата е бил неговата съпруга, която починала на 25.11.2022 г. Твърди, че не може да посочи кой е управлявал автомобила на 08.03.2021 г. От съда се иска отмяна на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпили писмени бележки се излагат аргументи, идентични с отразените в жалбата и отново се иска отмяна на електронния фиш.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален 1 представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 04.03.2021 г. устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743F0 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 10-СИСИС/08.03.2021 г.
На 08.03.2021 г. в 16:43 часа в гр. София, по бул. „Цар Борис III“ с посока на движение от с. Владая към ул. „Княжевска“ се движело моторно превозно средство марка „Мерцедес“, модел „МЛ320 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № ***********, собственост на *********** Ц.а, ЕГН **********. До № 509 на бул. „Цар Борис III“ горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743 F0 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 66 км./час, при ограничение на скоростта от 40 км/ч., въведено с пътен знак В26. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство.
На 25.11.2022 г. собственикът на заснетия лек автомобил *********** Ц.а починала и правото на собственост върху автомобила било наследено от съпруга на Правда Ц.а- жалбоподателя Н. Д. Ц. и от нейните деца - В.Н. Ц. и Н.Н. Ц.а.
За установеното нарушение бил издаден процесния електронен фиш, с който за извършеното на 08.03.2021 г. нарушение на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. На 12.04.2023 г. била депозирана и жалба срещу електронния фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за наследници, копие на свидетелство за регистрация на МПС – част II, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 08.03.2021 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, проект на организация на движението на територията на СО, както и веществените доказателства - фотоснимки.
2
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на средството за измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743F0 е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ320 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № *********** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 08.03.2021 г. Видно от представена фотоснимка /л. 8/ се установява и наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 40 км./час в района, в който е заснето МПС, което обстоятелство се потвърждава и от проекта за организация на движението на територията на СО за процесния участък от пътя. В протокола за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 08.03.2021 г. ясно е отразено, че е била съобразяване максимално разрешена скорост на движение от 40 км./час, въведена с пътен знак В26, режимът на измерване е бил стационарен, а посоката за задействане – приближаващи МПС.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на *********** Ц.а, ЕГН **********.
Собственикът на автомобила е починал на 25.11.2022 г., видно от представеното удостоверение за наследници. Едва след нейната смърт правото на собственост върху автомобила е било наследено от нейния съпруг /жалбоподателя Н. Ц./ и техните деца.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. По делото не са ангажирани доказателства за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя /в самото придружително писмо от СДВР е отразено, че не могат да посочат датата на връчване/, поради което и подадената жалба следва да се приеме, че не е просрочена и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по изложените в нея съображения.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
3 чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП , установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, които реквизити се съдържат в процесния електронен фиш.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване, като устройство с фабричен номер 11743F0 е преминало последваща проверка, поради което същата е технически изправна и годна да установи и заснеме процесното нарушение. В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, представляваща одобрен тип средство за измерване, п ри която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък /за което е съставен и протокол рег. № 4332р24097, съобразно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка /л. 6/ измерената скорост на движение на заснетия автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ320 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № *********** е била 66 км./час, в който случай допустимата 4 грешка при измерването е +/- 3 км./час, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 63 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 63 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 23 км./ч., а не от 26 км/час, което обстоятелство се явява в полза на нарушителя. Установи се и въведеното с пътен знак ограничение на скоростта в района, в който се е движело заснетото МПС, а именно 40 км/час.