Решение № 212 от 29.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000155 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 32 от 22.01.2024 година, постановено по т. дело № 184/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ДБ: **“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. С. и адрес на управление бул. „Г. М. Д.“ № *, да заплати на А.

С. Ш., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Р." № **, ет. *, ап. * и на М. А. Ш., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Р." № **, ет. *, ап. *, суми от по 160 000 лв., представляващи неизплатен остатък от обезщетение по чл. 432, ал. 1 от Кодекс за застраховането, възлизащо в пълен размер на по 200 000 лева за всеки един от двамата, за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ю.

А. Г., настъпила на 20.09.2021 г. при ПТП, причинено от Д. Г. Б., при управление на лек автомобил с валидна застраховка „Гражданска отговорност 1 на автомобилистите“ в ответното дружество. Отхвърлени са предявените искове над уважените до пълните претендирани размери от по 200 000 лв., поради извършено в хода на производството частично плащане. Присъдена е и законната лихва върху главниците от по 200 000 лв. от 05.01.2022 г. датата на предявяване на застрахователните претенции от увредените лица, до датата на частичното плащане - 20.04.2023 г., както и върху главниците от по 160 000 лв. от 20.04.2023 година до окончателното им изплащане.

Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ДБ: **“ АД да заплати на адвокат Е. Б. - С. от Адвокатска колегия - С., личен номер **********, с адрес гр. С., ж. к. „М.“ *, бл. ***, п., суми от по 15 180 лв. адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност, за оказана безплатна правна помощ и съдействие на всеки един от двамата ищци - А. С. Ш. и М. А. Ш..

Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ДБ: **“ АД да заплати в полза на Окръжен съд - Пловдив сумата от 16 000 лв. дължима държавна такса за първоинстанционното производство по предявените искове от двамата ищци; сумата от 0.21 лв. държавна такса за изготвяне на препис от молба вх. № 14089/03.05.2023 г. за сметка на бюджета на съда съгласно разпореждане № 1255/17.05.2023 г. и на препис от допълнителна искова молба вх. № 22780/17.07.2023 г. за сметка на бюджета на съда съгласно разпореждане № 1853/18.07.2023 г. и сумата от 790 лв. бюджетни разноски по допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство

„Застрахователно

Акционерно Дружество ДБ: **“ АД, ЕИК *********, в частите, с които на ищците М. А. Ш. и А. С. Ш. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размерите над по 50 000 лева до по 160 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане, както и произтичащите от това разноски. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят исковете в тези части, като се присъдят на жалбоподателя разноски съобразно изхода на спора. Оплакванията са, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по 2 делото доказателства. Твърди се, че съдът неправилно е определил като справедлив размер на обезщетенията за всеки един от двамата ищци от по 200 000 лева, като им е присъдил по 160 000 лева след извършеното плащане на обезщетение от по 40 000 лева в хода на процеса и че неправилно не е отчел приноса на пострадалата. Обезщетенията от по 200 000 лева за всеки един от ищците били в завишени размери с оглед принципа на справедливост и съдебната и застрахователна практика, не съответствали на обема и интензитета на действително претърпените от тях вреди и не отчитали съществуващите в страната обществено-икономически отношения. Според жалбоподателя обезщетения в размери от по 90 000 лева биха съответствали на обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на категорично установеното съпричиняване. Следвало да се отчете обстоятелството, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан и че смъртта й е настъпила вследствие на удар на главата й в тавана на автомобила, който не би настъпил при поставен предпазен колан. По тези съображения и при извършеното плащане на обезщетения от по 40 000 лева се иска отмяна на решението над сумите от по 50 000 лева до по 160 000 лева за всеки един от ищците. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Е. Б. от *АК в качеството й на процесуален представител на М. А. Ш. и на А. С. Ш., с изразено становище за нейната неоснователност. Оспорени са твърденията за съпричиняване поради непоставен предпазен колан. В отговора са цитирани становищата на вещите лица от КСМАЕ, че и при правилно поставен предпазен колан има вероятност за летален изход, близка до 50%.

Възражението за съпричиняване не било установено при условията на пълно и главно доказване, а приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не можело да почива на предположения, а на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалата, с които обективно е създала условия или е улеснила настъпването на вредоносния резултат. Оспорени са и доводите за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, като се поддържа, че те съответстват на установените по делото конкретни обстоятелства, на лимитите на отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и на икономическите условия в страната.

Искането е за потвърждаване на решението в обжалваните части и за 3 присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение, като при подаването й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

С представените по делото доказателства се установява, че ищците М. А. Ш. и А. С. Ш. са сезирали ответното дружество с претенция вх. № 34 от 05.01.2022 година за заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Ю. А. Г., настъпила при ПТП, станало на 20.09.2021 година, причинено от

Д. Г. Б. при управлението на лек автомобил марка Т. К. с рег. № ** **** **, за който към момента на произшествието е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-ответник.

Безспорно е между страните, че до завеждането на настоящото дело на 29.03.2023 година пред ОС – Пловдив застрахователното дружество не е определило и изплатило обезщетения на ищците. При тези данни следва да бъде направен извод, че искът пред съда е допустим съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ. Сумите, включващи обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 40 000 лева за всеки един от двамата ищци са преведени от застрахователното дружество на ищците на 20.04.2023 година, като тези обстоятелства са безспорни между страните. След постановяване на първоинстанционното решение – на 12.02.2024 година, ответното застрахователно дружество е изплатило на ищците и законните лихви върху обезщетенията от по 40 000 лева за периода от 05.01.2022 година до датите на плащанията, за което са представени доказателства в първоинстанционното производство. Заплатените суми са извън предмета на спора, очертан с въззивната жалба и нямат отношение към проверката на допустимостта на първоинстанционното решение, която въззивният съд извършва само в 4 обжалваните части.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по конкретните оплаквания, посочени по- горе.

Досежно неимуществени вреди на ищците, чиито размери са спорни по делото, е установена следната фактическа обстановка:

Двамата ищци са родители на починалата Ю. Г., като към датата на смъртта си – 20.09.2021 година, починалата е била на навършени 50 години, нейната майка М. Ш. – седемдесетгодишна, а баща й А. Ш. – на седемдесет и пет години.

Съдът възприема изцяло показанията на разпитаните по делото свидетелите Н. Ч. и Д. Г., които не са в родствени връзки с ищците и са незаинтересовани от изхода на спора. Третата свидетелка - Х. Д., живее на съпружески начала от 2018 година с внука на ищците, който е син на починалата Ю. Г. и има дете от него, но съдът възприема и нейните показания въпреки възможната им заинтересованост, тъй като те не противоречат и не се опровергават от останалите доказателства, а освен това тази свидетелка има преки и непосредствени впечатления за състоянието на ищците след смъртта на тяхната дъщеря и до момента.

От свидетелските показания се установява, че към момента на смъртта си Ю. Г. е била омъжена, живеела е заедно със съпруга си и децата си в село Г. И., а двамата ищци са живели в собствено жилище в град П.. Въпреки това връзката на ищците с дъщеря им не била прекъсната, отношенията им били много добри, те й ходели на гости, празнували заедно всички празници, починалата ги чувала непрекъснато по телефона, посещавала ги често, помагала им, грижела се за тях, пазарувала, чистела, осигурявала им лекарствата, записвала им часове за лекари, плащала сметките. Ищците разчитали изключително много на своята дъщеря, тъй като били възрастни и дори ежедневните дейности ги затруднявали. Те имали и син, но той като мъж бил по- неорганизиран, дъщерята била много отговорна и по5 организирана, била грижовна и помагала не само на ищците, но и на всичките си близки. Според свидетелите Ю. Г. била много добър човек, отзивчива, винаги усмихната и лъчезарна.

Начинът, по който двамата ищци са приели смъртта на своята дъщеря, е установен от показанията на свидетелките Д. и Г..

Свидетелките установяват, че ищците и до момента не са приели загубата на дъщеря си. Те страдали много след смъртта й и продължавали да страдат и до момента, живеели със спомена за нея, били направили кът с нейни снимки в дома си, където палели свещи, спазвали всички ритуали за почитане на паметта й, изпадали в тежки емоционални състояния, плачели всеки път, когато се чуели със свидетелката Г. – приятелка на тяхната дъщеря, оприличавали на дъщеря си своята правнучка – дъщеря на свидетелката Д..

При така установената по делото фактическа обстановка въззивният съд намира, че справедливият размер на обезщетенията за неимуществени вреди по предявените от М. А. Ш. и А. С. Ш. искове е по 200 000 лева, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Тези размери са съобразени с критериите за определяне на размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС. При определянето им съдът отчита конкретните обективни обстоятелства, установени по делото възрастта на починалата и на ищците към датата на ПТП и факта, че ищците са се нуждаели и са получавали непрекъсната помощ от нея. По делото е установена постоянна, силна и близка връзка на ищците с тяхната дъщеря, сплотеност и подкрепа.