Решение № 3607 от 28.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3607 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100508775 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12464 от 26.06.2025г., постановено по гр. дело № 24133/2025г., по описа на СРС, 46-ти състав е признато за установено, че С. И. Х. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 337,69 лева- главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2022г. - 20.12.2023г. за топлоснабден имот: ресторант, находящ се в гр. София, общ. ****, инсталация 4000015455, ID: 402642, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху сумата от 25.03.2025г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №17166/2025г. на СРС, като са отхвърлени исковете за неоснователно обогатяване за спестена сума за главница за ТЕ над уважения размер от 337,69 лева до пълния предявен размер от 1185,29 лева и за периода от 21.12.2023г. до 31.12.2023г., сумата от 304,32 лева представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023г. до 20.03.2025г., сумата от 24,28лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2022г. до 31.12.2023г., ведно със законна лихва за период от 25.03.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 5,55 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023г. до 20.03.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17166/2025г. на СРС. С решението е осъден С. И. Х. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 95,65 лева – съдебно-деловодни разноски по настоящото производство и сумата от 17,86 лева- разноски по ч.гр.д. №17166/2025г. на СРС.

1

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С. И. Х., с която се обжалва решението в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Топлофикация - София” ЕАД сумата от 337,69 лева- главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2022г. - 20.12.2023г. за топлоснабден имот: ресторант, находящ се в гр. София, общ. ****, инсталация 4000015455, ID: 402642, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху сумата от 25.03.2025г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17166/2025г. на СРС. В жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано. Сочи, че от страна на ищеца не били ангажирани доказателства за пречки от абоната като основание за служебно начисляване на задълженията. Поддържа, че от приетата СТЕ се установявало, че липсвали всякакви данни за доставена реално топлинна енергия в имота, нямало начислена потребена топлинна енергия за отопление на имота, както и топлинна енергия за отопление на общи части. Била начислена служебно топлинна енергия за БГВ на база прогнозно потребление, което служебно начисляване било без правно основание. Счита, че за да има обогатяване от страна на ответника доставената до неговия имот топлинна енергия трябвало да бъде реално потребена. Не признава разхода за сградна инсталация и поради разликата в сумите за посочените в експертизата два периода.

Сочи, че с Решение № 7276 от 03.07.2023г., постановено по адм. дело № 746/2021г. на ВАС било потвърдено Решение № 1037 от 10.02.2025г., постановено по адм. дело № 85/2024г. на ВАС, с което била отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, която уреждала формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Предвид постановеното решение намира, че СРС бил основал решението си на отменени разпоредби. Поддържа, че при доказана липса на реално доставена топлинна енергия и отмяна на регламентирания механизъм за отчитане на потреблението, заместващ реалното отчитане, липсвало основание за дължимост на сумата за топлинна енергия за сградна инсталация. Сочи, че дори да се приемело, че се дължали суми за отдадената топлоенергия към общите части на сградата, то Топлофикация не била активно легимирана да търси заплащане на претендираните суми. Твърди, че претендираните суми следвало да се търсят от Етажната собственост или от инвеститора, присъединил сградата към топлопреносната мрежа, с който твърди, че има сключен договор.

Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че съдът подробно и съобразно константната съдебна практика по този вид правни спорове бил взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания от страна на ответната страна съдебен акт. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД- „Техем Сървисис“ 2

ЕООД, не е подал отговор на въззивната жалба.

Решение № 12464 от 26.06.2025г., постановено по гр. дело № 24133/2025г. по описа на СРС, 46-ти състав в частта, с която са отхвърлени исковете за неоснователно обогатяване за спестена сума за главница за ТЕ над уважения размер от 337,69 лева до пълния предявен размер от 1185,29 лева и за периода 21.12.2023г.- 31.12.2023г., за сумата 304,32 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023г. до 20.03.2025г., за сумата от 24,28 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2022г. до 31.12.2023г., ведно със законна лихва за период от 25.03.2025г. до изплащане на вземането, за сумата от 5,55 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023г. до 20.03.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №17166/2025 г. на СРС, като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Предвид горното следва да се изложат съображения във връзка с правилността на решението в обжалваната част по доводите във въззивната жалба.

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявения иск, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни материалноправни предпоставки: доставянето на ответника на топлинна енергия; обогатяването на ответника с доставеното количество топлинна енергия; обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и обедняването, както и размера на сумата.

В конкретния случай между страните не е спорно обстоятелството, че процесният имот е бил собственост на С. Х. в процесния период. Горното обстоятелство се установява и от приетите по делото препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 163, том VI, рег. № 13408, дело № 1049/2022г. на нотариус С.Т., видно от който на 16.11.2022г. Н.Г.К. е продал на С. И. Х. следния свой собствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда № *** с адрес: гр. София, район „Оборище“, ул.

****, обект ресторант, както и от препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 160, том XVIII, рег. № 38227, дело № 3227/2023г. на нотариус М.Г., видно от който на 20.12.2023г. С. И. Х. е продал на „Оптима Асет 21“ ЕООД процесния недвижим имот.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост са представени следните доказателства:

3

Приет е протокол за главен отчет от 11.05.2023г., в който служител на „Техем сървисис“ ЕООД е посочил, че имотът не се обитава и не се ползва помещението, както и талон за пломбиране на водомери № 0000901639 от 15.09.2023г.

От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че абонатната станция топлозахранва вход 1 в процесната сграда. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0,0 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление/имот и сградна инсталация/ и БГВ. Експертът е посочил, че по данни на фирмата за дялово разпределение в процесния имот за процесния период няма изчислена топлинна енергия за отопление на имот. От заключението се установява, че през процесния период топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура 300 куб.м. съгласно молба-декларация от 17.04.2002г. с посочена отопляема кубатура. Изчислените от фирмата за дялово разпределение проценти за периоди:

10.2022г. до 04.2023г. били 29,32 %, а за 10.2023г. до 04.2023г. били 29,62 %. За процесния период нямало изчислена топлинна енергия на общи части. Вещото лице е посочило, че в процесния имот до 15.09.2023г. нямало монтиран узаконен водомер за топла вода, новият водомер бил отчетен на 11.05.2023г., като в отчетния формуляр било отбелязано, че имотът бил необитаем. До същата дата имало служебно изчисление на топлинна енергия за БГВ на база един брой потребител на топла вода при служебно определен разход 140 л на денонощие за един потребител. Експертът е уточнил, че за периоди 2022/2023г. и 2023/2024г. изравнителните сметки били разделени поради смяна на титуляра на партидата. Вещото лице е посочило, че изчисленията били извършени от фирмата за дялово разпределение в съответствие с действащата Наредба № Е- РД-04-1 от 12.03.2020г. Общо изчислените суми за процесния период били в размер от 1177,73 лева /344,14 лева, сградна инсталация + 833,59 лева за БГВ/. Експертът е посочил, че за периода 12.2022г.- 12.2023г. начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване между начислената и дължимата сума. Технологичните разходи били приспаднати от топлопреносното предприятие. Експертът е посочил, че топломерът с фабр. № 4016589 бил преминал метрологична проверка през 30 месеца вместо през 24 месеца, но през процесния период топломерът не бил сменен и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

В проведеното съдебно заседание на 24.06.2025г. вещото лице е посочило, че претенциите са само за сградна инсталация и БГВ. Имало талон за пломбиране, в който пишело, че за топлата вода нямало стар водомер. Начислените суми били на база изчисленото от предходна година и за това за периода от м.07.2023г. до м. 12.2023г. имало за връщане 256,76 лева и това било разликата от начисленото и изчисленото. Въпреки че 4 пишело, че не се ползва, след като не била прекъсната връзката с главния щранг, се начислявало на база за 1 брой лица.

Предвид влязлото в сила решение на СРС, 46-ти състав в частта, с която предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове са отхвърлени и пределите на въззивната жалба, предмет на въззивното производство е единствено претенцията за стойността на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация през процесния период.