Определение № 32751 от 13.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32751 гр. София, 13.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110131804 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид, следното:

Предявен е от ЗД „.............“ АД срещу ЗК „............“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 12 301,20 лева, включваща сумата от 12 276,22 лева, представляваща главница за регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за възстановяване на щети по лек автомобил „.............“ с рег. № ............, вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 27.02.2023 г. в град М. и сумата от 25 лева – ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната лихва върху сумата от 12301,20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Автокаско“ – на 27.02.2023 г. в района на град М. – на ............... е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил „.............“ с рег. № ............, собственост на „............“ ЕООД.

Поддържа, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на другото участващо МПС „.............“ с рег. № ............, което било неправилно паркирано на пътното платно на улица „..............“ – при наличие на забранителен знак за това. Изтъква, че в този момент при предприемане на маневра за заобикаляне на така паркираното МПС, водачът на л.а. „.............“ с рег. № ............, поради появата на насрещно движещ се камион, влязъл отново в лентата си за движение, при което настъпва удар с паркиралото МПС. Излага се, че ответникът ЗК „............“ АД е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика на МПС „.............“ с рег. № ............. Ищецът посочва, че в резултат от настъпилото пътно-транспортно произшествие са нанесени материални щети по застрахования при него л.а., засегнали следните детайли: десен праг рамка на задна дясна врата, основа на заден десен калник – панел, капачка на резервоар, капак резервоар, капачка странично дясно огледало, пътепоказател в огледало десен, корпус на странично дясно огледало, калник преден десен, задна дясна врата, панел на заден десен калник. Сочи, че във връзка с настъпилото ПТП и реализирани щети по застрахованото при него МПС е образувана щета № ..............., направен е опис-заключение на нанесените щети и оценка на щетата. Излага се, че стойността на ремонта на увреденото превозно средство „.............“ с рег. № ............ възлиза на сумата от 12276,22 лева, формирана от стойността на частите и на труда, съгласно 1 издадени фактури. ЗД „.............“ АД твърди, че в този размер изплатило застрахователно обезщетение, съгласно платежни нареждания от 02.06.2023 г. и от 28.07.2023 г. Посочва, че са направени и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на сумата от 25 лева. В исковата молба се излага, че с плащането на тази сума и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, съответно срещу застрахователя по гражданската му отговорност. Допълва, че с нарочно писмо от 25.08.2023 г. ответникът е поканен извънсъдебно да заплати процесната сума, като последният не сторил това. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявената регресна претенция и за осъждане на ответното дружество да му заплати сума в общ размер от 12 301,20 лева, от която 12 276,22 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП и 25 лева – ликвидационни разноски по определянето му. Намира за дължима и претендира законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗК „............“ АД, чрез пълномощника си юрк. М. П., оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Счита, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. По същество оспорва твърдения от ищеца механизъм на реализиране на процесното ПТП от 27.02.2023 г., както и вината на застрахования при ответника водач на товарен автомобил „.............“ с рег.

№ ............. Посочва се, че предизвикалия събитието водач е именно управлявалия застрахованото при ищеца ПС – л.а. „.............“ с рег. № ............. Не оспорва, че в момента на реализиране на процесното пътно-транспортно произшествие – ул. „..............“ в град М., т.а.

„.............“ е бил паркиран в дясна пътна лента, сочейки, че в този момент водачът на л.а.

„.............“, движейки се по същата улица предприема маневра за заобикаляне на товарния автомобил, прие което удря същия странично и реализира ПТП. Посочва, че в случая е налице неизпълнение на задължението, въведено с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща, че при предприемане на маневра, в т.ч. заобикаляне на пътно превозно средство, водачът на ППС преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и за извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, което в случая не е осъществено от водача на л.а., който при предприемане на маневра за заобикаляне на паркиран пред него товарен автомобил не преценява разстоянието между двете МПС и удря странично другото превозно средство.

Ответното дружество оспорва и размера на иска с довод, че претендираният такъв е завишен и не отговаря на действително претърпените вреди. Евентуално счита, че последният трябва да бъде определен по реда на чл. 386, ал. 2 КЗ по Методиката на Наредба № 24/2006 г. Наред с това излага, че от страна на ищеца са заплатени детайли и операции, които не са резултат от процесното ПТП, а същевременно са калкулирани завишени цени за труд и за части, надвишаващи средните пазарни цени за периода. С тези доводи ответникът ЗК „............“ АД намира иска за неоснователен поради липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността му, което обуславя и отказа на дружеството по извънсъдебната претенция на ищеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, както следва:

В тежест на ищеца е да установи наличието на фактите, обуславящи встъпването в правата на увредения от страна на застрахователя, който го е обезщетил в изпълнение на 2 поети от него с договор за имуществено застраховане „Автокаско“ задължения, срещу застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, а именно: наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило застрахователно събитие - ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и наличието на основание за отремонтиране на автомобила в официален сервиз – при такива твърдения.

Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.

45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, в т. ч. фактите, на които основава възражението си за наличието на изключителна вина на водача на застрахованото при ищеца МПС, както и, че е погасил претендираното вземане в случай, че твърди това.

С оглед съвпадащите твърдения на страните и конкретното оспорване, проведено от ответника с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че към 27.02.2023 г. л.а. „.............“ с рег. № ............ е бил застрахован по имуществена застраховка „Автокаско“ при ЗД „.............“ АД, че към този момент гражданската отговорност на собственика на товарен автомобил „.............“ с рег. № ............ е била застрахована при ответника, както и, че за възстановяване на щети по застрахования при ищеца лек автомобил същият е заплатил сума в общ размер от 12 276,20 лева и е сторил ликвидационните разноски по определянето му в размер на 25 лева.

По доказателствените искания:

Представените от страните писмени материали са относими към предмета на спора и необходими за правилното му решаване, поради което следва да бъдат приети като част от доказателствената съвкупност.

Като относимо и допустимо следва да бъде уважено искането на страните за допускане изслушване на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на посочените от ищеца с исковата молба и от ответника – с отговора на исковата молба въпроси, както и на въпроса относно средната пазарна стойност за отстраняване на щетите по увредения автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП и каква от техническа гледна точка е причината за това. Съдът намира, че вещото лице следва да работи въз основа на материалите по делото, считайки за ненеобходимо изготвянето на САТЕ да е и след анализ от експерта на показанията на допуснатите свидетели (каквото е искането на ответната страна), които доказателства – експертиза и показания следва да бъдат обсъдени от съда поотделно/съвкупност с целия събран доказателствен материал при решаване на спора по същество.

С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и като относимо към предмета на спора следва да бъде уважено искането на всяка от страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит като свидетел на лицето Г.Х.Ц. – по искане на ищеца и на свидетеля Й.Й. – по искане на ответника (предвид твърденията, че двамата са водачите на МПС, участвали в процесното ПТП) – за установяване на обстоятелствата относно времето, мястото и механизма на настъпване на събитието.

3

Съдът, вземайки предвид посочените от страните адреси за призоваване на свидетелите, намира, че за процесуална икономия и на основание чл. 25, ал. 1 ГПК разпитът на свидетеля Г.Ц. следва да бъде проведен по делегация пред РС – Враца, а на свидетеля Й.Й. пред РС – Бяла Слатина, предвид местоживеенето им.

Доказателствените искания на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по задачи, формулирани в исковата молба, както и за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ касаят безспорни факти, поради което следва да се оставят без уважение – като ненеобходими.

Предвид наведените от ищеца твърдения и проведеното оспорване, като относимо следва да бъде уважено искането на ищеца, обективирано в уточнителната молба от 17.06.2024 г. за изискване от Община М. на информация относно хоризонтална и вертикална маркировка за района, където се твърди да е настъпило ПТП.

Делото следва да бъде насрочено за о.с.з с призоваване на страните.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2024 г. от 10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис от депозирания писмен отговор.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от страните писмени материали.