Протокол № 635 от 15.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 635 гр. Благоевград, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20241200100057 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

За ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, редовно призовани, се явява старши инспектор С. А..

Ответниците Б. П. С. и Е. А. М. – редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. Д. П., с пълномощно по делото.

ИНСП. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Уважаеми господин Председател, възразявам да се даде ход на делото, по следните съображения: по делото ищецът се представлява от служител юрист, легитимиращ се с писмено пълномощно от 2023 година, издадено от лице, заемало длъжността „заместник-председател“ на Комисията и упражнявало правомощия по заместване на председателя. Към настоящия момент правомощията на това лице, на упълномощителя на процесуалния представител, са прекратени предсрочно с решение на Народното събрание.

Съгласно закона правомощията на член на комисията се прекратяват предсрочно от Народното събрание, при изчерпателно изброените хипотези, като в двумесечен срок, съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗОНПИ, се назначава нов член на Комисията. Понастоящем Комисията няма нито председател, нито заместник-председател, а представителната власт на органите на Комисията е нормативно уредена и е персонално свързана с длъжността на председателя и заместник-председателя. В съдебната практика последователно се приема, че надлежната представителна власт е абсолютна процесуална предпоставка за 1 валидността на извършените процесуални действия и съдът следи служебно за нея. Няма да обременявам съда с множеството съдебни актове, които мога да цитирам в тази насока. Те са актуални, на Върховен касационен, на Върховен административен съд. Понастоящем по едно дело, по което осъществявам процесуално представителство, съдът е задължил Комисията служебно, без да е правено такова искане от моя страна, да представи легитимно пълномощно от председател или заместник-председател след напускането на досегашния упълномощител. Това е въззивно гражданско дело № 2706/2025 година на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, Десети състав. Мисля, че вече трети месец Комисията не получава разпореждането за изпълнение на тези указания. Има и още други дела на първа инстанция. Всъщност съдилищата указват на Комисията, най-често при подаването на въззивни и касационни жалби, да представят изрични пълномощни от нов упълномощител. В този смисъл моля съдът да констатира, че липсва надлежна процесуална представителна власт на процесуалния представител на ищеца към настоящия момент. Моля да не се дава ход на делото преди ищецът да представи ново пълномощно, като моля да укажете в определен срок ищецът да стори това.

ИНСП. А.: Уважаеми господин Председател, не мога да се съглася с адв. П..

Към датата на подаване на исковата молба и образуване на гражданското дело г-н С. все още е изпълнявал своите надлежно възложени му функции.

Пълномощното, което е представено по делото, е общо такова, то е от името на Комисията за осъществяване на процесуално представителство. Към настоящия момент това пълномощно не е оттеглено и тук не се касае за новообразувано дело, така че считам, че възражението за недаване ход на делото на тези основания към настоящия случай е неприложимо.

РЕПЛИКА НА АДВ. П.: В случая хипотезата е такава, че не правя възражение за обема на пълномощното – дали е общо, или не. Всъщност такъв термин в правото – „общо пълномощно“, може да се разбира по различен начин, но правя възражение за това, че лицето, от чието име и в чието качество е учредена представителната власт, вече не заема тази длъжност. Мога да направя една аналогия в историята – Комисията има няколко правоприемника, като започнем от 2006 година – КУИППД, след това имаме Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество – КОНПИ, после КПКОНПИ, сега пак КОНПИ. След всяка смяна на председател и заместник2 председател Комисията представяше нови пълномощни. При това положение какъв беше смисълът да се представят нови пълномощни след смяната на * К. примерно, първият председател на Комисията, и т.н., П. Г.?! В тази насока мисля, че възраженията са несъстоятелни.

Съдът се оттегля на съвещание, след което ще се произнесе по такава направеното възражение от ответната страна.

Съдът, след като се оттегли на съвещание, счита, че възражението за липса на представителна власт на ст. инсп. А. в днешното съдебно заседание е неоснователно, поради следните съображения:

Налице е редовно упълномощаване на служител, старши инспектор в ТД – София, с юридическо образование, от подписания А. Т. С., изпълняващ длъжността „Председател“ на КОНПИ към момента на предявяване на исковата молба и завеждане на делото, което е за извършване на процесуални действия от името на Комисията в хода на процеса, без ограничения пред съдилищата, като същото е редовно, доколкото към момента на образуване на настоящото производство упълномощителят, председател на Комисията и неин представител – А. Т. С., е бил и действащ председател на самата Комисия. Освобождаването на същия с решението на Народното събрание и липсата на назначен нов председател към настоящия момент според съда не опорочава упълномощаването на ст. инсп. А. по настоящото дело за извършване на валидни процесуални действия, най-малко до приключване на производството пред настоящата съдебна инстанция. В този смисъл съдът счита, че не е налице нелегитимно представителство и невъзможност ст. инсп.

А. да осъществява валидни процесуални действия от името на Комисията по настоящо дело.

Отделно следва да бъдат изложени съображения, че съгласно Решение № 192/09.01.2024 година на ВАС по административно дело № 5636/2023 година, на V отделение, допустимо е до назначаване на нов председател на Комисията действията по упълномощаване и други действия по заместване на неназначен все още нов председател успешно да бъдат извършени от заместникпредседателя на КОНПИ, съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗОНПИ.

Отделно съдът излага съображения, че извършените процесуални действия от ст. инсп. А. могат да бъдат и впоследствие потвърдени от новоназначен управител, в случай, че същият намери, че същите са процесуално и 3 легитимно извършени от редовно упълномощен представител на органа ответник.

Отделно съображения в тази насока съдът черпи и от обстоятелството, че не е закрита Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, нито същата е преобразувана, а само е освободен нейният председател, де факто не е преустановена дейността на същата и същата може да бъде представлявана и от заместник-председателя.

При изложените съображения съдът счита, че следва да бъде даден ход на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ИНСП. А.: Уважаеми господин Съдия, поддържам депозираната искова молба и приложените към същата доказателства, както и депозираната по делото молба от КОНПИ от 06.03.2026 година с така формулираните задачи към експертизите. Нямам възражения по проектодоклада. Във връзка с отговора на исковата молба бих искала много накратко да изложа становище. Относно посочената в отговора на исковата молба директива на Европейския парламент и Съвета на Европа от 2014 година – считам, че е безспорно, че същата намира приложение само и относно наказателни дела и нейните правила не намират приложение за регулирането на гражданската конфискация – така, както същата е регламентирана от специалния закон.

Относно реквизитите на исковата молба – считам, че същата напълно отговаря в тази връзка с изискванията на чл. 127 от ГПК, като ясно са посочени страните, предмета на отнемане, законовите разпоредби, посочена е цената на иска, основанието, както и обстоятелствата, на които същият се основава.

Относно твърдението, че не е изготвен отделен икономически анализ за всеки от ответниците – считам това твърдение за неоснователно, тъй като, на първо място, специалният закон ясно очертава кръга на лицата, които се включват в обхвата на проверката, така по аргумент от разпоредбите на 142 до 146, това са проверяваното лице, съпруг или фактически съжител, както и ненавършилите пълнолетие деца. Термин като „общо несъответствие“ не се въвежда от специалния закон. Терминът, който се въвежда, е „значително несъответствие“, като за да се установи наличието или липсата на такова, се извършва цялостен икономически анализ, който обхваща всички включени в 4 кръга проверявани лица-субекти. Относно твърденията, че неправилно в извънредните разходи се включват вноски по банкови сметки и плащания на ПОС терминал – най-новата съдебна практика е именно в насока, че всички необхванати от обичайните разходи, други извършени такива, са извънредни.

В този смисъл са решение по гражданско дело № 2758/2024 година на ВКС, решение по гражданско дело № 2534/2025 година на ВКС, както и найактуалното такова – Решение № 290/14.05.2026 година на ВКС по гражданско дело № 3289/2025 година на IV Гражданско отделение. В посочените съдебни актове много подробно съдът обяснява какво се включва в понятието „разходи“, в частност извънредни такива. Не отговаря на истината изложеното в отговора на исковата молба твърдение, че в раздел „Имущество на анализа“ са включени и преминали през патримониума на ответниците имуществени права. Напротив, в посочения раздел се съдържа единствено стойността на наличното в края на проверявания период имущество. Не е налице опорочаване метода на изчисляване на значителното несъответствие. Същото е определено съобразно разписаното в закона и съобразно формиралата се след постановяване на Тълкувателно решение № 4 практика на ВКС, в това число Определение № 4810/2024 година по гражданско дело № 704/2024 година на ВКС, Трето гражданско отделение, решение по гражданско дело № 2534/2025 година на ВКС и редица други актове на Върховния съд, в които ясно е посочено, че нетният доход може да бъде както отрицателна, така и положителна величина, че няма изискване претендираното за отнемане имущество да бъде на стойност на или над 150 хил. лева, както и че е погрешно отъждествяването на понятията „претендирано за отнемане имущество“ и „значително несъответствие“ по смисъла на специалния закон.

На следващо място, законодателят не задължава ищеца да посочва наличното в началото на периода имущество. Относно твърденията за всички реализирани през периода приходи от ответните страни – до момента не са представени доказателства в тази връзка, както в отговора е посочено, че ще бъдат представени до края на първото съдебно заседание по делото такива.

Относно начина за изчисляване на задграничните пътувания и възражението, че Наредбата за служебните командировки е неприложима – това е единственият нормативен акт, който се прилага за изчисляването на тези пътувания, и не защото те са служебни, а просто се ползва алгоритъмът за изчисляването на средствата, необходими за пътувания и нощувки. Относно 5 конституирането на проверяваното лице като ответник, въпреки че към него няма формулирани претенции – както съдебната практика приема, по иска за отнемане в полза на Държавата проверяваното лице и свързаните с него, в случая лицето, с което той е във фактическо съжителство, са необходими задължителни другари, поради което фактът, че претенциите за отнемане са насочени към лицето във фактическо съжителство, в никакъв случай не означава, че проверяваното не следва да бъде конституирано като ответник по делото. Още повече, че след това съдебният акт би трябвало да има сила и за двете лица. Аргументи за това черпя от Решение № 693/2024 година по гражданско дело № 5436/2023 година на ВКС, Трето отделение на Гражданската колегия. Относно посоченото решение по делото „Йорданов и други срещу България“ – считам, че същото, да, следва да бъде прилагано по делата за гражданска конфискация, но в никакъв случай не следва да се тълкува разширително, тъй като от изложеното в решението може да бъде направен изводът, че Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е убеден, че специалният закон преследва една легитимна цел. Единственото, което трябва да бъде съблюдавано, е принципът на пропорционалност, когато става въпрос за намеса в правото на собственост на ответните страни. Въпреки това ЕСПЧ остава достатъчно свобода за националната юрисдикция, още повече, че Република България има законодателство в тази връзка. Поддържам и доказателствени си искания. На този етап нямам други искания, освен посочените с допълнителната молба.