Решение № 231 от 18.07.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № гр.ВРАЦА,18.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 19 юни 2019 год. в състав

Председател:МИРОСЛАВ

ДОСОВ

Членове:ПЕНКА Т.

ПЕТРОВА мл.с.ИВАН НИКИФОРСКИ при секретаря Христина Цекова, като разгледа докладваното от съдия Досов възз. гр.дело №315 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение

№81/09.04.2019 год.,постановено по гр.дело №1477/2018 год. на РС-Бяла Слатина,състав на съда е отхвърлил предявения от В.С. *** против В.К.Х. *** иск с правно основание чл.45,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000.00 лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,настъпили в резултат на противоправно поведение,изразяващо се в злоупотреба с правото на иск.

На основание чл.78,ал.1 ГПК съдът е осъдил ищцата С. да заплати на ответника сумата от 830.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.259 ГПК от В.С. *** е подадена въззивна жалба срещу решението. Въззивницата поддържа,че решението е изцяло неправилно. Сочи,че завеждането на едно дело винаги е свързано с психически стрес , преобладаващо за едната страна,като в случая се касае за дело за родителски права, заведено с користна цел и желание за вреда. В исковата молба по гр.дело №989/2018 /на РС-Бяла Слатина,подадена от Х. против С./ са изложени изцяло неверни факти,несправедливи обвинения към нея като майка и клевета.Тя подробно е описала причинените й вреди и от какво са продиктувани - психически тормоз; непрекъснат стрес; загуба на време и средства; пропуснати ползи; засягане на честта,достойнството и репутацията й; всички произтичащи негативни емоции, нерви и тормоз,които продължават и ескалират в унисон с движението на делата. Жалбата е много подробна, като от нея може да се изведе,че жалбоподателката С. счита,че съдът не е вникнал в същността на спора,ненужно е цитирал медицински документи и то в негативна за нея насока, постановил е решението си въз основа на неверни обяснения на ответника, при преценка на свидетелските показания не е отчел очевидното притеснение на свидетелката, на която първоначално е бил зададен неясен, неконкретен и общ въпрос , на който не може да бъде даден ясен и точен отговор.

Жалбоподателката отново поддържа,че в исковата молба по гр.дело №989/2018 год. се съдържат неоснователни твърдения,опетняващи и унизяващи името,честта и достойнството й,уронващи авторитета и качествата й на човек и майка, при абсолютно знание /от страна на Х./,че това не отговаря на истината,с умисъл да бъде отделено от нея собственото й дете,което много я обича. Счита,че противоправно поведение /от страна на В.Х./ има.

При всичките си твърдения и доводи моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът й уважен в цялост, като всички разноски бъдат възложени на ответната страна.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия В.К.Х. чрез пълномощника му адв.С.Г. ***, в който се мотивира становище за нейната неоснователност. Въззиваемият намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

С въззивната жалба и в проведеното по делото открито с.з. въззивницата е представила нови писмени доказателства, които са приети от съда - разпореждане на полицейски орган, издадено на 17.04.2019 год. на основание чл.64,ал.1 от ЗМВР от мл.полицейски инспектор при РУ -Мездра; заповед №ЗД/Д-ВР-М-025/31.05.2019 год. на Дирекция "Социално подпомагане" - Мездра, жалба на В.С. против тази заповед, както и постановление на РП - Мездра от 28.05.2019 год. по преписка вх.№884/2019 год. за отказ да се образува ДП.

Въззивната жалба е процесуално допустима- подадена е от лице с правен интерес в установния от ГПК преклузивен срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

След анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представеното по гр.дело №1477/2018 год. определение №574/18.10.2018 год. по гр.дело №989/2018 год. по описа на РС-Бяла Слатина, а и страните не спорят по този факт, че В.К.Х. е депозирал пред РС-Бяла Слатина искова молба, с която е предявил против В.С.С. иск с правно основание чл.127,ал.2 СК за: 1.предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. В. Х., ЕГН ********** на него - бащата, и определяне на местоживеене на детето на адреса на бащата в гр.Мездра ; 2.определяне режим на лични отношения на майката с детето. Ищецът по този иск е посочил, че от връзката си с ответницата имат едно малолетно дете- К., но пред 2018 год. поради влошени отношения между родителите той е напуснал съвместно обитаваното жилище,след което контактите му с детето са препятствани от майката. Заявил е,че майката не разполага с достатъчно средства и не полага необходимите грижи.

Представил е писмени доказателства,поискал е изготвянето на социален доклад, издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с други документи, касаещи здравословното състояние на ответницата, допускане на съдебно-психиатрична експертиза по отношение на майката, разпит на двама свидетели.

В срока по чл.131 ГПК ответницата по иска с правно основание чл.127,ал.2 СК В.С. е заявила становище за неговата неоснователност,като е изложила своите насрещни твърдения.На свой ред е представила писмени доказателства и е поискала допускане на съдебно-психиатрична експертиза по отношение на бащата.

В.С. е предявила против В.Х. и два насрещни иска- с правно основание чл.132 СК за лишаване на бащата от родителски права и с правно основание чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди.

Докладчикът по гр.дело №989/2018 год. е преценил,че съвместното разглеждане на насрещните искове ще затрудни производството по иска с правно основание чл.127,ал.2 СК и е разпоредил материалите по тези насрещни искове да бъдат отделени и докладвани за образуване на отделни производства. С определение №317/07.11.2018 год. по гр.дело №989/2018 год. и на основание чл.253 ГПК съдът е отменил определението си от 18.10.2018 год. в тази част и е указал на ищцата по насрещните искове В.С. да представи за всеки един от насрещните искове отделна искова молба и да внесе съответните държавни такси.Указанията са изпълнени , ищцата е представила отделни искови молби и с определение №641/14.11.2018 год. докладчикът по гр.дело №989/2018 год. по описа на РС-Бяла Слатина повторно е разпоредил материалите по двата насрещни иска да бъдат отделени и докладвани за образуване на отделни производства.

Въз основа на исковата молба, с която В.С. е предявила против В.Х. насрещен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, е образувано гр.дело №1477/2018 год. по описа на същия съд, по което е постановено и обжалваното в настоящото производство Решение №81/09.04.2019 год.

В.С. е поискала ответникът по иска с правно основание чл.45 ЗЗД В.Х. да бъде осъден да й заплати сумата от 1000.00 лева като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили от неправомерно заведеното гр.дело №989/2018 год. по описа на РС-Бяла Слатина и изразяващи се в понесени и понасяни от ищцата психически тормоз от заплахата,че ще й отнемат детето, непрекъснат стрес от ходене по различни институции и ровене в лични и неприкосновени за нея неща /личен живот/, загуба на ценно време, пропуснати ползи, засягане на честта,достойнството и репутацията й, тъй като живее в малък град и завеждането на дело срещу нея е станало известно.

Твърдението й е, че В.Х., завеждайки гр.дело №989/2018 год. е злоупотребил с правото си на иск, тъй като делото /искът/ срещу нея е напълно неоснователно, изцяло продиктувано от лични користни подбуди и имащо за цел основно опетняване на репутацията й, съшито с лъжа и желание за вреда.

В срока по чл.131 ГПК ответникът В.Х. е оспорил иска като неоснователен, като е заявил, че предявяването на иск за родителски права е негово законно право и упражняването му не представлява противоправно деяние. Действията му не са виновни, няма причинени вреди на ищцата, както и че няма причинна връзка между вреди и неговото деяние по завеждане на гр.дело №989/2818 год. Представил е разпореждане от 21.12.2018 год. ,постановено по гр.дело 989/218 год. и изпълнителен лист от същата дата ,издаден по същото, от които е видно,че по гр.дело №989/2018 год. са определени привременни мерки, като е определен на личните му отношения с детето К.. Представил е и 4 броя епикризи, както и ЕР №138/11.102016 год. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Христо Ботев"АД-гр.Враца.

В първото и единствено по делото открито с.з.,проведено на 12.03.2019 год. ответникът Х. е представил и протокол за предаване на дете от 16.02.2019 год. по изпълнително дело №20198990400101 по описа на ЧСИ И.Ц..По искане на ищцата в това с.з. като свидетел е разпитана нейната майка Р.Г.С.. Пак по нейно искане ответникът Х. е дал обяснения по реда на чл.176 ГПК.

След доклад по делото, приемане на представените от ответника писмени доказателства, разпит на свидетелката и изслушване на ответника Х. е даден ход на устните състезания и на 09.04.2019 год. е постановено обжалваното в настоящото производство решение №81 , с което предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен изцяло За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е посочил кои са предпоставките за уважаване на иск на деликтно основание : деяние на ответника, противоправност на това деяние, вреди за ищеца, причинна връзка между противоправното деяние и вредата.

Анализирал е доказателствата, включително обясненията на ответника и е заключил, че нито един от елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД не е доказан. Посочил е, че действията на ответника биха могли да бъдат като квалифицирани като виновни само при доказана злоупотреба с право на иск, каквато не е установена и доказана.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени изводи за неоснователност на иска . Фактическите констатации и правните изводи се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено,като на основание чл.272