Определение № 943 от 23.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 943 гр. Велико Търново, 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20244100500558 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на Й. М. С. чрез адв. К. Г. против Определение № 1087/22.05.2024 г. по гр. дело № 2956/2022 г. на РС – Велико Търново, с което на основание чл. 344, ал. 2 ГПК е разпределено ползването на допуснатите до делба недвижими имоти, подробно описани в Решение № 708/26.05.2023 г. по гр. дело № 2956/2022 г. на РС – Велико Търново.

Жалбоподателят намира определението за неправилно, необосновано и постановено при нарушаване на закона. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил при разпределяне ползването на недвижимите имоти, че страните имат равни квоти по 1/2 ид.ч. в съсобствеността. Моли съда да отмени обжалваното определение в частта, в която на С. Ц. е предоставено ползването на недвижимите имоти, находящи се в гр. В. Т., ул. „В.“ № , като вместо това предостави ползването на първия жилищен етаж, заедно с пристройката към него и гараж на Й. С., а на С. Ц. – всички останали обекти на този адрес, като същевременно продължи да ползва недвижимия имот, находящ се в гр. В. Т. ул. „И. Д.“ № .., вх..., ет..., ап....

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от С.

Ц., в който се заема становище за правилност на обжалваното определение.

Посочва, че живее заедно със семейството си в процесния имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „В.“ № .. поради което счита, че така направеното разпределение на ползването е справедливо и съобразено с фактическото ползване към момента на допускане на делбата. Категорично заявява своето нежелание да съжителства заедно с жалбоподателя Й. С. в един имот до окончателното 1 извършване на делбата. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С Решение № 708/26.05.2023 г. по гр. дело № 2956/2022 г. на РС – Велико Търново е допусната делба на недвижими имоти, подробно описани в него, между съделителите Й. С. и С. Ц. при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от тях. С молба вх. № 10758/22.05.2024 г. С. Ц. е поискала на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде разпределено ползването на делбените недвижими имоти. С протоколно Определение № 1087/22.05.2024 г. по гр. дело № 2956/2022 г. на РС – Велико Търново, съдът е постановил разпределение на ползването на допуснатите до делба недвижими имоти, както следва:

- С. Ц. да ползва недвижимите имоти, находящи се в гр. В. Т., ул. „В.“ № .;

- Й. С. да ползва недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „И. Д.“ № ...

Настоящият състав намира така постановеното определение по гр. дело № 2956/2022 г. на РС – Велико Търново за неправилно.

Няма спор между страните, а и е видно от влязло в сила Решение № 708/26.05.2023 г. по гр. дело № 2956/2022 г. на РС – Велико Търново, че процесните недвижими имоти са допуснати до делба при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всеки един от съделителите. Не се спори, че процесният имот на ул.

„В.“ № .., както към първоинстанционното производство, така и към настоящия момент се ползва от С. Ц., която живее в него заедно със семейството си, а не от жалбоподателя Й. С.. В тази връзка, по делото са представени 7 бр. фотоснимки, като настоящият съдебен състав намира, че същите са неотносими към спора по делото, а и касаят факт, който не е спорен между страните, поради което и няма да бъдат обсъждани.

Видно от посоченото решение по гр. дело № 2956/2022 г. на РС – Велико Търново, недвижимите имоти, които са допуснати до делба съществено се различават по своята площ и характеристики. Предоставеният за ползване имот на С. Ц., представлява поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. В. Т., ул. „В.“ № ., с площ 489.00 кв.м. и построени в него двуетажна жилищна сграда, в която са обособени две отделни жилища, постройка, складова сграда, гараж, търговски обект и склад. Другият недвижим имот, който е допуснат до делба и е предоставен за ползване на жалбоподателя, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. В. Т., ул. „И. Д.“ № ., вх. ., ет.., ап. ., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ 76.30 кв.м.

2

Основният спорен въпрос между страните е какви следва да бъдат привременните мерки и как да се разпредели ползването на делбените имоти между тях съобразно квотите им в съсобствеността.

Регламентираните в чл. 344, ал. 2 ГПК мерки относно ползването на делбен имот са привременни и се характеризират с начален и краен момент, които са изрично посочени в чл. 344, ал. 2 ГПК. Началният момент, от който могат да бъдат определени, е постановяването на решението по допускане на съдебната делба, а крайният момент, до който могат да проявяват своето действие е окончателното извършване на делбата. Постановяването на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК не би могло да стане преди постановяване на решението по допускане на делба, тъй като едва с него съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник (арг. от чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК). Преди да бъдат определени квотите на съделителите е невъзможна както преценката относно ползването на делбените имоти съобразно правата им, така и определянето на обезщетение, което евентуално би се дължало. Това законодателно разрешение е възприето именно за да се обезпечи справедливо ползване на делбените имоти, което е съобразено с правата на всеки съделител в съсобствеността. В противен случай е възможно да се стигне до нарушаване на един от основните принципи в гражданското право, а именно – забраната за неоснователно обогатяване.

С оглед правното положение на съделителите в делбеното производство и характера на привременните мерки, искането по чл. 344, ал. 2 ГПК от един от участниците в делбата сезира съда с произнасяне по този въпрос досежно цялата делбена общност. На основание чл. 344, ал. 2 ГПК е достатъчно да е направено искане за определяне на привременни мерки от един от съделителите, за да възникне за съда правомощие да определи такива относно ползването на делбените имоти, както и за дължимите на другите съделители обезщетения за лишаването им ползване. В тази връзка, настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан от направеното в частната жалба искане за постановяване на конкретни привременни мерки, а следва да определи такива въз основа събраните по делото доказателства, като съобрази квотите на страните в съсобствеността и допустнатите до делба имоти.

Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда както хипотезата, при която съсобствените имоти не са достатъчни, за да бъдат разпределени между съделителите и в този случай на неполучилия имот се определя обезщетение, така и хипотезата, при която за всички съделители има имот, но се налага и присъждане на обезщетение на тези, които ползват по-малко от дела си. В настоящия случай по делото е установено, че са налице достатъчно недвижими имоти в делбената маса, за да бъде предоставено реално полазване по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК на всеки съделител. Същевременно, видно от площта и характеристиките на двата недвижими имота, последните се различават драстично, което безспорно влияе и на тяхната стойност.

3

В тази връзка, съдът извърши служебна справка в електронното досие на гр. дело № 2956/2022 г. по описа на РС – Велико Търново, като установи, че по делото са представени удостоверения за данъчни оценки за процесните недвижими имоти. Видно от удостоверение с изх. № 5401002955/03.06.2022 г. данъчната оценка на имота, находящ се в гр. В. Т., ул. „И. Д.“ № .., вх..., ет..., ап... възлиза на 23 136,20 лв., а на имот с адрес гр. В. Търново, ул. „В.“ № ., заедно с построените в него обекти – 151 123,70 лв. (удостоверение с изх. № 5401002976/06.06.2022 г.). Очевидно имотът на *** има значително по-висока стойност, тъй като в него се намират общо 7 обекта, вкл. двуетажна жилищна сграда.

Поради това, направеното от първоинстанционния съд разпределение съобразно фактическото ползване на имотите не е съобразено с изискването на чл. 344, ал. 2 ГПК то да съответства на правата на съделителите в съсобствеността. Целта на тази норма е да осигури ефективно и справедливо използване на делбените имоти от всички съделители докато трае продължителното делбено производство. Същевременно обаче, с това определение не следва да се постига ефекта на неоснователно разместване на имуществени блага, защото с делбата страните следва да приключат всички отношения във връзка със собствеността. Ако не се присъди обезщетение за ползващите по-малко от дела си, те не могат да претендират такова след първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, защото с претенция по сметки не могат да се заявяват бъдещи вземания. Определянето на обезщетение не е противопоставено като алтернатива на реалното разпределение и макар в чл. 344, ал. 2 ГПК да е използван съюз „или“, текстът не изключва присъждане на обезщетение наред с фактическо ползване, а и няма разумен правен довод, който да налага това /в този смисъл Определение № 122 от 08.03.2013 г. по ч. гр. д. № 52/2013 г., Г. К., І г. о. на ВКС/.

С оглед изложеното, макар в случая на всеки съделител да е предоставено реално ползване на недвижим имот, то не е съответстващо на правата им в съсобствеността, поради което освен разпределение на ползването, следва да бъде присъдено и съответно обезщетение в полза на жалбоподателя. С присъждането на парично обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК би се постигнала целта на привременните мерки, а именно – съделителите да ползват такава част от наследственото имущество, която отговаря на дела им, като същевременно обезщетят останалите съделители за това, което ползват над притежаваните от тях права.

В открито съдебно заседание от 22.05.2024 г. , както и в подадения отговор, С. Ц. категорично е заявила, че живее на адрес ул. „В.“ № . заедно със своето семейство. Същевременно, съдът отчита влошените семейни отношения между съделителките, както и фактът, че С. Ц. е заявила несъгласие да обитава заедно със сестра си един имот. В тази връзка, настоящият състав, съобразявайки фактическото ползване на имотите, намира, че на съделителите следва да бъде разпределено ползването, както следва:

4

- С. Ц. да ползва недвижимите имоти, находящи се гр. В. Т., ул. „В.“ № .;

- Й. С. недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „И. Д.“ № .., вх..., ет..., ап. ..

Тъй като предоставения на С. Ц. за ползване недвижим имот, заедно с построените в него обекти, значително надхвърля нейния дял в съсобствеността, то на основание чл. 344, ал. 2 ГПК същата следва да бъде осъдена да заплаща на Й. С. наемоподобно обезщетение за ползването, от което е лишена, съобразно дела й. Макар настоящото производство да е спорна съдебна администрация, по аналогия следва да бъде приложен чл. 162 ГПК при определяне размера на дължимото обезщетение. Съобразно императивното правило на чл. 162 ГПК съдът е длъжен сам да определи размера, а ако това не е възможно поради необходимост от специални знания да назначи вещо лице. В настоящия случай, съдът намира, че не се налага назначаването на съдебна експертиза, тъй като за изчисляване на обезщетението не са необходими специални знания, а неговият размер следва да се определи на база среден пазарен наем за процесните имоти.

Същевременно не е и целесъобразно назначаването на такава, доколкото СТЕ е допусната и представена пред първоинстанционния съд, като предстои да бъде изслушана в открито съдебно заседание. Освен това, за страните е налице възможност да искат промяна в поставените от настоящия състав привременни мерки, в случай, че е налице основание за това.

Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa6f46f6-4202-4c58-8922-6101335beaaf