Решение № 1410 от 16.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1410 гр. Пловдив, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300501484 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.109 ЗС и чл.72 ЗС.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б. И. К. и З. С. К. чрез адв. К. Д., против решение № 260195/08.03.2022 г., постановено по гр. дело № 20501 от 2018 г. по описа на РС-Пловдив, ХVІІ гр. състав, с което са осъдени Б. И. К. и З. С. К. да отстранят засадените храстовите насаждения в притежаваната от Л. С. Л. реална част от 566 кв.м, разположена между точки 1,2,9,3,4,5,6,7,1 от имот 011001 по КВС на землището на с. К., Община ***, целият с площ от 4.624 дка, с начин на трайно ползване – нива, по комбинирана скица между действащия КРП за ПИ 477 от кв.62, одобрен със заповед РД-060287/1993, отменен КРП за ПИ 329 от кв.31, одобрен с Указ 52/08.03.1924 г. и зап. 610/14.03.1924 г. и КВС по гр.д. № 13216/2015 г. по описа на ПРС, XIV гр.с-в, както и да отстранят храстовите насаждения, засадени в полския път, който граничи с реална част от 566 кв.м, разположена в имот 011001 по КВС на землището на с. К. съгласно посочената по-горе комбинирана скица.

С решението е отхвърлен предявеният иск от Б. И. К. и З. С. К. против Л. С. Л., С. И. К. и П. И. С. за осъждането им да заплатят сумата от 540 лева, която представлява стойност на направените разноски за извършените подобрения и увеличената стойност на частта от имота на ответниците с площ от 566 кв.м, разположена в имот 011001 по КВС на 1 землището на с. К. съгласно посочената по-горе комбинирана скица, както следва: за закупуване на корени; закупуване на тор, закупуване на препарати и пръскане за корен; разходи за окопаване, рязане, насипване на тор, поливане за всеки корен от заявените 200 броя за периода от ноември 2015 г. до 15.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на насрещния иск – 13.03.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Б. И. К. и З. С. К. са осъдени да заплатят разноски за първата инстанция както следва: на Л. С. Л. - сумата от 850 лева; на С. И. К.

- 350 лева разноски за адвокатско възнаграждение и на П. И. С. - 350 лева за адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба са изложени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, без да се сочат конкретни доводи. Твърди се, че фактическите изводи на съда не кореспондират с доказателствата по делото.

Жалбоподателите са осъществили засаждането на розовите насаждания със съзнанието, че са собственици на имота. При въвода във владение на въззививаемите са предадени и розовите насаждения, като същите вече са собственост на ищците. Възразява се и срещу извода за недоказаност на насрещния иск. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на негаторния иск, като се уважи насрещният иск и се присъдят на страната разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат съображения за неоснователност на жалбата, както и, че решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Навеждат се доводи за недопустимост на насрещния иск по отношение на П. С. и С. К., тъй като същият е подаден извън срока по чл. 211 от ГПК.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е и дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.

Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Не се възприемат доводите в отговора на въззивната жалба, че предявеният насрещен иск е недопустим по отношение на К. и С., тъй като е 2 предявен извън срока по чл. 211, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения срок срещу ищеца Л. Л.. След като е констатирано, че има и други лица – собственици на имота, същите са конституирани като задължителни необходими другари. Искът е допустим.

Въззивната проверка за правилност се извършва само в обжалваната част на решението и само на поддържаните основания.

Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед наведените в жалбата оплаквания, съобразено и с константната практика на ВКС, че от въззивния съд се дължи отговор на всички възражения и доводи на страните, следва да се отбележи следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Л. С. Л., който твърди, че с решение №147/11.01.2017 г. по гр.д. №13216/2015 г. по описа на РС – Пловдив е било признато за установено по отношение на ответниците Б. И. К. и З. С. К., че ищецът, заедно с П. И. С. и С. И. К., са собственици въз основа на договор за дарение и по наследяване на реална част с площ от 566 кв.м, разположени между точки 1,2,9, 3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица към СТЕ от имот 011001 по КВС на землището на с. К., Община ***, целият с площ от 4.624 дка, с начин на трайно ползване – нива.

С решението ответниците са осъдени да предадат на ищеца и на П. С. и С. К. владението върху описаната по-горе реална част с площ от общо 566 кв.м.

Твърди се, че след образуването на делото ответниците засаждат на процесния имот храсти, които са гъсто насадени, липсва възможност за ползването на имота, за преминаването му, за поставянето на помощни и стопански постройки, за отглеждане на плодове и зеленчуци. Поддържа се, че процесният имот граничи от две страни с имот 011001 по КВС на землището на с. К., собственост на ответниците, целият с площ от 4.624 дка с начин на трайно ползване – нива, с граници - имоти с номера 145008, 000421, 000309 и 0000418, който също е гъсто засаден с храстови насаждения. Невъзможно е поставянето и поддържането на ограда, както и да се преминава до имота, понеже липсва отстояние на насажденията, като при третирането им с торове и химикали миризмата била толкова силна, че било невъзможно ищеца да влезе в двора. Със засаждането на насажденията ответниците унищожили и пътя за преминаване, който съществувал между имота на ищеца и съседния имот, с което се препятствало преминаването, достъп и поддръжката на имота му, както и на оградата. Иска се от съда да се постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да отстранят засадените в имота и в полския път храстови насаждения. Претендират се разноски.

Ответниците Б. И. К. и З. С. К. чрез адв. К. Д. оспорват твърденията в исковата молба в частта относно извършване на действия, с 3 които да ограничават възможността на ищеца да осъществява правото на собственост върху терена, нито са създадени пречки за ползването му.

Процесната площ е предадена с протокол за въвод във владение по изп. дело № 5216/2018 г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив. Иска се отхвърлянето на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил насрещен иск, подаден от Б. К. и З. К., като се твърди, че са придобили правото на собственост върху нива с площ от 4.623 дка, която представлява имот № *** по КВС в местността „***“ в землището на с. К. въз основа на нот. акт №*** г. на нотариус Бистра Тонева, нот. акт №*** г. на нотариус Бистра Тонева, нот. акт №*** г. на нотариус Бистра Тонева, като през 2015 г. целият имот бил засаден с розови насаждения /маслодайна роза/. Действията били осъществени със знанието на Л. Л.. Част от гореописания имот с площ от 566 кв.м било признато за установено, че е собственост на Л. Л., П. С. и С. К..

Тази площ била засадена с 200 броя рози, като за всяко едно от розовите насаждения били заплатени следните суми: закупуване на корени – 1.50 лева на брой; закупуване на тор – 2 лева за периода от ноември 2015 г. до 15.11.2018 г., закупуване на препарати и пръскане – 2.50 лева за периода от ноември 2015 г. до 15.11.2018 г. за корен; разходи за окопаване, рязане, насипване на тор, поливане – 15 лева, като общата стойност на направените подобрения била 540 лева. Подобренията били извършени от ищците по насрещния иск в качеството им на добросъвестни владелци, тъй като са владели имота на правно основание, което е било годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателите им не са собственици на част от прехвърления имот. Иска се осъждането на ответниците по насрещния иск Л.

Л., П. С. и С. К. да заплатят на Б. К. и З. К. сумата от 540 лева, която представлява стойността на направените разноски за извършени подобрения в частта от имота с площ от 566 кв.м, както и увеличената стойност на имота в резултат на направените подобрения, ведно със законната лихва от датата на предявяването на насрещния иск – 13.03.2019 г. до окончателното изплащане.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от ответниците по него Л. Л., С. К. и П. С., като заявяват, че засаждането на храстите е осъществено три години след вписването на исковата молба, при наличие на висящ процес между тях и при изрично противопоставяне, като е било налице знание у ищците по насрещния иск за това, че праводателите им не са били собственици на част от прехвърления имот. Поддържа се и, че засятото не представлявало подобрение, тъй като насажденията можело да бъдат отделени от земята. Оспорва се размерът на предявения иск. Иска се отхвърлянето на насрещния иск. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

4

По предявения иск с правна квалификация чл. 109 ЗС – за осъждане на ответниците да премахнат насажденията от собствения на ищеца имот:

С влязло в сила на 04.06.2018 г. решение №147/11.01.2017 г. по гр.д. №13216/2015 г. по описа на РС – Пловдив е било признато за установено по отношение на Б. К. и З. К., че Л., П. С. и С. К. са собственици въз основа на договор за дарение и по наследяване на реална част с площ от 566 кв.м, разположени между точки 1,2,9,3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица към СТЕ от имот 011001 по КВС на землището на с. К., Община ***, целият с площ от 4.624 дка с начин на трайно ползване – нива, като по делото е приложена на л.

11 комбинирана скица между действащия КРП за ПИ 477 от кв.62, одобрен със заповед РД-06-287/1993 г., отменен КРП за ПИ 329 от кв.31, одобрен с Указ 52/08.03.1924 г., и зап. 610/14.03.1924 г. и КВС по гр.д. № 13216/2015 г. по описа на ПРС, XIV гр.с-в.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесната реална част от 566 кв.м е била засадена с 200 броя рози през 2015 г. – в този смисъл са твърдения на ответниците (ищци по насрещния иск), показанията на св. М. Л. – дъщеря на ищеца, и св. А. М. – работещ при К.

Според св. Л. била викана полиция и неколкократно е казвано на ответниците, че земята не е тяхна собственост. Пръскането, напояването, наторяването на земята миришело отвратително и създавало неудобства на родителите , като дори и понастоящем ответниците обработвали земята и отглеждали розите, независимо, че били канени да ги премахнат. Св. М. пък не си спомня някой да е възразявал срещу сеитбата, скандалите започнали по-късно, когато трябвало да се берат розите.