Определение № 789 от 30.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 789 гр. Пловдив, 30.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300500659 по описа за 2023 година Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, ЕИК 115755582 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.“Васил Левски“ №174, представлявано от Г.Ц., чрез процесуален представител юрк. Р., срещу определение № 107 от 10.01.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 2259/2022 г. по описа на РС- Асеновград, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 3244,33 лева (три хиляди двеста четиридесет и четири лева и тридесет и три стотинки), представляваща стойност на получени без правно основание плодове през месец октомври, ноември и декември 2018г. и месец януари 2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането срещу длъжника Основно училище „*****“ гр. ******, ЕИК 000451964 с адрес гр. ******, ул.“****“ №**.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се излагат аргументи, че съдът неправилно е приел, че не са отстранение нередовностите на заявлението. Излагат се подробни разсъждения, че целта на заповедното производство е единствено да се провери дали заявлението отговаря на изискванията на закона, а дали вземането съществува или не било предмет на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното счита, че заявлението отговаря на чл. 410, ал. 2 от ГПК, а посочените причини за отказ за издаване на заповед за изпълнение са неоснователни. Моли да бъде отменено атакуваното определение, с което е отхвърлено подаденото заявление, като неправилно и незаконосъобразно, като се реши въпроса по същество.

Препис от частната жалба е бил връчен на насрещната страна по спора, макар че разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК предвижда, че препис от частната жалба не се връчва на ответната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

1

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Фууд деливъри експрес“ ЕООД като кредитор срещу длъжник Основно училище „*******“ гр. *******, Заявление по чл. 410 ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично вземане в размер на 3244,33 лева, представляващо стойност на получени без правно основание плодове през месец октомври, ноември и декември 2018г. и месец януари 2019г., с която сума длъжникът ОУ „******“ гр. *******се е обогатил неоснователно, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Районен съд Пловдив е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е приел, че не са били изпълнени дадените указания на заявителя, поради което, с оглед твърденията в заявлението, фактите и обстоятелствата от които произтича вземането остават противоречиви. Горното е мотивирало заповедния съд да приеме, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, като е отхвърлил изцяло заявлението.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

На два пъти с определения, имащи характер на разпореждания, от 14.11.2022 г. и от 07.12.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението с писмена молба, да посочи всички обстоятелства, на които се основава претенцията му, като посочи дали е сключен договор между страните, кога и какъв, или да се изложат твърдения относно фактическия състав на неоснователното обогатяване.

В изпълнение на така дадените конкретни указания са постъпили молби от заявителя, с които не са изпълнени дадените указания. Твърди се, че вземането произтича от извъндоговорно основание, без обаче да се посочват факти и обстоятелства, от които то произтича. Навеждат се твърдения, че процесните количества плодове са били предадени на Основно училище „*****“ - гр. ******** с приемо-предавателни протоколи, без за доставката да е бил сключен договор.

Същевременно се твърди, че за доставката на тези плодове са издадени фактури, като в молбите си заявителят излага и обстоятелства относно това длъжникът да е публичен възложител и се позовава на разпоредбата на чл.303а от ТЗ, уреждаща сроковете за плащане по търговски сделки. Твърди се, че длъжникът е заявил участие по схема "Училищен плод“ с подаване на декларация пред ДФ „Земеделие“, а заявителят е одобрен изпълнител за доставка на плодове в ОУ „******“ гр. *****от ДФ „Земеделие“. Същевременно се твърди, че липсва правно основание за доставка на плодовете.

Заповедното производство е формално, като с оглед целта му - да се провери дали едно вземане е спорно, законът е поставил изисквания за редовност от външна страна на заявлението, посочени в чл. 410, ал. 2 от ГПК, като по отношение на съдържанието му, текстът препраща към уредбата на задължителното съдържание на исковата молба в чл. 127, ал. 1 от ГПК. Или законът приравнява задължителното съдържание на заявлението и на исковата молба по отношение на индивидуализацията на вземането, досежно посочване на всички обстоятелства, на които се основава искането и в какво се състои. Законовото изискване за необходимо съдържание на заявлението е необходимо да бъде спазено от една страна, за да може длъжникът да прецени дали да възрази по отношение на дължимостта на вземането, а от друга, при положение, че длъжникът упражни правото си на възражение, да може да се направи преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението и предмет на 2 евентуален иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Идентичността между двата предмета следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба (в този см. Определение № 744 от 28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС). Поради това, с оглед спазване изискването на закона, както и правото на защита на длъжника, следва да е ясно посочено какво представлява вземането, което се претендира, какви са основанията за възникване на задължението и формиране на претендирания му размер, как е определен размерът. Това не е сторено от заявителя, въпреки дадените конкретни указания на съда.

В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. В конкретния случай заявителят, за да обоснове дължимостта на претендираните със заявлението суми, се позовава на сключен между него и ДФ „Земеделие“ договор за доставка на плодове по схема „Училищен плод“ . Тъй като длъжникът - ОУ******“ гр. ****** е заявил участие по схема „Училищен плод“, а кредиторът бил одобрен изпълнител по нея от ДФ „Земеделие“, „Фууд деливъри експрес“ ЕООД доставило на ОУ „********“ гр.

******* доставки на плодове, които не са били одобрени за плащане.

Вземането на кредитора не е индивидуализирано, тъй като изложените факти и обстоятелства са противоречиви. Заявителят навежда доводи за наличието на правно основание за извършените доставки на плодове по схема „Училищен плод“ – одобрението на кредитора за изпълнител по посочената схема от страна на ДФ „Земеделие“, в същото време като обстоятелства, от които произтича вземането се твърди, че липсва правно основание за доставка на плодовете.

С оглед изложеното съдът счита, че с подадените от заявителя след получаване на указанията на съда две молби не са изложени релевантни обстоятелства, на които се основава вземането, не са отстранени противоречията свързани с факти и обстоятелства, от които произтича вземането, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, препращаща към чл. 127, ал. 1 ГПК, въпреки дадения срок за изпълнение на указанията на съда.

По горните съображения, въззивния съд намира, че оплакванията и доводите в частната жалба са напълно неоснователни. Районният съд правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 107 от 10.01.2023 г., постановено по ч. гр. д. №2259/2022 г. по описа на РС-Асеновград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4