Решение № 143 от 07.11.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Монтана, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251600600162 по описа за 2025 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 11 от 13.03.2025 по нохдело № 371/2023 година Районен съд-Монтана е признал подсъдимия Р. И. - роден на *г. в гр.*, област *, с посочени адреси в гр.*, ж.к.*, бл.*, вх.*, ап.* и гр.*, ж.к.*, бл.*, вх.* ет.*, ап.*, българин, български гражданин, неженен, със средно специално образование, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.05.2020г. в гр.*, област *, ул.* № *се заканил с убийство на С. Б. от гр.*с думите: „*“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх у Н. за осъществяването му и на 25.05.2020г. в гр.*, област *, ул.*. № *в условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на С. Б. от гр.*с думите:

„*“, ,,*“, „*“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх у Н. за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1-во (в редакция преди изм. ДВ, бр.ДВ, бр.67/04.08.2023г.) вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 и ал.2 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК го е осъждил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от ТРИ 1

ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата; признал е подсъдимия Р. И. виновен в това, че на 05.05.2020г. в гр.*, област *, ул.* № *се заканил с убийство на Г. Б. от гр.*с думите: ,,*“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх у В. за осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1-во и пр.3-то (в редакция преди изм. ДВ, бр.ДВ, бр.67/04.08.2023г.) вр. с ал.1 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отлогено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата; признал е подсъдимия Р. И. виновен в това, че на 25.05.2020г. в гр.*, област *, ул.*. № *, отнел * бр. мобилен телефонен апарат марка ,,Нокия“, модел 2.1 на стойност 148.00 лева, собственост на Г. Б. от гр.*, от владението на С. Б. от гр.*, с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила нанесъл юмручни удари на Н., с което й причинил оток и кръвонасядане по горен клепач на ляво око, оток и кръвонасядане по долен клепач на дясно око, контузия на носа с оток и счупване на носната кост, оток и кръвонасядане по лигавицата на горна устна, кръвонасядане и разкъсно контузна рана на лигавицата на долна устна, кръвонасядане и охлузване по горната повърхност на ляво рамо, кръвонасядане и охлузване на предно вътрешна повърхност на лява подбедрица, поради което и на основание чл.198, ал.1, пр.1-во вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК го е осъжда на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложел изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата; признал е подсъдимия Р. И. за ВИНОВЕН в това, че на 25.05.2020г. в гр.*, област *, ул.*. № *, в съучастие с Н. Ш. от с.*, област *като извършител , противозаконно унищожил чужди движими вещи: 1 бр. брава на входна метална врата на входа към парцелата на имота и 1 бр. блиндирана входна врата на недвижимия имот (къща), собственост на Н. Б. от гр.*, област *на обща стойност 640.00 лева, поради което и на основание чл.216, ал.1, пр.1-во вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказаниетое отложено срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата; на основание чл.23, ал.1 от НК РС-Монтана е опроедлил на подсъдимия Р.И., общо най– тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ 2

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на общото най - тежко наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата; признал е подсъдимия Н. Ш., роден на *г. в гр.*, с посочен адрес в с.*, област *, ул.*№ *, българин, български гражданин, живее във фактическо съжитество, със средно специално образование, работи като международен шофьор, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 25.05.2020г. в гр.*, област *, ул.* № *, в съучастие с Р. И. от гр.*, като извършител, противозаконно унищожил чужди движими вещи: брава на входна метална врата на входа към парцелата на имота и 1 бр. блиндирана входна врата на недвижимия имот (къща), собственост на Н. Б. от гр.*, област *на обща стойност към момента на извършване на деянието 640.00 лева, поради което и на основание чл.216, ал.1, пр.1-во вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК го е осъдил на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата; осъдил е подсъдимия Р. И. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Г. Б., ЕГН **********, с посочен адрес в гр.*, ул.*№ *, сумата 2000 (две хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 05.05.2020г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за неимущестени вреди над уважения размер до претендирания размер 5000 (пет, хиляди) лева от деянието по чл.144, ал.3, пр.1-во и пр.3-то вр. с ал.1 от НК; осъдил е подсъдимия Р. И. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Г. Б., ЕГН **********, с посочен адрес в гр.*, ул.*. № *, сумата 1000 (хиляда) лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.05.2020г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения пграждански иск за неимущестени вреди над уважения размер до претендирания размер 4000 (четири, хиляди) лева; осъдил е подсъдимия Р.И. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител С. Б., ЕГН *, с посочени адреси в гр.*, ул.*. № *и гр.*, ул.* № *, сумата 2500 (две хиляди и петстотин) лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.05.2020г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за неимущестени вреди над уважения размер до претендирания размер 10000 (десет, хиляди) лева от деянието по чл.144, ал.3, 3 пр.1-во (в редакция преди изм. ДВ, бр.ДВ, бр.67/04.08.2023г.) вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК; Рйонен съд-Монтана е осъдил подсъдимия Р. И. да заплати на С. Б., ЕГН *, с посочени адреси в гр.*, ул.*№ *и гр.*, ул.* № *, сумата 3000 (три хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.05.2020г. до окончателното й заплащане, като отхвърлил предявения приет граждански иск за неимущестени вреди над уважения размер до претендирания размер 15000 (петнадесет, хиляди) лева от деянието по чл.198, ал.1, пр.1-во от НК; осъдил е подсъдимите Р. И. и Н. Ш.да заплатят СОЛИДАРНО на гражданския ищец и частен обвинител Н. Б., ЕГН **********, с посочен адрес в гр.*, ул.* № *, сумата 640 (шестотин и четиридесет) лева - обезщетение за имуществени вреди от деянието по чл.216, ал.1, пр.1-во вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.05.2020г. до окончателното й заплащане; осъдил е подсъдимите Р. И. и Н. Ш. да заплатят СОЛИДАРНО на Г. Б., С. Б., ЕГН *, Н. Б., ЕГН ********** сумата 2000 (две, хиляди) лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен повереник; осъдил е подсъдимия Р. И., да заплати по сметка на ОДМВР – *сумата 2408.03лева, представляваща разноски в ДП; осъдил е подсъдимия Н. Ш., да заплати по сметка на ОДМВР – *сумата 166.63 лева разноски съгласно чл.189, ал.3, изр.последно от НПК, направени в ДП; осъдил е подсъдимия Р. И. да заплати по сметка на РС Монтана сумата 365лева държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, сумата 290 лева, представляваща част от разноски за изплатени възнаграждения на вещи лица в рамките на съдебното производство съгласно чл.189, ал.3, изр. последно от НПК и сумите от по 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листове; осъдил е подсъдимия Н. Ш. да заплати по сметка на РС - Монтана сумата 25 лева- държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата 50 (петдесет) лева, представляваща част от разноски за изплатени възнаграждения на вещи лица в рамките на съдебното производство съгласно чл.189, ал.3, изр. последно от НПК и сумите от по 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листове; постановил е вещественото доказателство - 1 бр. черна тениска да остане към делото, а след влизане в сила на присъдата да се счита за отнета и да се унищожи; постановено е веществените доказателства - фактура за изразходвани средства за възстановяване на щети по автомобил - Гаранционна 4 карта за заплатени 104.00 лева за предно стъкло на автомобил; 1 бр. диск със запис; Копие от жалба; Решение на РС - Монтана № 173/31.12.2021г. относно съставен АУАН от служители на РУ - Монтана да се върнат на Р. И..

Присъдата е обжалвана от подсъдимите с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост; допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

В открито съдебно заседание жалбоподателите поддържат жалбите и излагат конкретни съображения в подкрепа на оплакванията си.

Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана, повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразяват становища за неоснователност на жалбите.

Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка с оплакванията на жалбоподателите, приема следното:

Въззивните жалби са допустими и основателни.

Съображенията на Окръжен съд-Монтана са следните:

Оплакването на защитника на жалбоподателя - подсъдим Н. Ш., поддържано и от защитата на подсъдимия - жалбоподател Р. И. за неспазване на разпоредбата на чл. 259 НПК при постановяване на първоинстанционната присъда е основателно, което налага отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция от друг състав – налице е основание по чл.

348 ал. 3 от НПК, към който законов текст препраща разпоредбата чл.335, ал.2 НПК.

От материалите по нохдело № 371/2023 година по описа на Районен съд-Монтана - протокол от съдебно заседание, проведено на 13.03.2025 година, приключило в 12.40 часа, е видно, че първоинстанционният съд се е оттеглил на тайно съвешание, като е постановил, че присъдата ще бъде обявена в 14.45 часа. Това съдебно заседание е проведено от съдебен състав с участие на съдия и двама съдебни заседатели, един от които е В.М. Този съдебен заседател на същата дата, във времето от 13.30 часа до 14.30 часа, е участвал в разглеждането на нохдело № 1239/2024 година по описа на Районен съд-Монтана. Извършените процесуални действия след приключване на съдебното заседание от 13.03.2025 година по нохдело № 371/2023 година на РС-Монтана, в производството по което е постановена атакуваната присъда, са в противоречие с нормите, регламентиращи реда, по който се постановява 5 присъда. Съпоставката между нормите по чл. 259 , чл. 300 и чл. 310, ал. 1 от НПК ясно определя поредността на съдебните действия, свързани с постановяването на присъда - изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, оттегляне на тайно съвещание и публично обявяване на диспозитива на присъдата, незабавно след подписването й от всички членове на състава. За членовете на съдебния състав е въведена изрична забрана да разглеждат друго дело в периода след изслушване на последната дума и преди постановяване на присъдата. Очевидно е в случая, че всички тези правила, които имат фундаментално значение за гарантиране процесуалните права на подсъдимите, са грубо нарушени и тяхното поправяне е възможно единствено чрез отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Монтана.