Решение № 876 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110214295 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. П. Б. срещу Наказателно постановление /НП/ № 25-4332023456 от 17.09.2025г. издадено от началник сектор към СДВР ОПП, с което на жалбоподател е наложена глоба в размер на 3 000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

В жалбата се отправя се искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва се изложената в издаденото НП фактическа обстановка, моли за отмяната на НП.

Прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, явява се процесуален представител- адв.М. / с пълномощно по делото/. Моли НП да бъде отменено, като намира, че са налице съществени противоречия в показанията на разпитани свидетели, а именно място на извършено нарушение. Моли за присъждане на сторени по делото разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взима становище по жалбата в писмени бележки. Взема отношение по същество, моли да се потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно и се присъдят на правени по делото разноски. Прави възражения за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

На 27.08.2025година около 15. 33часа в град София, на бул. Витоша с посока на движение от бул.Пенчо Славейков към бул.България жалбоподател е управлявал лек автомобил марка ,,***'', рег. № ,,***''. Водачът преднамерено извел МПС извън контрол чрез форсиране /рязко увеличил оборотите на двигателя/, довеждайки автомобила занасяйки се и водещо до неговото поднасяне, до №144 в посока към ръкава за включване към бул.България.

Действията на водачът били наблюдавани от служители на ПП-СДВР, които се движели непосредствено зад него, спрели водача, като в хода на извършена проверка водача не представил СУМПС. На същият му бил съставен АУАН серия GA № 3980590 от 27.08.2025година година за нарушение на член 104б, т. 2 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП , който бил предявен на водача и същият го подписал с отбелязване, че няма възражения. В срок, указан от закона, не са постъпили възражения срещу издадения АУАН.

Показанията на св.В. съдът намира, че са последователни и непротиворечиви, като същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Има ясен спомен за наблюдаван от него извъждания на автомобила извън контрол/ сочи наляво- надясно/, движейки се из цялото пътно платно. Този свидетел сочи, че след спиране, водачът се е държал грубо и арогантн. След даване на показания, съдът е предявил АУАН на свидетеля В., във връзка с което заявява, че е актосъставител и подписа положен е негов.

Показанията на св.В. намират подкрепа в показанията на св.П., които от своя страна идват и да допълнят установената фактическа обстановка. Този свидетел също заявява, че е наблюдавал поведените на водача който извеждал автомобила извън траекторията му, като поднасял стабилното му състояние. Свидетеля сочи, че водача при извършената му проверка не е представил СУМПС, като държанието му описва като арогантно и свързано със заплахи за уволнение. Този свидетел сочи, че при установяване на нарушението заедно с неговия колега са били мотопатрул, което обстоятелство се явява в противоречие на заявеното от страна на св.В., че били с полицейски автомобил, но това обстоятелство съдът не намира , че се явява съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото. Като намира, че за изясняване на същата е достатъчно двамата свидетели да са имали пряк и непосредствен контакт към поведението на пътното платно от страна на жалбоподател. А дали ще са наблюдавали това му поведение от лек автомобил или мотоциклет, това обстоятелство не би могло да се обоснове ката съществено процесуално нарушение.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от подробните и безпротиворечиви показания на разпитаните двама свидетели, съставен АУАН.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията 2

АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР.

Наказателното постановление и АУАН са издадени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.

По смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използване за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците съгласно същата разпоредба. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДвП отворени за обществено ползване са всички пътища, условията за ползването на които са еднакви за всички участници в движението. Съгласно член 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съставът на нарушението изисква водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение – за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерността на деянието. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. В закона не се съдържа легална дефиниция досежно "ползването на пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари", което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. За този вид нарушения в практиката се е наложило понятието "дрифт". Общоприето е разбирането, че под понятието "дрифт" следва да се разбира специфичната техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда даденото превозно средство извън контрол чрез "презавиване", което води до загуба сцеплението на гуми.

Ето защо, съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по член 104б, т. 2 от ЗДвП като деянието е осъществено с пряк умисъл. Съгласно въпросната разпоредба на водачите на МПС е забранено да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно по делото се доказа, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал МПС и е предприел действия при което автомобилът е "изведен извън контрол". От обективна страна се събраха доказателства жалбоподателят да е извършил действия по преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, които са довели до загуба на сцепление на задвижващи колела с пътната настилка. Съдът счита, че не се касае за еднократно поднасяне на автомобила, вследствие на което се е стигнало до превъртане на задвижващи колела.

Посоченото поведение на жалбоподателя като водач на процесния автомобил следва да се приеме за целенасочено използване на пътя за друга цел, вкл. преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, което е свързано с други цели, не в съответствие с неговото 3 предназначение за превоз на хора и товари. Показателен за това е фактът, че се касае за предприети няколко такива действие от страна на жалбоподателя.

Предвидената в член 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП санкция е глоба в размер на 3000, 00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, която норма АНО е приложил правилно при определянето на административното наказание за това нарушение.

Относно второто вменено нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, съдът намира, че същото е доказано по безспорен начин както от събраните гласни доказателства-разпит на свидетели, така и от приложени писмени- съставен АУАН. В жалбата не се оспорва това вменено на жалбоподател нарушение, като тези обстоятелства индикират за съгласие с така установено нарушение по ЗДвП.

С оглед изхода от делото претенцията на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява основателна. Същият се е представлявал от юрисконсулт, които се е явил в проведеното съдебно заседание. Съдът обаче счита, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл. 63д, ал. 5, във вр. с, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

ВОДИМ от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 25-4332-023456 от 17.09.2025г. издадено от началник сектор към СДВР ОПП, с което на жалбоподател е наложена глоба в размер на 3 000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподател Ц. П. Б. ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР 61,35 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5