Решение № 623 от 27.06.2024, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Перник, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.йло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от И.йло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720102986 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от З. Сандева С. срещу С. Н. Г., за когото се сочи, че е неин първи братовчед.

Конкретно се описва фактическа обстановка от 31.05, 01.06, 02.06 и 03.06.2024 г. на които дати ответникът отправял заплахи, че ще я нареже на парчета, ще я сложи в черен чувал и никой няма да знае къде ще я зарови. Нарича я курва и използва други подобни обиди. На 02.06.2024 г. акт на домашно насилие бил извършен и пред внука Д. М. В., като детето се изплашило и се наложило да остане при съседи докато майка му го прибере. Заявява, че изпитва страх за живота си.

При изложените твърдения, че е налице опасност за живота и здравето моли да бъде издадена заповед за незабавна защита, съдържаща част от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

В съдебно страните се явяват. З. Сандева С. поддържа молбата лично. Д. М. В. се явява и се представлява от своите родители на назначения си особен представител също поддържа молбата. Ответникът се явява лично като оспорва молбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3, т. 6 ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт на насилие спрямо пострадалата, съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.

1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената дата на осъществяването им.

1

Твърди се, че актовете на домашно насилие са извършени и пред детето Д. М. В..

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от него действия, свързани с посегателство върху молителя.

В подкрепа на тезата на молителката е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Друго доказателства не са представени.

Ответникът не представя доказателства. Оспорва конкретните твърдения на молителката.

В декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията, осъществени на посочената дата.

При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.

3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията. В съдебно заседание излага същите факти, с твърдението, че и след издадената заповед за незабавна защита поведението на ответника е непроменено.

При тези обективни данни, установени с доказателствата по делото и приложимото право съдът приема, че подадената молба за защита от домашно насилие е основателна и следва да се уважи. Ответникът единствено е оспорил твърденията, обективирани в декларацията като не желае да сочи и представя доказателства.

Доказването на осъществен акт на домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на пострадалото лице срещу бъдеща агресия.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че определената вече мярка за незабавна защита в най – пълна степен би защитила молителката от последващи посегателства, доколкото от данните по делото се установи, че са налице и предходни такИ., но доколкото стоят извън предмета на това производство същите не са коментирани.

В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае се за психическо и физическо насилие, характера и начина на осъществяването им, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, п о т. 2 - отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище е неприложима. Следва да бъде наложена санкцията по т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава жилището му и местата за социални контакти и отдих на разстояние по2 малко от 150м., тази по т. 4 - забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съд, както и по т. 6 - задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна гаранция за защита от такова бъдещо поведение. Това поведения ярко пролича в демонстрираното неуважение към съда, към молителката и всички свои съседи, които са „ниска топка“ за него. Справката за съдимост на ответника и конкретните осъществявани от него деяния, за които е била ангажирана наказателната му отговорност, в съвкупност сочат за явно незачитане на установения правов ред, сферата на околните и необходимостта от правомерно поведение, както и че процесната проява на домашно насилие не е изолирана, а съставлява утвърден поведенчески модел на поведение.

Действията по превенция биха осигурили на пострадалите най-ефективна закрила и не формално, а в пълнота, биха способствали за осъществяване на целите на ЗЗДН. Мярката по чл. 5, т. 6 ЗЗДН и която следва да бъде изпълнена при Фондация „П.У.Л.С.“ – гр. Перник, където е и местожителството на ответника съдът намира за крайно необходима, тъй като ответникът явно демонстрира неуважение към околните, считайки себе си за личност с по – високи възможности и капацитет, самочувствие, вероятно инспирирано от високия му материален статус, който не веднъж подчерта в съдебно заседание.

Ответникът следва да се обърне към доставчика на специализиран програми, който е компетентен да определи начина и периодичността на консултациите.

В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита. Съдът, при съобразяване с фактическите отношения между страните, данни по делото за предхождащо такова поведение от ответник намира, че срокът на мярката следва да в дванадесет месеца, считано от действието на заповедта за незабавна защита – до 25.06.2024 г. В същия срок следва да се определят и останалите мерки.

Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 ЗЗДН, заради осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал.

2 ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно, че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на Прокуратурата.

По разноските:

При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева, определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

На молителят Д. М. В. е указана безплатна правна помощ от назначения му процесуален представител. На основание чл. 27б от Наредбата за заплащането на 3 правната помощ съдът определя възнаграждение на процесуалния защитник в размер от 200,00 лева. На основание чл. 78, ал. 7 ГПК тази сума следва да бъде присъдена в полза на Националното бюро за правна помощ.

В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът РЕШИ:

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на З. Сандева С. и Д. М. В., чрез законните му представители М. Ц. В. и Е. Х. Т. срещу С. Н. Г. за осъществен акт на домашно насилие на 31.05, 01.06, 02.06 и 03.06.2024 г. г., при които я заплашил, че ще я нареже на парчета, ще я сложи в черен чувал и никой няма да знае къде ще я зарови, както и ч нарекъл курва пред детето Д. М. В. КАТО:

ЗАДЪЛЖАВА С. Н. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на З. Сандева С. и Д. М. В.;

ЗАБРАНЯВА на С. Н. Г. да приближава З. Сандева С. и Д. М. В., жилището им в гр. Перник, ул. „****** както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра за срок до 25.06.2025 г.

ЗАБРАНЯВА на С. Н. Г. да осъществява контакт с З. Сандева С. и Д. М. В. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок до 25.06.2025 г.

ЗАДЪЛЖАВА С. Н. Г. да посещава специализирана програма в „Център за превенция на правонарушенията“ при Фондация „П.У.Л.С.“ – гр. Перник, телефони *** и ***, за срок до 25.06.2025 г.

УКАЗВА на С. Н. Г., че следва да потърси доставчика на специализирани програми, който е компетентен да определи начина и периодичността на провеждане на консултациите.

УКАЗВА на С. Н. Г., че при неизпълнение на Заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите на Прокуратурата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.

ОСЪЖДА С. Н. Г. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса, дължима по делото, както И 200,00 лева в полза на Националното бюро за правна помощ.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните и да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за сведение и изпълнение, както и на Фондация „П.У.Л.С“ – за сведение.

РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО

ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Решението може да се обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в седемдневен срок от 27.06.2024 г.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4