Протокол № 2134 от 25.11.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 2134 гр. Варна, 24.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20213100101126 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът ИВ. В. ИВ., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ц.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът СТР. СТ. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.

Н.И., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Ответникът П. Н. Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. М.Г., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото. Представям отново пълномощно и моля да бъде прието.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.

Адв. Д.: Няма да правя уточнения и допълнения на исковата молба.

Адв. И.: Няма да правя уточнения и допълнения на отговора на исковата молба.

1

Адв. Г.: Няма да правя уточнения и допълнения на отговора на исковата молба.

Твърдим, че през 2011 г. раздялата между ответниците е продължила няколко месеца. Затова сме изискали исковата молба по делото за развод, защото там се съдържат данни. Мисля, че от месец юли до месец октомври или ноември 2011 г. страните са били във фактическа раздяла. След това са се събрали, заживяли са заедно и им се е родило второ дете. След това окончателната им фактическа раздяла е в края на 2015 г. Оттогава заживяват окончателно разделени, като ответницата се е противопоставяла да има развод. През 2017 г. С.Г. подава молба за развод и се развеждат. След 2015 г. не са се събирали да живеят заедно.

Адв. И.: Действително двамата ответници многократно са се разделяли и са заживявали заедно. Навели сме в писмения отговор твърдение, че няколко месеца през 2011 г. страните са били във фактическа раздяла. Посочили сме, че предвид, че са били налице конфликти между съпрузите също няколко пъти и по няколко месеца са живели на различни места и са били във фактическа раздяла. В тази насока сме представили и писмено доказателство, от което е видно, че моят доверител дори е бил на друг постоянен и настоящ адрес, на който е пребивавал по време на фактическата раздяла. Няма спор относно периодите на фактическа раздяла, както бяха уточнени от колегата Г..

Адв. Д.: По фактическата раздяла между страните така, както е уточнена в днешното съдебно заседание нямам възражения. Няма как доверителят ми да знае кога ответниците са били във фактическа раздяла. Това може да се види от бракоразводното им дело, водено пред Районен съд – Варна.

Твърдя, че доверителят ми И.И. е кредитор на С.Г. от момента на издаването от него на въпросния запис на заповед от 30.09.2011 г., който е с падеж 30.09.2012 г.

Адв. Г.: Моля ищеца да уточни в каква връзка е издаден записа на заповед.

Обезпечава ли същия каузално правоотношение между страните?

Адв. Д.: Към настоящия момент не мога да кажа дали записа на заповед обезпечава някакво каузално правоотношение или не.

Адв. Г.: В исковата молба е записано, че е предоставен заем.

Адв. Д.: Доколкото ми е известно страните в настоящото производство са били приятелски семейства и сумата е дадена в заем, за което е издадена и записа на заповед.

Тези обстоятелства по отношение на вземането са били предмет на т. д. № 1320/2016 г. по описа на ВОС и считам, че същите не следва да се обсъждат в настоящото производство. Не са предмет на същото.

Адв. Г.: Предмет на разглеждане пред ВОС, Търговско отделение е било вземането по запис на заповед, като в това дело не е наведено каквото и да е каузално правоотношение във връзка, с което е издаден въпросния запис на заповед. Там е разглеждана абстрактната сделка и самия съд в решението си е записал, че твърдения за каузални правоотношения не са навеждани, поради което такива не са и предмет на делото. В този случай сега се твърди, че тази сума е била предоставена в заем.

СЪДЪТ УВЕДОМЯВА страните, че са обвързани със силата на пресъдено нещо на 2 решението по т.д. № 1320/2016 г. по описа на ВОС досежно качеството кредитор на ИВ. В.

ИВ..

Ответницата, не е длъжник, не е била страна по цитираното дело, но тя е в касателство дотолкова, доколкото е страна по разпоредителната сделка, поради което настоящият състав указва на страните, че е недопустимо новото разглеждане на въпроса за правоотношенията между С.Г. и И.И. по повод записа на заповед и вземането на кредитора.

Адв. Г.: Има различни твърдения. Има нови твърдения. Сега се навеждат твърдения за каузални правоотношения.

СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалните представители на страните занапред да концентрират доказателствените си искания с оглед на коменитраното по-горе правно положение. Не може в настоящото производство да се преразглежда качеството на кредитор на И.И., защото сме обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по търговското дело № 1320/2016 г. по описа на ВОС

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове от ИВ. В. ИВ. с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД против С.С. Г. и П.Н. Г.а за обявяване на сключените между двамата ответници разпоредителни сделки касателно ½ ид.част от апартамент с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ, обективирани в Брачен договор № 22, том 3, рег.№ 4823/10.06.2016г. за относително недействителни по отношение на кредитора-ищец.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба ищецът ИВ. В. ИВ. излага, че е кредитор на С.С. Г. за сума в размер на 35000 лева, с която ответникът Г. се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца във връзка с издаден от него запис на заповед от 30.09.2011г., вземането по който е погасено по давност. Посочва, че дължимостта на сумата от 35000 лева от ответника е установена с влязло в законна сила решение по т.д.№ 1230/2016г. по описа на ВОС по предявен иск по чл.534 от ТЗ, по което в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист на 16.01.2018г.

Излага, че въз основа на изпълнителния лист е образувал изпълнително дело № 20198070400451 срещу С.Г., по което обаче не може да се удовлетвори, тъй като последният се е разпоредил с имуществото си в полза на втория ответник П. Г.а – негова бивша съпруга чрез брачен договор вписан в службата по вписвания гр.Варна на 13.06.2016г. Излага, че кредиторовото му качество е възникнало още на 30.09.2012г., когато е предявил за плащане на ответника записа на заповед от 30.09.2011г., а разпореждането на ищеца с ½ ид.част от притежаваните в режим на СИО – недвижим имот апартамент с ид.*** по Кадастралната 1 карта на гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ е станало през 2016г. Твърди, че ответниците и страни по брачния договор – С. и П. Г.и са знаели за вземането на ищеца и са сключили същия с цел 3 да го увредят. Излага, че с процесния договор, представляващ по същността си разпоредителна сделка ответникът Г. се е разпоредил с имущество, което е следвало да служи за общо удовлетворение на кредиторите му, с което затруднява удовлетворението на кредитора – ищец. Моли сделките, обективирани в Брачен договор № 22, том 3, рег.№ 4823/10.06.2016г. да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника П.Н. Г.а, чрез процесуалния й представител. Излага, че е живяла съвместно със С.Г. до м.11.2015г., а бракът им е прекратен през 2017г. Поради усложняване на финансовите отношения между страните, по повод на които се е стигнало до принудително изпълнение върху собствения им имот на ул.“Мир“ в гр.Варна през 2015г. ответницата изплатила задължение на съпруга си в размер на 7900 лева. За да защити имуществените интереси – своите и на децата си пожелала да сключат брачен договор със съпруга си и на 10.06.2016г., когато е подписан тя му заплатила сума в размер на 9300 лева. Твърди, че за задължението на съпруга си по записа на заповед от 30.09.2011г., респективно за задължението по изп.дело № 20198070400451 е узнала на 15.01.2020г. Посочва, че към датата на издаване на записа на заповед са били във фактическа раздяла. Прави възражения срещу валидността на записа на заповед като твърди, че същият е антидатиран и издаден единствено с цел да създаде привидно задължение за ответника С.Г., както и че постановеното съдебно решение, в което е съдебно признато задължението на ответника не я обвързва със субективните предели на силата на пресъдено нещо.

Прави също така възражения касателно собствеността на ½ ид.част от апартамента с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна собствена на С.Г., като твърди в евентуалност, че я е придобила по силата на осъществявана трайно, явно и необезпокоявана фактическа власт в периода от сключване на брачния договор /10.06.2016г./ до датата на депозиране на исковата молба в съда /10.08.2021г./, а също и възражение, че имотът е изцяло придобит с нейни средства, а ответникът С.Г. няма принос в придобиването му.

В предоставеният срок е депозиран писмен отговор и от ответника С.С. Г. , чрез процесуалния му представител. Заявява становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че с П. Г.а са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен през 2017г., както и че през 2016г. е сключил с нея брачен договор, с който и е прехвърлил своята ½ ид.част от придобитото по време на брака им движимо и недвижимо имущество, включващо апартамент с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна и лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ. Твърди, че бившата му съпруга не е била в течение на правоотношенията, в които е встъпвал както поради фактическите раздели, които са имали през 2011г. и след 2016г., така и поради факта, че професията й /медицинска сестра, която е практикувала по кораби/ е 2 налагала да отсъства за продължителни периоди от дома и страната. Не оспорва, че е длъжник на ищеца за сумата от 35000 лева въз основа на влязлото в сила съдебно решение по т.д.№ 1320/2016г. по описа на ВОС, както и че същият е взискател по образуваното срещу него изпълнително дело № 4

20198070400451 по описа на ЧСИ Н.Д..

Прави възражения срещу автентичността на записа на заповед издаден в полза на ищеца, както и по отношение на факта на предаване на сумата от 35 000 лева. Излага, че брачният договор е сключен преди възникване на задължението от 35 000 лева, за което е уважен искът за неоснователно обогатяване във връзка с което твърди, че със сключване на брачния договор не е целял да увреди кредиторите си, както и че знание за увреждане липсва и при съпругата му.

Прави възражение за погасяване по давност както на павловия иск, така и на вземането на ищеца. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи твърденията си, че е кредитор на ответника С.Г., по силата на издаден от последния запис на заповед от 30.09.2011г. и падеж на 30.09.2012г., че същият е извършил разпоредителни сделки с имуществото си, с което го е увредил, както и че лицето с което е договарял – П. Г.а към момента на сключване на увреждащата сделка попада сред лицата по чл.135, ал.2 от ЗЗД, а именно че е била негова съпруга.

Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответниците, че носят доказателствената тежест да установяват наведените в отговорите на исковата молба положителни твърдения и възражения, респективно да оборят презумпцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД.