Решение № 92 от 13.06.2024, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 294/2023
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 13.06.2024
- Състав
- ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- Чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 390 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 11, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. В., 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г. П. Й. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Гражданско дело № 20231300100294 по описа за 2023 година
Производствато е по Чл.432 Кодекса за застраховането (пряк иск на увреденото лице ).
Делото е образувано по исковата молба на
В. Е. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., представляван от адв. Т. П., вписан в Софийска адвокатска колегия с № 1100626510, с адрес на адвокатската кантора и упражняване на дейността: 1000, гр. С. тел: и Д. Д. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. В. представлявана от адв. Т. П., вписан в Софийска адвокатска колегия с № 1100626510, с адрес на адвокатската кантора и упражняване на дейността: 1000, гр. С. срещу
„Д. З. АД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от Д. Х. Д. Ж. М. Д. Ю. К. К. Р. Ц. Д. и Н. И. С.
В исковата молба се твърди ,че н а 30.07.2022 г. около 13:30 часа В. Р. управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ВН 2728 ВТ по ВП Н-99 в посока от гр. С. към гр. П. Съпругата му Д. Р. пътувала на предна дясна седалка в същия автомобил.
1
В същото време пред автомобила на Р., Ц. М. управлявала лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ВТ 8132 ВТ. Поради движение с несъобразена скорост М. загубила контрол над автомобил „Пежо 307“ и ударила странично лек автомобил „БМВ 503 И“ с рег. № СВ 7702 КТ, който се е движил в насрещната лента. Вследствие на този първоначален удар, лек автомобил „БМВ 503 И“ отскочил и ударил насрещно движещия се лек автомобил „Опел Зафира“. „Опел Зафира“ се е движил зад „Пежо 307“. След удара, „Опел Зафира“ излязъл от пътното платно и е спрял в крайпътната канавка.
Вследствие на инцидента, автомобилът на В. Р. - Опел Зафира с рег. № ВН2728ВТ бил изключително увреден.
Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил „Пежо 307“ - Ц. М..
За настъпилия инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 346р-7685/04.08.2022г по описа на ОД на МВР - гр. С.
Към момента на ПТП гражданската отговорност на лек автомобил „Пежо 307“ е била застрахована при ЗК „Д. З.“ АД - застрахователна полица № ВО/08/122001173725, валидна до 25.04.2023 г.
Образувано било ДП № 133/30.07.2022 г. по описа на РУ-С.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие от 30.07.2022 г.на ищците В. Р. - водач на „Опел Зафира“ и съпругата му Д. Р. - пътничка в „Опел Зафира“ били причинени множество травматични увреждания, довели до разстройство на здравето им, временно опасно за живота.
1.По отношение на травмите на В. Р.:
Непосредствено след инцидента на 30.07.2022 г. ищецът В. Р. бил откаран от екип на спешна помощ (СМП) в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Б.“ АД, където бил хоспитализиран 4 дни.
Ищецът В. Р. изпитвал силни болки в корема, пояса и в гърдите при дишане или завъртане на тялото. След извършени клинични и образни изследвания се установили следните травматични увреждания:
-
Контузио корпорис
Травма на няколко интраабдоминални органа, без открита рана в корема.
2
Ищецът В. Р. бил изписан от болницата с указания за активно наблюдение, хигиенно -диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. Дадени му били препоръки за спазване на щадящ режим и избягване на всякакви физически натоварвания, които биха могли да забавят оздравителния процес.
Препоръчана му била консултация и проследяване на състоянието от гръден хирург.
На 05.08.2022 г. (два дни след изписването му от „УМБАЛ - Б.) ищецът В. Р. изпитал обща отпадналост, а изключително силната болка в гръдния кош не отминавала. Затова той бил хоспитализиран отново за три дни - този път в „УМБАЛ П.“ АД с КП № 216, Спешни състояния в гръдната хирургия, с диагноза: -
Контузия на гръден кош
-
Счупване на гръдна кост, закрито .
При рентгенография на стернум (гръдна кост) е установена фрактура на тялото на стернума с вентрална дислокация на дисталната част на костта в ДД непълна фузия на стернума с луксация. На ищеца В. Р. била приложена консервативна терапия с вливане на водно-солеви разтвори, обезболяващи медикаменти, медикаменти за предпазване на стомашната лигавица, антитромботична терапия.
Ищецът В. Р. бил трайно обездвижен , вследствие на счупването на гръдната му кост. Възстановителният период бил дълъг - той бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в продължение на 3 месеца - от 30.07.2023 г. до 28.10.2023 г., за което се прилагат болнични листи. Към настоящия момент ищецът В. Р. продължавал да изпитва болки в гърдите, особено при натоварване, при навеждане напред и особено при влошаване на времето - при студено и влажно време.
2.По отношение на травмите на Д. Р.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие от 30.07.2022 г., за Д.
Р. - пътник в л.а. „Опел Зафира“ - били настъпили травматични увреждания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Непосредствено след инцидента, на 30.07.2023г., Д. била откарана от екип на спешна помощ (СМП) в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Б.“ АД, където била хоспитализирана 4 дни. Тя изпитвала силни 3 болки в долната част на корема, разпространяващи се към пояса. След извършени клинични и образни изследвания се установявили следните травматични увреждания:
-
Контузио корпорис;
Наличие на екскориации (охлузвания) по хода на хипогастриума (долния коремен етаж);
Травма на няколко интраабдоминални органа, без открита рана в корема.
Ищцата Д. Р. била изписана от болницата с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. Дадени и били препоръки за спазване на щадящ режим и избягване на всякакви физически натоварвания, които биха могли да забавят оздравителния процес.
Препоръчана й била консултация и проследяване на състоянието от общопрактикуващ лекар и хирург.
III.
Неимуществени вреди на В. Р. и Д. Р..
В резултат на ПТП и получените от В. Р. травматични увреждания последният претърпял неимуществени вреди, причинени му били болки и страдания, които следвало да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Ищецът В. Р. бил мъж на 55 години, съпруг, баща и дядо. До настъпване на инцидента той бил силен и енергичен човек, изпълнен с желание за работа и развитие. Поради травматичните увреждания месеци след произшествието той не можел да работи и да се грижи за семейството си. Дълго време травматичните увреждания не му позволявали почти никакво движение. Не можел да полага каквито и да било грижи за себе си и за семейството си. Основни грижи за него били полагани от синовете му.
4
Катастрофата преобърнала целия му свят. В. не можел да извършва без чужда помощ ежедневните си битови и санитарно-хигиенни нужди. Той се затворил в себе си и не искал да общува с никого. Изпитвал срам от състоянието си. Чувствал се безполезен с оглед на факта, че дълго време не е можел да се грижи за семейството си, за дома и градината си.
Поради уврежданията той не успял да помогне за ремонта на детската стая на дългоочакваното му внуче, което още повече го потиснало. Не се чувствал пълноценен човек. Всичко това се отразило крайно негативно както на психиката му, така и на емоционалното му състояние. Той често усещал тревожност и напрежение, че повече никога няма да бъде същият човек. Този инцидент и усещането за непълноценност на увредената част на тялото му щели да останат в съзнанието му до края на живота му. В резултат на уврежданията, получени от настъпилото произшествие, ищецът В. Р. месеци наред търпи силни болки и много страдания. Към настоящия момент той не се бил възстановил нито физически, нито психически. Все още продължавал да приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти заради болките, а също и такива за овладяване на психическите негативни състояния.
Ищецът В. Р. вече избягвал пътувания, а когато му се налагало да прави такова - изпитвал постоянен страх, че инцидентът ще се повтори.
Вследствие на претърпения инцидент ищцата Д. Р. получила травматични увреждания, заради които била в отпуск поради временна нетрудоспособност в продължение на един месец. В този възстановителен период тя изпитвала болки в долната част на корема, неприятни усещания и неудобства. Чувствала отпадналост, нестабилност и скованост. Физическите увреждания са й причинили болки и страдания,които променили изцяло дните й. След инцидента не е можела да се справя с ежедневните си битови задачи - чистене, готвене, грижи за дома и градината. Напротив - за нея полагали грижи синовете й, а понякога дори съседи. Тя усещала, че вече не е същият пълноценен човек. Това дотолкова я е потиснало, че ограничила контактите си само до домашните.
Твърди се ,че малко преди пътното произшествие се родило дългоочакваното внуче на ищцата Д. Р.. За съжаление обаче тя не можела да помага в отглеждането му. Детето живеело с родителите си в гр. С., а ищцата Д. Р. изпитвала страх от пътуване. Не се чувствала сигурна на път, 5 страхувала се, че инцидентът може да се повтори. Вместо тя да помага на синовете си, както било нормално за една жизнена майка и баба, се налагало те да пътуват до гр. В. за да й оказват подкрепа.
Силният стрес, който преживяла ищцата Д. Р. вследствие на произшествието й се е отразил изключително негативно в психическо и емоционално отношение. Станала тревожна и неспокойна. Често сънувала кошмари, в които преживявала отново инцидента.Ищцата Д. Р. изпитвала страх както за собствения си живот, така и за този на съпруга си, който също бил претърпял множествено увреждания в пътния инцидент.
Към настоящия момент ищцата Д. Р. се била възстановила физически, но не и психически - за да овладява стресовите състояния, отключени вследствие на катастрофата, й се налагало да приема успокоителни медикаменти, за доказването на което се представя рецептурна блА..
Твърди се ,че катастрофата променила живота на двамата съпрузи Р.и.
Споменът от случилото се и страхът не излизали от съзнанията им. Вече не били същите социални и пълноценни хора както преди инцидента.
На 03.01.2023 г. В. Р. и Д. Р. отправили писмени застрахователни претенции до „Д. З.“ АД с искане за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП-то от 30.07.2022 г.
По претенцията на ищеца В. Р. била образувана щета № 211394543.
По претенцията на ищцата Д. Р. била образувана щета № 211394552.