Решение № 714 от 18.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. Плевен, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430100161 по описа за 2026 година

Производство по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. П. П., ЕГН **********, от гр.*** чрез адв.С. Т., против *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от *** против *** ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *** Ищецът твърди, че между него и първия ответник /тогава ***/ бил сключен Договор за кредит №***/29,11,2016 г. Съгласно „Специални условия на договора за кредит” сумата на кредита била 1000,00 лева със срок 30 дни, при лихвен процент за срока на кредита 40,7% и ГПР от 49,9%. Посочено било още, че се дължи такса за експресно разглеждане в размер на 193,50 лева и общата дължима сума по кредита била в размер на 1215,27 лева. Съгласно общите условия към договора „Такса за експресно разглеждане” представлявала такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на Кредитополучателя, която гарантирала обработка на Искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Таксата за експресно разглеждане можело да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на Кредит и/или Допълнителна сума по Кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора. „Такса за удължаване”, пък представлявала такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга за Удължаване на Срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30 календарни дни над първоначално определения Срок за връщане на кредита. Таксата за удължаване се предоставяла на Кредитополучателя в съответствие с ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора. Твърди се, че ищцата заплатила по Договора за кредит №***/29,11,2016 г. следните суми: на 14,01,2017 г. - 144,00 лева; на 24,02,2017 г. – 100,00 1 лева; на 24,04,2017 г. – 100,00 лева и на 06,06,2017 г. – 200,00 лева. На 08,09,2021 г. ищцата получила уведомление от втория ответник, че задължението й по договора за кредит е прехвърлено на *** ***, като е в размер на 2291,71 лева, и се води под номер ***. Твърди се, че от този момент ищцата извършила множество плащания към втория ответник, с основание „№***“, като общата заплатена сума е в размер на 1964,00 лева. Ищцата счита, че процесния Договор за кредит №***/29,11,2016 г. е недействителен, на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като дължимите суми по клаузите, предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане и удължаване на срока, не били включени при изчисляване на ГПР. Излага се, че в Договора били посочени процентните стойности на ГПР, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащали и по какъв начин бил формиран ГПР. Сочи се, че ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за таксите, то общият размер на ГПР значително би надхвърлил максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Това било недобросъвестна търговска практика, която накърнявала добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водело до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК. Договорът бил сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Навеждат се доводи, че начислените в договора такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока били свързани с усвояване и управляване на кредита и били начислени в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Правната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК установявала забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такива било в противоречие със закона и те били недължими от ищеца-кредитополучател. Неравноправността на клаузите в посочената хипотеза представлявало частен случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент се сочи и обстоятелството, че размерът бил несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни. Затова такива такси били неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване кредита суми. В конкретния случай, според договора Кредиторът предоставял възможност на Кредитополучателя да заяви изрично експресно разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит. Услугата „експресно разглеждане“ била допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантирала обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема била регламентирана в чл.10а, ал.2 от ЗПК и била предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице била изрична забрана, съгласно сочения текст, да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не била налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане следвало да се квалифицира като такса за действия, свързани с усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по 2 отпускане на кредита и като такива не следвало да бъдат събирани от длъжника по силата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Не можело да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът правел някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит щяло да се разгледа бързо от служители на ответното дружество не представлявало допълнителна услуга, която следвало да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпявала продукта, разходите се покривали с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл.10а от ЗПК. Следователно клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане в процесния договор за кредит, противоречала на чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което била нищожна. Можело да се направи извод, че възнаграждението за експресно разглеждане на документи, без значение как е именувано от кредитора, в случая представлявало възнаграждение за отпуснатия кредит - възнаградителна лихва, приход за кредитора. Същото се отнасяло и за таксата за удължаване на срока. Тя представлявала такса по управлението на кредита и начисляването й противоречало на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Следователно тези такси съставлявали разход, който следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане също така била включена при формирането на вноската съгласно погасителния план, което доказвало нейната задължителност. Общият размер на задължението на ответника било формирано като сбор от различни компоненти, посочени в договора, включително задължението за заплащане на такса за експресно разглеждане, чийто общ размер възлизал на 193,50 лева. Плащането на тази сума не било отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 49,9%, въпреки че било включено в общия дълг. По същия начин не било отразено и заплащането на таксата за удължаване на срока. По този начин било нарушено изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита.

Навеждат се доводи, че според ищцата, вземанията за такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока, на практика представлявали скрито възнаграждение за кредитора, респ. съставлявали разход по кредита и като такова е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. Видно от сключения между страните договор, задълженията по оспорените клаузи не били включени в ГПР, който бил посочен в договора - 49,9%, поради което и размерът на посочения в договора ГПР не съответствал на действителния размер на ГПР. При включване на таксите при изчисляване на ГПР, той значително би надвишил допустимия петкратен размер, което противоречало на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК. При изчисляване на ГПР с включена само таксата за експресно разглеждане, чрез онлайн калкулатор, се получавал ГПР в размер от 975,20%, което многократно надхвърляло законоустановения максимум в чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ако към това се добавела и таксата за удължаване на срока, ГПР би станал още по-голям. С оглед горното, според ищцата, договорът за потребителски кредит не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неправилното посочване на ГПР в договора, поради невключване на част от задълженията по него, следвало да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, до които водела липсата 3 на посочване на ГПР - недействителност на договора и връщане само на главницата по кредита, съгласно чл.22-23 от ЗПК. Сочи се, че при общо заплатената сума от ищцата по процесния договор в размер на 1964,00 лева, при главница 1000,00 лева, надплатена се явявала сума в размер на 964,00 лева, която на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД подлежала на връщане от дружеството, което я е получило – втория ответник. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за кредит. Претендира се също така да бъде осъден втория ответник да заплати на ищцата сумата от 441,76 евро /964,00 лева/, представляваща недължимо платена сума по процесния Договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. В с.з. проц.представител на ищцата моли съда да уважи исковете. В писмена защита, депозирана в с.з., проц.представител на ищцата развива съображения за уважаване на исковете, идентични с изложените в исковата молба, като изрично посочва, че сумата от 964,00 лева е заплатена към втория ответник, като най-ранното плащане е от 13,05,2021 г. – преди изтичане на 5-годишния давностен срок по ЗЗД.

Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Посочва, че първоначално е предоставена сума в размер на 500,00 лева, а в последствие ищцата се е възползвала от възможността за допълнителни суми и са отпуснати още 100,00 лева и още 400,00 лева. Посочва, че на 19,11,2019 г. е сключен договор за цесия, по силата на който задължението на ищцата е прехвърлено на втория ответник, поради което счита, че не е активно легитимиран да отговаря по иска. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за иска по чл.55 от ЗЗД за суми, платени преди 26,01,2021 г.

Посочва, че договорът за кредит отговаря на всички законоустановени условия. Възразява се за прекомерност на адв.възнаграждение, изрично се дава становище по чл.140а, ал.3 от ГПК.

Претендират се разноски и се представят доказателства. В о.с.з. този ответник не изпраща представител.

Ответникът *** *** депозира писмен отговор, в който сочи, че на 29,10,2025 г. задължението на ищцата по процесния договор е прехвърлено с нова цесия, но дружеството цесионер е упълномощено да представлява цедента по всички съдебни дела, отнасящи се до прехвърлените вземания. Оспорват се твърденията за недействителност на процесния договор за кредит и моли съда да отхвърли този иск. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение, претендират се разноски. В о.с.з. този ответник не изпраща представител.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: