Решение № 6766 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6766 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

П. М. МИЛЕВ при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20241100504338 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 351819/06.12.2023 г., подадена от ответника М. М. Д. срещу решение № 19000/13.11.2023г. по гр.дело № 9028/2023г. по описа на СРС, 168 състав, в частта, с която е признато за установено, че М. М. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422 ГПК, вр чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 931,62 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 20.09.2019 г. - м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. ****, абонатен № 73421, сумата 140,19 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.08.2022 г., сумата 47,93 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата 10,10 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 26.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.09.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №50918/2022 г., по описа на СРС, 168 състав.

Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер от 150 лв., представляваща разноски по делото.

С определение № 815 от 08.01.2024г. по гр.дело № 9028/2023г. по описа на СРС, 168 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД за заплати на М. М. Д. на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 11,86 лева разноски в исковото производство и сумата от 5,93 лева разноски в заповедното производство.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно.

Жалбоподателят не е съгласен с извода на съда, че между страните съществува 1 облигационно правоотношение. В тази връзка страната сочи, че съдът е стигнал до неверния извод, че ответницата е собственик на процесния имот само въз основа на декларация, подадена от нея по реда на чл. 14 Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/, без ищецът, в чиято доказателствена тежест е било, да е представил акт за собственост за топлоснабдения имот. Акцентира се, че по делото не е била представена и самата декларация, доколкото същата била представена под формата на заснет с телефон снимков материал, който впоследствие е разпечатан на хартия. Освен това, тази декларация не съставлявала способ нито за придобиване, нито за доказване на право на собственост, поради което същата следвало да се цени наред с останалия събран по делото доказателствен материал, какъвто в случая нямало. Неаргументирано съдът счел, че ответницата не е провела насрещно доказване, тъй като нямало срещу какво да бъде правено това, предвид липсата на доказателства, че е собственик на имота, до който била доставяна топлинната енергия.

Оспорва се съща тала и дължимостта на услугата за дялово разпределение, като твърдението, че „Техем сървисис“ ЕООД я е извършвало не било доказано. Напротив, по делото били приложени доказателства, че „Електрон комерс“ ЕООД е извършвало тази дейност. Липсвала активна материална легитимация на ищеца да търси това вземане. Твърди се, че съдът не е приложил правилно чл. 119 ЗЗД, като не отхвърлил иска за лихви за периода, за който главното задължение за главница за топлинна енергия е било погасено по давност. Оспорва се въобще дължимостта на тази претенция, тъй като съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия на ответното дружество продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Счита се, че спрямо общите фактури от 2020 г. и от 2021 г. разпоредбата, уреждаща режима на забавата, а именно чл. 33, ал. 4 от Общите условия била неприложима, неясна и вътрешно противоречива. Обезщетение за забава в размер на законната лихва не се начислявало върху прогнозните фактури, а само върху реално дължимата сума, поради което нямало как жалбоподателката да бъде поставена в забава преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура. Не се дължала и мораторна лихва върху възнаграждение за дялово разпределение, доколкото ответникът не е изпаднал в забава, предвид липсата на изпратена покана по чл.84, ал.2 ЗЗД.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че решението е правилно в неговата обжалвана част, поради което моли същото да бъде потвърдено. Третото лице помагач не е заявило становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 472292/21.02.2023г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил по реда на чл. 422 ГПК срещу ответника М. М. Д. установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 153 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 961,42 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. ****, абонатен № 73421, сумата 140,19 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.08.2022 г., сумата 47,93 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата 10,10 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 26.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.09.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №50918/2022 г., по описа на СРС, 168 състав.

2

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 149, находящ се в гр. ****, абонатен № 73421, който е собственост на ответника М. М. Д..

Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. М. Д. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила основателността на предявените срещу нея искове. Ответникът заявява, че между него и ищцовото дружество не съществува облигационна връзка, тъй като няма качеството ползвател на предоставяната от ищцовото дружество услуга, предвид липсата на доказателства, че е собственик или ползвател на процесния имот. Възразява да има качеството битов абонат по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Не оспорва доставката и количеството топлинна енергия в размера и обема, претендирани от ищеца. Посочва, че не се установява облигационна обвързаност с фирмата за дялово разпределение, поради което поддържа, че претенциите за суми за дялово разпределение са неоснователни. Оспорва дължимостта на обезщетенията за забава с довода, че липсват доказателства за датата, на която са издадени и публикувани фактурите. Позовава се на изтекла в негова полза тригодишна давност както по отношение на претенцията за топлинна енергия, така и по отношение на тази за дялово разпределение. Претендира разноски и за двете производства.

По делото е приет препис от договор за продажба на държавен недвижим имот от 06.08.1968г., от който се установява, че на посочената дата лицето Т.К.Т. е придобила правото на собственост върху апартамент № 149, находящ се в гр. ****, като от удостоверение от ГИС София се установява, че вх.9 на блок 214 е идентичен с вх. „И“ на същата сграда.

От удостоверение за наследници от 25.05.1987г. се установява, че Т.К.Т. е починала на дата 12.05.1987г. и е оставила като наследник по закон своята дъщеря К.К.Т.. Последната е починала на дата 30.09.2008г., като неин единствен наследник по закон е ответницата М. М.

Д., като това се установява от приетото удостоверение за наследници от 07.10.2008г.

По делото е прието копие от данъчна декларация по чл.14, ал.1 ЗМДТ, с която ответницата е декларирала процесния недвижим имот като нейна собственост, като е отбелязано, че същият е придобит по наследство.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 15.09.2002г. и договор от 07.11.2002г.., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. ****, е избрало и възложило на „Електрон Комерс” ООД да извършва дяловото разпределение на енергията.

В списъка с етажните собственици, участвали при провеждане на общото събрание от е отбелязана и починалата наследодателка на ответницата К.К.Т., която е положила своя подпис срещу апартамент № 149. Ищецът е представил и договор за извършване на услугата дялово разпределение от 22.06.2017г., сключен с „Техем сървисис“ ЕООД, договор за дялово разпределение от 03.06.2020г., както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г.

Ищецът е представил обща фактура № 1005464878/31.07.2020г., в която е отразено, че 3 стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. 30.04.2020г. възлиза на сумата от 512,50 лева. Представена е и фактура № 1014014767/31.07.2021г., в която е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. - 30.04.2021г. възлиза на сумата от 461,33 лева.

Третото лице - помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е представило два броя изравнителни сметки за процесния период, от които е видно, че е начислявана топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна инсталация. Приобщени са още и два броя подписани протокола за осигурен достъп за отчет на ИРРО /от 02.06.2020г. и от 20.04.2021г./.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора, при съобразяване на изложените оплаквания за неправилност, съдът приема, следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.