Решение № 35 от 27.03.2023, Районен съд - Ген. Тошево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Г.Т., 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен М. С. при участието на секретаря Радостина Ил. С.а като разгледа докладваното от Росен М. С. Гражданско дело № 20223220100072 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано на основание искова молба с № 548/09.03.2022г. от „З.А.Д. ОЗК - З.” АД („ЗАД ОЗК - З.“ АД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ет. 5, представлявано заедно от А.Л. и Р.Д. - изпълнителни директори чрез адв. Г. Х. от АК - С., съдебен адрес гр. С., р-н „С.“, ***, срещу И. В. И. с ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. Г.Т., обл. Д., ***, с посочено правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ и цена на исковете 24 081,20 лева /двадесет и четири хиляди осемдесет и един лева и двадесет стотинки/ регресно вземане.

С молбата се иска И. В. И. да бъде осъден да заплати на „ЗАД ОЗК - З.” АД сума в размер на 24 081,20 лв. (двадесет и четири хиляди осемдесет и един лева и двадесет стотинки), представляващи платеното застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 10.04.2016 г. в с. С. ПТП неимуществени вреди от А. К. А., ведно със законната лихва върху сумата от 24 081,20 лева до окончателното й изплащане, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

Релевирани са доказателствени искания.

Ищецът, с молба с вх.№2009/04.08.2022г. е поискал от съда допускане 1 на обезпечение на настоящ иск, с обща цена на исковете 24 081,20 лв. Съдът е уважил молбата и е допуснал обезпечение на висящ иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ на трудовото възнаграждение, получавано от ответника И. В. И. от „Б.К.“ ООД до размера от 24 081,20 лв. (двадесет и четири хиляди осемдесет и един лева и двадесет стотинки.

Според изложените в исковата молба твърдения, на 10.04.2016г., около 03.20ч. в с. С., общ. Г.Т., в посока от с. Б. към с. Р. ответникът в качеството си на водач на лек автомобил „Ф.Г.“, с peг. № ТХ 2033 ХА, извършил ПТП, от което пострадало лицето А. К. А.. В резултат на настъпилото ПТП на А. К. А. са причинени телесни увреждания: разкъсно-контузна рана в тилна област на главата, охлузвания по тялото и крайниците, контузия на дясно коляно, фрактура на черепната основа, мозъчна контузия. Повод това ПТП е образувано н.о.х.д.№ 00117/2017г., по описа на Районен съд - Г.Т., което е приключило със постигнато споразумение, като с определение от 05.09.2017г. подсъдимият – отв. И. И. е признат за виновен в това че на 10.04.2016г. в с.

С., общ. Г.Т., обл. Д., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№ ТХ 2033 ХА нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП /Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/ и по непредпазливост причинил на А. К. А. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, придружена със счупване на основата на черепа, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, б. „А“ във вр. с ал.1, б. „Б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№ ТХ 2033 ХА, е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със „ЗАД ОЗК - З.” АД, полица № BG/23/115002870235, валидна от 23.11.2015г. до 22.11.2016г.

Предвид претърпените вследствие на настъпилото ПТП увреждания А. К. А. предявил претенция до „ЗАД ОЗК - З.“ АД за доброволно плащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, като от страна на ищцовото дружество е одобрена сума в размер на 7 000 лв., която е платена на 17.04.2018г., по аргумент от Платежно нареждане с бордеро № 136499/17.04.2018г. Поради несъгласие с размера на изплатеното обезщетение от страна на пострадалото лице, А. К. А. предявил съдебни претенции за 2 изплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу „ЗАД ОЗК - З.“ АД, в качеството му на застраховател на лекия автомобил, чийто водач е причинил ПТП. В тази връзка било образувано т.д. № 106/2018 г., по описа на Окръжен съд - Д., по което ответникът И. И. е бил конституиран като трето лице помагач на страната на застрахователя. Първоинстанционното производство приключило с Решение № 228/17.12.2018г., съдебният акт е обжалван и е образувано т.д. № 108/2019г., по описа на Апелативен съд - В..

По него е постановено Решение №95/17.04.2019г., с което частично е отменено първоинстанционното решение. Съгласно влязлото в сила решение на Апелативен съд - В., ищцовото дружество било осъдено да заплати на пострадалото от ПТП лице застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в размер от 13 000 лв. (определеният за справедлив размер на обезщетение бил 20 000 лв., като АС - В. приспада платената преди завеждането на съдебното производство сума), ведно със законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на ПТП-то 10.04.2016г. От Платежно нареждане с бордеро № 555412/14.05.2019г., се доказва, че „ЗАД ОЗК - З.“ АД изплаща на адвокатското дружество представляващо пострадалото лице присъдената с решенията главница, лихва, считано от датата на настъпване на ПТП-то до плащането и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез адв. М. В. от АК-Д., представя отговор на исковата молба, според който същата е нередовна, а предявеният регресен иск за заплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди и лихви е недопустим. Според изложените в отговора на исковата молба твърдения: липсват доказателства за заплатените суми, представляващи обезщетение на А. К. А., като пострадало лице от ПТП на 10.04.2016. в с. С. и лихви, обуславящи исковите претенции, както и, че липсват доказателства за постъпили суми в патримониума на пострадалия, а в случая на третото лице чрез което е извършено плащането липсва представителна власт. Ищецът не е изложил в исковата си молба конкретни обстоятелства какви суми претендира по основание и размер и как е формирана исковата претенция, посочен в общ размер като цена на иска 24081,20лв. Липсват изложени обстоятелства, от които да е видно на какво правно основание ищецът е заплатил сумите от 7000 лв. и 17834,62 лв. по банковата сметка на адвокатско дружество „Я. , П. и сие“ съобразно 3 приложените два броя банкови бордера, съответно от 17.04.2018г. и 14.05.2019г. при липса на представено споразумение между ищеца и пострадалото лице, както и при ненадлежна представителна власт за превода на сумите по тази банкова сметка, поради което е налице злоупотреба с право.

Липсва решение на ищеца за определен размер на обезщетение от 7000 лв. и уведомяването на пострадалия за това. От представените две съдебни решения е видно, че има отбелязване на първоинстанционното решение, че решението на ВАпС е влязло в сила от 13.05.2019г., но не става ясно въз основа на какво основание е издаден изпълнителен лист в полза на А. К. А. в размер на 6000лв. на 19.04.2019г. преди датата на постановеното решение и последният удовлетворен ли е за тази сума.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.

111 б. „б“ и „в“ от ЗЗД. Процесуалното поведение на ищеца е злоупотреба с право, от което причинява на ответника вреди на стойност 24081,20лв., предвид което ответникът И. И. прави възражение за прихващане за сумата от 24081,20 лв. от претендираното от ищеца вземане, обективирано в исковата молба. Оспорват се доказателствата приложени от ищеца. Моли като трето лице помагач да бъде конституиран пострадалия от ПТП - А. К. А. от с. С., общ. Г.Т..

Предвид сторените искания ведно с отговора, съдът не е допуснал привличане на трето лице помагач и е отхвърлил стореното възражение за прихващане за сумата от 24081,20 лв. от претендираното от ищеца вземане, обективирано в исковата молба. Съдът е взел предвид, че в разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ГПК е предвидена възможност за ответника да поиска в срока за отговор на исковата молба привличане на трето лице-помагач в процеса.

Конституирането на третото лице е допустимо, ако за това лице съществува интерес от постановяване на решение в полза на привличащата го страна, респ., когато привличащата страна има право да предяви обратен иск срещу помагача. Правният интерес от конституирането на трето лице - помагач е абсолютна процесуална предпоставка, за да се уважи искането. Настоящият съдебен състав приема, че от изложеното в писмения отговор не се установява по какъв начин разрешаването на спора между главните страни ще се отрази на правната сфера на третите лица. Не са наведени твърдения за интересът на посочените трети лица от решаване на делото в полза на 4 ответника, нито за неблагоприятните последици, които биха настъпили за тях в случай на решение в полза на ищеца, а по отношение на искането за прихващане, основанието и размерът на вземането на прихващащия следва да бъдат установени и безспорни за да бъде допуснато искането на ответника за прихващане, а в случая не са нито установени, нито безспорни и противоречащи на нормата на чл. 130 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е настъпила погасителна давност.

По отношение на иска по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) Разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя да получи платеното застрахователно обезщетение от лицето, което е управлявало моторното превозно средство след употреба на алкохол.

За да възникне това регресно право, ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване на релевантните по делото обстоятелства, а именно:

1) договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“;

2) пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило в срока на действие на договора за застраховка;

3) вина на ответника;

4) плащане на застрахователното обезщетение;

5) наличие на обстоятелство, което дава основание на ищеца да претендира изплатеното застрахователно обезщетение, в случая - употребата на алкохол от застрахования деликвент.

По делото са представени: протокол от проведено открито съдебно заседание от 05.09.2017г., в който е обективирано споразумение, сключено по НОХД № 00117/2017 г., по описа на Районен съд - Г.Т.; Претенция с вх. № ЦУ99-9953/03.05.2017г., по описа на „ЗАД ОЗК - З.“ АД; Молба с вх. № ЦУ11226/08.08.2017 г., по описа на „ЗАД ОЗК - З.“ АД; Пълномощно от А. К.

А. за Адвокатско дружество „Я., П. и сие“ с peг. № 3771/04.08.2017 г. на М.С., нотариус с район на действие PC - Д.; Решение № 228/17.12.2018 г., постановено по т. д. № 106/2018 г., по описа на Окръжен съд - Д.; Решение № 5

95/17.04.2019 г., постановено по т. д. № 108/2019 г., по описа на Апелативен съд - В.; Платежно нареждане с бордеро № 136499/17.04.2018 г.; Платежно нареждане с бордеро № 555412/14.05.2018 г.; Справка с изчисление на лихвата за забава върху сумата от 13 000 лв. за периода от 10.04.2016г. до 14.05.2019г.; Уведомление с изх. № ЦУ99-10324/31.05.2017г., по описа на „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ведно с известие за доставяне; Молба с вх. № ЦУ9910494/14.06.2017г., по описа на „ЗАД ОЗК - З.“ АД; Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 10.04.2016г. изготвен по ДП № 77/2016 г., по описа на РУ - Г.Т., съотв. пр. пр. № 162/2016г., по описа на РП - Г.Т.;

Албум от проведен оглед на местопроизшествието от 11.04.2016 г., изготвен по ДП № 77/2016 г., по описа на РУ - Г.Т., съотв. пр. пр. № 162/2016 г., по описа на РП - Г.Т.; Уведомление с изх. № ЦУ99-10601/21.06.2017 г., по описа на „ЗАД ОЗК - З.“, ведно с известие за доставяне; Уведомление с изх. № ЦУ99-*** г., по описа на „ЗАД ОЗК - З.“ АД; Молба с вх. № ЦУ99-11226/08.08.2017 г., по описа на „ЗАД ОЗК - З.“ АД; Нотариално заверено пълномощно от А. А. с peг. № 3671/04.08.2017 г., при нотариус М.С., с район на действие PC - Д., с peг. № 175 на НК за адвокат М.Д. Я.;