Решение № 1390 от 24.10.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. Русе, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.ай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Н.ай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520104660 по описа за 2023 година

Правното основание на иска е чл.34 ал.1 от Закона за собствеността.

Производството е в първа фаза по допускане на делбата .

Искът е за съдебна делба и подлежи на разглеждане по реда на глава двадесет и девета от ГПК.

Ищецът И. Я. Я. с ЕГН:**********, чрез процесуалния си представител адв.В. твърди, че с М. Н. М. с ЕГН:********** са бивши съпрузи. Твърди, че бракът им бил сключен н а 03.01.1992г. и бил прекратен с развод в Австрия, признат в България със съдебно Решение № 0262/30.01.2001г. на Софийски съд. По време на брака си, по силата на нот ариален акт за покупко-продажба № 153 том XI дело № 4272/5.06.1996г. на нотариус при РРС, вписан в СВ Русе с вх.рег. № 2743/5.06.1996г., на парт.кн. том 489, стр. 414, страните придобили в условията на СИО недвижим имот представляващ : Апартамент в жилищен блок „Р." по ***, на третия етаж, състоящ се от стая, дневна, кухня, сервизни помещения и балкон, със застроена площ 72.45 кв.м, с принадлежащото му избено помещение № 17 от 11,50 кв.м, заедно с прилежящите 4,297% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху парцел I пл. № 8, 9, 11 и 12 по плана на гр.Русе от 1649 кв.м, който апартамент по действащата кадастрална карта на 1 гр.Русе, представлява - Самостоятелен обект с идентификатор

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-12/16.05.2007г. на изпълнителния директор на АК, адрес на имота: гр.Русе, ***, ет.3, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в документа площ: 72.45кв.м, прилежащи части: изба 17 и 4.297% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот; ниво: едно, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж — ***, под обекта — ***, над обекта — ***.

С нотариален акт N:111, т.14, рег.N:5317, дело 2867 от 12.06.2020г. на СВ Русе М. Н. М. с ЕГН:********** прехвърлила имота, чрез дарение на ответницата Н. И. Я. с ЕГН:**********.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на недвижим имот - Апартамент в жилищен блок „Р." по ул. „М. /бивша „С.Д."/ № 24, на третия етаж, състоящ се от стая, дневна, кухня, сервизни помещения и балкон, със застроена площ 72.45кв.м, с принадлежащото му избено помещение № 17 от 11.50кв.м, заедно с прилежащите 4.297% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху парцел I пл.

№ 8, 9, 11 и 12 по плана на гр. Русе от 1649кв.м, който апартамент по действащата кадастрална карта на гр. Русе, представлява Самостоятелен обект с идентификатор ***Л.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Запоед РД-18-12/16.05.2007г. на изпълнителния директор на АК, адрес на имота: гр. Русе, ***, ет. З, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, посочена в документа площ: 72.45кв.м, прилежащи части: изба 17 и 4.297% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот; ниво: едно, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта ***, над обекта - ***, при права по 1/2 идеална част за ищеца и ответницата.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си е 2 депозирала отговор на исковата молба, с който развива съображения за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск за делба е допустим и подсъден на Русенски районен съд.

Видно от представения по делото, като писмено доказателство нот.акт за покупко-продажба № 153 том XI дело № 4272/5.06.1996г. на нотариус при РРС, вписан в СВ Русе с вх.рег. № 2743/5.06.1996г., на парт. кн. том 489, стр. 414 е посочено, че Н.а Й.М. „купува за сметка и в полза на дъщеря си М. Н. Я." апартамент в жилищен блок „Р." по *** на третия етаж, състоящ се от стая, дневна, кухня, сервизни помещения и балкон, със застроена площ 72.45кв.м, с принадлежащото му избено помещение № 17 от 11.50кв.м, заедно с принадлежащите 4.297% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж. Многократно в нотариалният акт е отразено, че Маринов действал в нейна полза и за нейна сметка, като продавачката е заявила изрично, че е получила изцяло и в брой продажната цена към деня на подписване на нотариалния акт - 05.06.1996г. Безспорно е, че към тази дата ищецът И. Я. Я. и М. Н. Я. /М. преди сключване на брака, а сега Бидлас/ са били в брак. Сделката по придобиването на процесния апартамент е възмездна, като сумата е посочена като платена в брой на продавачката за сметка на съпругата М. Н..

Като резултат процесния недвижим имот е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО, при съвместен принос, като е приложима презумпцията на чл.19 ал.З о т СК /отм./ В този смисъл е неоснователно е възражението на ответницата Н. Я., че се касае за дарствен акт от страна на бащата на М. Н., тъй като в нотариалния акт не се сочи нито той да е платил продажната цена, нито да го е направил за своя сметка. Напротив, посочено е, че това е станало изцяло за сметка на М. Н., като продавачката е декларирала, че сумата е получена от нея. Не са налице основания за приложение на което и да е основание на чл.20 от СК /отм./ закупеният от М. Н. недвижим имот по време на брака й с И. Я., да е придобит като личен.

Нещо повече, към момента на придобиването единственият работещ в 3 семейството бил И. Я., който работел по трудов договор в Австрия /където се устроили и живеели двамата/. Видно от представеното и прието по делото като писмено доказателство „потвърждение от работодател" Я. работил в Акционерно дружество Ертл Глас Австрия в периода от 13.08.1990г. до 01.05.2013г., а след това работил при същия работодателя от 06.07.2015г. и до настоящия момент. Междувременно, видно от представеното от ответницата извлечение от данни за осигуряването на М. Н., тя е работила спорадично, редувайки с обезщетение за безработица, а от 23.03.1994г. е излязла в майчинство.

По делото се събраха безспорни доказателства затова, че ищецът И. Я. е осигурил сумата за закупуване на процесното жилище. От приетия като писмено доказателство нотариален акт № 169 том XIX д. 6445/28.09.1995г. на Русенски нотариус се установява, че майката на ищеца е продала апартамент в гр.Русе, *** с площ от 61.79кв.м, като се е легитимирала, като собственик с нот.акт № 175 т. III нот.д. 893/1993г.

От показанията на св.С. Я. се установява, че баща й бил закупил апартамент в блока на М.Е., в който имала апартамент неговата майка и баба на свидетелката Ц.. Впоследствие баща й продал този апартамент и купил апартамент на центъра зад блок „Сердика", на ул. „М.. Парите, които вложил за закупуването на жилището на ул.„М. били именно от апартамента, който продал и бил на името на баба й. Сумата била 10 000 щатски долара. С показанията Я . установява, че баща й неколкократно й показвал жилището, което купили с М.. Свидетелката потвърждава, че познава и М. и дъщеря й Н.

/ответницата по делото/, тъй като това била следващата съпруга на нейния баща, а Н. е нейна еднокръвна сестра.

Св.Я. потвърждава, че И. и М. живели в Австрия още от началото на връзката си, като И. вече работел там, а М. отишла при него. Там е родена Н., която е израснала в Австрия, а понастоящем е омъжена и живее в Германия.

От изложеното съдът формулира извод, че М., И. и Н., не са живяли или обитавали апартамента на ул. „М.. Това е така, тъй като единственият път, в който свидетелката е виждала Н. е през 1996г. лятото, когато били на море тя, М., Н. и ищеца. При това отношенията между М. и И. Я. вече били влошени.

От събраните по делото доказателства се установява, че в последствие бракът между И. Я. и М. Н. бил прекратен с развод по взаимно съгласие с 4 решение за развод на Районен съд Амщетен, влязло в сила на 09.02.1998г.

След прекратяване на брака, придобитото възмездно по време на брака жилище в гр. Русе, ***, останало в обикновена съсобственост между двамата бивши съпрузи.

Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба, че след като този недвижим имот не е описан в одобреното от съда в Амщетен споразумение, то това означавало, че ищецът се е съгласил, че имотът е лична собственост на М. Н.. Съгласно действащия към 1998г. Семеен кодекс, прекратяването на брака не трансформира придобитите възмездно по време на брака недвижими имоти и движими вещи в лична собственост на съпруга, на чието име е издаден документът за собственост. Напротив, според разпоредбата на чл.27 от СК /отм./, при прекратяване на съпружеската имуществена общност дяловете на съпрузите са равни, съответно всеки от бившите съпрузи е останал собственик на 1/2 идеална част.

Доказателство, че М. Н. ясно е съзнавала, че имотът е съсобствен между нея и бившия й съпруг след прекратяване на брака, е представеният от ответницата нотариален акт за собственост по давностно владение и обстоятелствена проверка № 136 от 28.08.2018г. на 624-ти нотариус РС Русе, с който нотариусът, съгласно чл.587 ал.2 от ГПК, я е признал за собственик по давностно владение на 1/2 идеална част от имота. В случай, че тя е смятала тези отношения за уредени със самия нотариален акт или със споразумението за развод, не би предприела действия за признаването й за собственик на 1/2 идеална част от имота, чрез разпит на свидетели.

Нещо повече, прави впечатление, че нотариалният акт касае именно 1/2 идеална част - толкова колкото ищецът получава след прекратяване на брака по силата на разпоредбата на чл.27 от СК /отм./.

Неоснователно е възражението на ответницата касаещо придобиването в лична собственост на апартамента в гр.Русе, *** от нейната майка и по силата на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Това е така, тъй като според ответницата, М. Н. е притежавала жилищно-спестовен влог на свое име и тъй като в нотариален акт № 153 от 05.06.1996г. на Русенския нотариус се сочи, че сделката се сключва при условията на ЗУЖВГМЖВС, то това я правило едноличен собственик на закупения имот. На първо място, такова възражение е следвало 5 да бъде заявено като възражение по чл.21 от СК /отм./ - за преобразуване на лично имущество и е недопустимо това да бъде направено от Н. Я.. Титуляр на правото да иска установяване на преобразуване на лично имущество в отношенията между бившите съпрузи може да бъде само и единствено М. Н..

По делото липсват доказателства М. Н. да е заявила такива права, поради което възражението на ответницата Н. Я. е процесуално недопустимо и не следва да бъде разглеждано по същество от настоящия съд. Още повече, че М.

Н. се е позовала на придобиване на 1/2 идеална част от имота по давностно владение и е процесуално недопустимо двата придобивни способа да се твърдят едновременно и от Н. Я..

В доказателствена тежест на ответницата бе да установи, при условията на пълно и главно доказване, съответно да обори презумпцията на чл. 19 и чл.

27 от СК /отм./ за равни дялове на бившите съпрузи в съсобствеността на процесния апартамент. От събраните по делото доказателства касаещи жилищно-спестовния влог на М. Н. се установява, че молбата-декларация с вх. № 2510 от 8.04.1993г. по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове е подадена пред Община Русе от двамата съпрузи — М. Я. и И. Я.и. Освен това, видно от молбата за изплащане на лихвочислата, тя е подадена на 12.09.1996г. /много след подписване на нотариален акт № 152 от 05.06.1996г., в който ясно се сочи, че продажната цена е платена/. Следователно няма как за изплащане на получената от продавачката в брой продажна цена да са използвани средствата по жилищноспестовния влог. И след като статутът на закупения недвжим имот следва произхода на средствата за придобиването му по време на брака, няма как да се твърди, че недвижимият имот е бил лична собственост на М. Н..