Разпореждане № 2640 от 09.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 07.04.2026г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1276 по описа на съда за 2026г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК, констатира следното:

Производството е образувано по реда на чл.410 ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 202423225, против длъжника М.

Ш. А., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за изпълнение на конкретно посочени суми, сред които и сумата в размер на 595,49 евро такса, представляваща платени пакети /допълнителни доброволни действия/, които включват: бързо разглеждане, произтичащо от раздел ІV, чл.9, ал.1 от договора за кредит, динамично плащане, произтичащо от раздел ІV, чл.9, ал.2 от договора за кредит и разходи, представляващи разходи за събиране на просрочени вземания съгласно раздел VІ, чл.12 от договора за кредит.

Съдът, разглеждайки заявлението по същество, намира, че направените с него искания в частта относно вземането в размер на 595,49 евро са неоснователни. Съображенията за това са следните:

С оглед задължението на съда да следи служебно за нАличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: вземанията за услугите – динамично плащане, бързо разглеждане, както и разходи за просрочено вземане, цената на които не е включена в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Заплащането на стойността на тези услуги е предвидени, въпреки че се касае за дейности и услуги, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а ал.2 ЗПК императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Щом допълнителните услуги не могат да съществуват в независимо и самостоятелно съглашение, тъй като са генетично свързани и обусловени от договора за кредит, то те фактически представляват дейности, свързани с управлението и обслужването на кредита, поради което е следвало те да бъдат включени в ГПР като разходи по него, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а това в процесния случай, видно от съдържанието на договора, не е било направено.

Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 1

31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема.

Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г.

Изложеното до момента дава основание да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 4,27 евро. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 евро съобразно уважената част, тъй като производството не се отличава с никаква 2 фактическа и/или правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която длъжникът М. Ш. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, общ. Столична, обл. София, сумите, както следва: парично вземане в размер н а 251,12 евро главница, дължима по договор за потребителски кредит с номер ***, сключен на ***г. между длъжника и „Би енд Джи Кредит“ ООД, вземането по който е цедирано на заявителя по силата на подписан договор за цесия на 21.07.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2026г. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски по производството в размер на 4,27 евро държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 10,59 евро.

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ЧАСТТА за сумите, както следва: 20,79 евро договорна лихва за периода от 12.07.2021г. до 15.06.2022г.; 102,27 евро законна лихва, начислена върху главницата, за периода от датата на първото пропуснато плащане – 15.02.2022г. до датата на цесията – 21.07.2025г.; 595,49 евро такса, представляваща платени пакети /допълнителни доброволни действия/, които включват: бързо разглеждане, произтичащо от раздел ІV, чл.9, ал.1 от договора за кредит, динамично плащане, произтичащо от раздел ІV, чл.9, ал.2 от договора за кредит и разходи, представляващи разходи за събиране на просрочени вземания съгласно раздел VІ, чл.12 от договора за кредит.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квА.фициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

3