Определение № 260644 от 01.03.2021, Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е

№………………….

01.03.2021г. Гр. Стара

Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 01 февруари 2021 г.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА гр. дело № 4251, по описа за 2019 година.

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

С протоколно определение в с.з., проведено на 01.02.2021г. съдът е приключил съдебното дирене, обявил е устните състезания за приключени и е обявил делото за решаване.

Ищецът „Профи

Кредит България” ЕООД - София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че предявява настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу З.Г.Н. и Ж.В.М. в общ размер на 4108.91 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за револвиращ заем № **********.

Сочи, че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ

България" ЕООД произтича от следните обстоятелства:

На 04.10.2013г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор от една страна, и З.Г.Н. и Ж.В.М., като солидарни длъжници, от друга страна. Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем били както следва: Общо задължение по договора: 6795.31 лева, включващо: Сума за изплащане на заема: 3000 лв.; Срок на заема: 48 месеца;

Размер на вноска: 139.20 лв.; Дата на погасяване: 5-ти ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %): 55.28 %; Годишен лихвен процент 46.81 %; Лихвен процент на ден: 0.13%

Договорът бил подписан при Общи условия /ОУ/. ОУ са неразделна част от договора, предадени на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б" от ДРЗ/.

Сочи, че съгласно

Буква „Г” от ДПК на клиента е предоставен безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и разбираема форма, на български език - информация във формата на стандартен европейски формуляр. Чрез него се давали разяснения на лицата, които да им помогнат да преценят доколко предлаганият договор за заем съответства на техните потребности и финансово състояние. Във формуляра били упоменати и всички параметри на бъдещия договор, както и общата сума, която следвало да се заплати по кредита. Още на този предварителен етап длъжникът бил запознат с цената на кредита.

На основание чл.

121 - чл. 127 от ЗЗД, Ж.В.М., в качеството си на солидарен длъжник по договора за потребителски кредит, се задължил да отговаря за задължението на З.Г.Н., състоящо се в погасяване на заема. Съгласно Общите условия задълженията на солидарните длъжници спрямо кредитора и произтичащи от Договора за револвиращ заем и Общите условия, били поети при условия на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение от които и да е от тях.

„ПРОФИ КРЕДИТ

България" ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел на 07.10.2013г. парична сума в общ размер на 3000.00 лв. по посочената от длъжника З.Г.Н. банкова сметка, ***водно нареждане (документ за кредитен превод № 6537052 с референция: 270PMWP132800001 от 07.10.201Зг.). От своя страна длъжникът поел задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен бил погасителен план с определени 48 равни месечни вноски, в размер на 139.20 лв., с падежна дата - всяко 5-то число на месеца.

Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и направил 19 пълни погасителни вноски и една частична, изпаднал в забава съгласно погасителния план към ДРЗ, като падежът на последната по ред погасителна вноска бил на дата 05.11.2017г. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДРЗ изтекъл на 05.11.2017г., с изтичането на който срок настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжниците задължение по ДРЗ № ********** било в общ размер на 2703.80 лв. С плащанията си длъжниците погасили част от номинала по заема в размер на 2686.40 лв. Сумата от 17.40 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.10.1 от ОУ. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнило точно, съгласно ОУ към Договор за разволвиращ заем № **********, задължението си като превело по посочена от КЛ в ДПК банкова сметка ***. По силата на сключения Договор клиентът се задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с договорното възнаграждение. По преценка на клиента, същият можел да се откаже от сключения ДПК най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие за отказ от ДПК на адреса на кредитора. Длъжникът не се отказал от сключения договор, усвоил паричните средства, които били отпуснати първоначално. Също така изпълнявал задълженията си по договора, като до един определен момент били погасявани вноските. Този факт ясно свидетелствал, че клиентът е запознат с условията на договора.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд-гр. Стара Загора. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 2145/2019г. На дружеството било изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.2, че може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на 16.07.2019г.

С допълнителни молби от 16.10.2019г. и от 27.11.2019г. ищецът уточнява претенцията си, като твърди, че договорът за потребителски кредит е подписан на 04.10.2013г., но реално е произвел действие на 07.10.2013г., когато заемната сума по договора е била преведена по сметка на длъжника.

Ищецът моли, след като съдът се убеди в основателността на исковата претенция, да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД по договор за револвиращ заем № ********** срещу солидарните длъжници З.Г.Н. и Ж.В.М., в размер на 4108.91 лв., от която сума 2392.31 главница по договора, и 1716.60лв. договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от входиране на заявлението. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът З. Стоянов Н., в законоопределения срок, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който навежда доводи за изтекла погасителна давност на вземането.

Счита, че представения договор се счита прекратен от 05.04.2014г., като излага доводи за това. Оспорва твърдението на ищеца, че са платени по договора 11 вноски. Счита клаузата за лихва за забава в размер на ОЛП+10% годишно, начислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане за нищожна, както и клаузите за ГЛП 55,28% на разходи, ГЛП върху вземането 46.81%, и ЛП на ден 0.13%. Моли съдът да отхвърли иска, поради изтекла погасителна давност, алтернативно да отхвърли същия, като неоснователен. Претендира за разноските по делото.

Ответникът Ж.В.М., чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Навежда доводи и за недопустимост на иска, поради констатираното различие в сочените дати на сключване на договора за кредит, както и в размера на сумата.Счита иска и за неоснователен. Не оспорва, че първия ответник по иска - З.Г.Н. е сключил Договор за револвиращ заем № ********** от 04.10.2013г. с „Профи кредит България" ЕООД. В този договор като солидарен длъжник е вписан като втория ответник по иска - Ж.В.М.. Действително ответникът е подписал процесния договор. По този въпрос няма спор между страните.

Счита обаче, че Договорът съдържа нищожни клаузи, поради което и същите не могат да породят правни последици. Такава е клаузата, предвиждаща ГПР в размер на 55,28 %, както и уговорката за заплащане на ГЛП в размер на 46,81 %. Счита, че посочените стойности за определяне на ГПР и ГЛП са прекомерни, поради което и съответните клаузи счита за нищожни, поради противоречие с добрите нрави с оглед нормата на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Че посочените проценти са прекомерни показвала и последващата редакция на ЗПК, предприета от законодателя, при която същият е поставил максимален праг на ГПР и ГЛП, който не следва да бъде надвишаван.

Твърди, че неразделна част от Договора за револвиращ заем са Общите условия, които обаче не били подписани от ответниците по иска. На ответника М. не е бил връчен препис от тях.

Отделно в исковата молба се твърди, че на ответниците е предоставена информация за кредита във формата на стандартен европейски формуляр, посочващ всички параметри на бъдещия договор, както и общата сума, която потребителят трябва да заплати по кредита, чиято цел била разясняване и запознаване с всички параметри на поеманото задължение.

Представения като доказателство по делото стандартен европейски формуляр не носел подписа на нито един от ответниците. Нещо повече ответникът М. не бил включен по никакъв начин в него. Правело обаче впечатление, че има съществено разминаване в някои клаузи между този европейски формуляр и сключения ДРЗ, например: в европейския формуляр е посочено, че в договора не се изисква никакво обезпечение, вкл. не е необходимо поръчителство, посочен е и различен процент на ГПР, както и цялостната сума, подлежаща на връщане не отговаряла на посочената в договора, същата била по - ниска от тази, посочена в ДРЗ. От изложеното следвало, че посредством този стандартен европейски формуляр ответниците /ако изобщо са уведомени за него/ са били заблудени за бъдещите параметри на договора, както и за сумата, която ще трябва да се заплати по кредита от кредитоискателя, което пък от своя страна представлява нарушение разпоредбите на ЗПК. При посочен по - висок размер на ГПР, в европейския формуляр е посочена по - ниска дължима сума.

В исковата молба ищецът признавал, че ответниците са изплатили 19 пълни погасителни вноски, но претендираната от него сума не съответствала на това твърдение. Твърдението, че общото задължение по договора възлиза на 6795,31 лева, от която била изплатена сумата от 2703,80 лева не съответствало на претендираната сума.

Според ответника не е ясно и защо ищецът твърди, че договорът е прекратен автоматично, считано от 20.05.2014г. Съгласно разпоредбите на чл. 10.3.1 от Общите условия, приложени към настоящия иск, в случай на просрочие на една месечна вноска с повече от тридесет календарни дни, договорът се прекратявал автоматично. От приложеното по делото извлечение по сметка било видно, че ответникът е изпаднал в забава още след плащане на първата вноска, а именно към 05.02.2014г. По силата на цитираната разпоредба от ОУ, договорът следвало да се счита прекратен към тази дата.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземането на ищеца е станало изискуемо на 05.02.2014г., когато ДРЗ безусловно е бил прекратен и цялото остатъчно задължение по договора е станало изискуемо изцяло. От тази дата е започнала да тече погасителната давност, преклудираща правото на ищеца да претендира вземането си. Макар да счита, че в случая приложима е кратката - три годишна давност, тъй като се касае за периодични плащания, то и общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД е изтекла на 05.02.2019г., съотв. към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 18.04.2019г. давността вече е била изтекла. Изтекла е и тригодишната давност по чл.111, ал.1, б."б" за неустойки, лихви и други акцесорни задължения.

Счита претенцията на ищеца за лихва за забава на основание т. 10.1 от ОУ за прекомерна, противоречаща на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, респ. за нищожна.

От друга страна начисляването на лихва за забава върху дължимата месечна вноска, която пък от своя страна включва освен главницата и лихви, представлява пряко нарушение на забраната за начисляване на лихви върху лихви, което намира своята опора в Решение № 66/29.07.2019г. по ТД № 1504/2018г. на ВКС, ТК, IIo.

Предвид изложеното, ответникът

М. счита за нищожни следните клаузи от ДРЗ, а именно: размер на ГПР % - 58,26 и ГЛП 46,81 % или лихвен процент 0,13 % на ден. Счита, че посочената лихва е нищожна на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 21, ал. 2 ЗПК чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП.и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради прекомерност и следователно - противоречие с добрите нрави.