Решение № 2146 от 10.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2146 гр. Варна, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110111735 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** чрез процесуалния й представител – адв. Х. Я., срещу Община Варна, БУЛСТАТ ****** със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ****** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ****** вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с площ 630 кв. м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***** при съседи: ******

В исковата си молба ищцата В. Х. А. излага, че на основание постановление от 23.10.2023 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 402А от 2023 г., на основание чл.

79, ал. 1 ЗС по реда на чл. 587, ал. 2 и 3 ГПК, е призната за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ****** представляващ дворно място с пространство от 630 кв. м., съставляващо ПИ с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна. Твърди, че този имот е в съседство на недвижим имот, собственост на нейна добра приятелка. При посещенията си в имота на приятелката си забелязала, че имотът е пустеещ и решила да го завладее. Така през 2010 г. го заградила с трайна телена ограда, почистила го от буйната растителност. С помощта на дъщеря си и на нейния приятел посадила в имота лозе, за което полага съответни грижи – реже, копае, пръска го и бере плодовете му. Поддържа, че от 2010 г. до настоящия момент постоянно владее това място, като владението й е непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявано от никого вече повече от 10 години. Въпреки титула за собственост, с който разполага, в началото на м. юни 2024 г. получила 1 уведомително писмо от Началника на СГКК – Варна, с което била уведомена, че е извършена промяна на КРНИ по заявление от Община Варна, състояща се във вписване на Общината като съсобственици с дублиращи права в ПИ с идентификатор ******, съгласно представен, вписан в СВп – Варна АОС № ******2024 г. Счита, че това обосновава правния й интерес от воденето на настоящия иск с цел отричане на претендираното право на собственост на Община Варна върху притежавания от нея недвижим имот. Твърди, че ответникът не е собственик на имота и никога не е упражнявал владение върху него, както и че не са налице предпоставки за актуването му като частна общинска собственост. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът Община Варна, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. С. М.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че се легитимира като собственик на процесния имот с Акт за общинска собственост № ******2024 г. Посочва, че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ общинска собственост е земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, като следва да са изпълнени следните предпоставки: земеделските земи да са подлежали на възстановяване, но да не са заявени в предвидените в закона срокове /да не са реституирани/, да не са изкупени от ползватели по някой от предвидените в ЗСПЗЗ способи, да не са държавна собственост. Счита, че в случая са изпълнени всички изискуеми предпоставки, а именно: към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ /04.03.1991 г./ имотът не се намира в границите на урбанизирана територия, за същия няма постъпили реституционни претенции, съответно не е държавна собственост. Ето защо правото на собственост на Община Варна върху процесния имот е възникнало по силата на закона след прекратяване правото на ползване. Поддържа, че е без значение за предмета на спора фактът, че от 2000 г. земята е загубила земеделския си характер. Излага, че по кадастралния план от 1960 г. на Галата, гр. Варна, имотът попада в част от стар имот № ****** овощна градина, записан в разписните листи към плана на наследници на Н. Х.в и в много малка част от стар имот № ****** нива, записана на Р.Н.С. Твърди, че няма данни за постановени решения за възстановено право на собственост в Общинска служба по земеделие – гр.

Варна. По кадастралния план от 1988 г. на местност ****** гр. Варна, имотът попада в част от имот № ****** лозе, овощна градина, записан в разписните листи към плана на ползвателите И.Г.Я. и В.А.М. Ползвателите са трансформирали правото си на ползване в право на собственост по реда на пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За ползвателя В.А.М.правото на ползване е трансформирано в право на собственост върху новообразуван ПИ № ****** с площ 786 кв. м., а за наследниците на ползвателя И.Г.Я. – върху новообразуван ПИ № ***** ограничен с площ 600 кв. м. Планът на новообразуваните имоти е съобразен с така трансформираното право на ползване в право на собственост и за останалата част от имот ***** по КП е новообразуван ПИ ***** с площ 630 кв. м., тоест за процесния имот ползвател не е трансформирал правото си на ползване в право на собственост по реда на пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Посочва, че доколкото имотът е бил предоставен за ползване, за него е била налице възможността правото на ползване да бъде трансформирано в право на собственост при условията на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази хипотеза придобивна давност започва да тече от момента на влизане в сила на ПНИ, тъй като с него се установяват границите на имотите – индивидуализира се 2 обектът на собственост. Излага, че ПНИ на ****** е одобрен със Заповед № РД-1-7706(412)/25.11.2003 г. на Областния управител – Варна, от влизането в сила на която е било възможно да тече придобивна давност за процесния имот.

В регистъра към одобР.я ПНИ за собственик на новообразувания имот № ***** е записан „неидентифициран собственик“. По отношение на държавните и общински имоти придобивна давност не тече от 25.03.1941 г. до 01.06.1996 г. и от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. Счита, че към настоящия момент и към момента на съставянето на констативния нотариален акт в полза на ищцата не е изтекъл десетгодишният давностен срок, с оглед и твърденията в исковата молба, че е завладяла имота през 2010 г. Поддържа още, че владението на ищцата не е противопоставено на Община Варна като собственик на имота. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 14.05.2025 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Х. Я., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответната страна се представлява от процесуалния си представител – юрк. С. М., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищцата следва да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установи наличието на свое защитимо материално право.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, за да бъде отхвърлен искът, е да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно да установи свое противопоставимо право на собственост върху процесния имот – че е придобил имота по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита с твърдението, че притежава самостоятелни права върху процесния недвижим имот, доколкото го е придобила по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност. В тази връзка представя нотариален акт № 2/23.10.2023 г. за собственост на недвижим имот, придобит по давност, с който по реда на чл.

587, ал. 2 и 3 ГПК е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна. Ето защо съдът приема, че ищцовата страна установява наличието на свое защитимо материално право, поради което и предявеният от него иск е процесуално допустим, по аргумент и от задължителните разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № **2012 г., постановено по тълк. д. № **2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК.

Видно от представения акт № ******2024 г. за частна общинска собственост, процесният поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в гр. Варна, ******, с площ 630 кв. м., е актуван като собствен на Община Варна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Р. П. по приетата без 3 възражения от страните съдебно-техническа експертиза, което съдът цени изцяло като обективно и компетентно дадено, действалите за територията, в която попада процесния недвижим имот планове, са следните: 1. Кадастрален план на м. ***** от 1960 г., съгласно който имот с идентификатор ****** попада с пълната си площ в имот № ***** от КП/1960 г. Съгласно разписния лист към плана, имот № ***** е записан овощна градина н-ци на Н. Х.в; 2.

Кадастрален план на м. ***** изготвен 1987 г. и кадастрален план на м. ***** одобрен със Заповед № Р-11/1998 г., съгласно които процесният имот попада с пълната си площ в имот ***** от КП/1987 г. и КП/1998 г. Съгласно разписния лист към плана, имот № ***** с площ измерена аналитично 1269 кв. м., е записан овощна градина на И. Т. Я. и В.А.М. при съседи: от три страни – път и имот № ***** 3. План на новообразуваните имоти на ******, одобрен със Заповед № РД-1-7706-387/03.11.2003 г. на Областен управител на Област с административен център – Варна, съгласно който процесният недвижим имот с идентификатор ******, целият с площ 630 кв. м., е идентичен на поземлен имот № ***** с площ 630 кв. м., записан на „неидентифициран собственик“;

4. Кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-1873/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, съгласно която поземлен имот с идентификатор ****** е с площ 631 кв. м. Като собственици на имота са посочени: Община Варна, съгласно АЧОС № ******2024 г., вписан в Служба по вписванията – гр. Варна, и В. Х. А., съгласно нотариален акт № *****2023 г., вписан в СВп – гр. Варна, като няма данни за идеалните части на вписаните собственици; 5. План за улична регулация на ******, одобрен с Решение № *****2012 г. на Общински съвет – Варна, като процесният имот с идентификатор ****** не се засяга от уличната регулация.

Съгласно заключението, преди колективизацията процесният имот е бил земеделска земя, част от овощна градина. Имотът е включен в земеделския фонд към баланса на АПК /Аграрно промишления комплекс/ - Варна, като кадастрална единица № *** с площ 45 дка, категория VI-IX, земи по ПМС – лозя. Не се откриват писмени данни за процесния имот да е издаван Акт за държавна собственост. Имот с идентификатор ****** попада в околовръстния полигон на ******, бивша зона по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След извършена проверка в Община Варна, отдел „Земеделие“, се констатира, че по отношение на новообразуван имот 549.***** планът не е приложен /няма издаден протокол за въвод във владение/. Видно от писмо № РД-12-02-23241/22.12.2022 г. на ОСЗ – Варна /л. 66 от делото/, няма данни за постановени решения за възстановяване на стар имот № *****, в който попада и процесният имот с идентификатор ******. ПНИ на ****** е одобрен със Заповед от 03.11.2023 г. на Областния управител на област Варна. Няма данни за проведена процедура по изменение на ПНИ за процесния имот. Процесният имот не е земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.