Решение № 5650 от 24.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 24.07.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

Мл.с.СВЕТЛАНА

АТАНАСОВА при секретаря Капка

Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 6232 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 47975/22.02.2019г., постановено по гр.д. № 59593/2018г. по описа на СРС, 77ми състав, е отменено по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като незаконно уволнението на Ю.Ф.Й., извършено със заповед № РИЛ18РД15-326/09.07.2018г. на кмета на район „Илинден“, С.О.и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е възстановена Ю.Ф.Й. на заеманата преди уволнението и длъжност – „специалист деловодство“ в отдел „Административно информационно обслужване“ в С.О.– район „Илинден“. С решението на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 от КТ С.О.– район „Илинден“ е осъдена да заплати на Ю.Ф.Й. сума в размер на 1077 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 10.07.2018г. – 09.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 11.09.2018г. до окончателното плащане.

Ответникът е осъден на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК да заплати и сторените по делото разноски на ищцата в размер на 900 лева, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса в размер на 210 лева.

В срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от С.О.– район

„Илинден“, чрез юрк. П., е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение с аргументи за неговата недопустимост и неправилност. В жалбата се излагат съображения, че Софийски районен съд е постановил недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по непредявен иск, а в същото време не се е произнесъл по предявените искове. Тези твърдения според въззивника намират основание в обстоятелството, че съдът е приел, че ищцата се позовава на незаконосъобразен подбора, а в действителност от исковата и молба се установявало, че оплакванията и са единствено за наличие на субективизъм при подбора - поради попълване само на индивидуални формуляри за оценка и изнесени окончателни резултати, преминаване към непълен работен ден и предложение за прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение. По така посочените оплаквания въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл, като е нарушил диспозитивното начало и се е произнесъл по въпроса за подбора без да има оплаквания за това. Поддържа се, че исковата молба е неясна и от нея не можело да се установи какво точно претендира Й. – дали оспорва заповедта за съкращаване на щата или пък обжалва заповед за командировка на някое от основанията в чл. 310 от КТ. Посочва се, че обжалваното решение е и неправилно, тъй като съдът неправилно бил приел, че невключването в подбора на служителка, ползваща се от закрила по чл. 333, ал. 1, т.1 от КТ, го опорочава. Твърди се, че закрилата на служителката Кирилова по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ не можело да бъде преодоляна по никакъв начин, дори и да получи разрешение от Инспекцията по труда. Излагат се съображения, че включването на тази служителка в подбора би довело до сигурното и уволнение, тъй като тя би получила най-ниска оценка, защото е с най-малко трудов стаж, професионален опит и квалификация, делови и професионални умения. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да обезсилено като недопустимо или да бъде отменено. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от ищеца Ю.Ф.Й.. В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата оспорва въззивната жалба, като поддържа, че обжалваното решение е правилно. Моли решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено, като в полза на Ю.Й. бъдат присъдени сторните по делото разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от Софийски районен съд, 77ми състав, решение за валидно и допустимо. Предвид доводите във въззивната жалба относно недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне по непредявен иск, настоящият състав намира следното:

В настоящия случай видно от изложените твърдения и формулирания петитум на исковата молба са предявени искове с правна с квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, по каквито искове се е произнесъл и Софийски районен съд. Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обем на търсената защита.

Предмета на делото е спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.

Следователно когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се е позовавала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск.

Настоящият случай не попада в нито една от посочените хипотези, при които е налице произнасяне по непредявен иск, доколкото съдът се е съобразил с наведените от ищцата факти в исковата молба, а именно, че трудовото и правоотношение е било прекратено след извършен подбор, като се е произнесъл по формулираното искане в петитума на исковата молба – признаване на незаконна на извършеното уволнение.

Следва да се направи разграничение между твърдените от страната факти и обстоятелства по делото и изложените оплаквания (доводи) във връзка с твърдяната незаконосъобразност на уволнението поради нарушение на дадено изискване на закона. В действителност в хода на производството по делото не следва да се разглежда въпроса за законност на уволнението поради незаконосъобразно извършен подбор, ако такъв довод не е наведен от ищеца, но разглеждането му може да доведе единствено до неправилност на решението, доколкото не е налице императивна правна норма, уреждаща извършването на подбор, за чието нарушение съдът следи служебно, но не и до недопустимост на съдебния акт.

Не може да бъдат споделени и доводите на въззивника, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като от изложеното в нея не можело да се установи в какво точно се състои искането на ищцата – дали се оспорва заповед за съкращаване на щат, дали се оспорва извършен подбор или се обжалва заповед за командироване на някое от основанията посочени в чл. 310 от КТ. Напротив в исковата молба ищцата ясно е посочила, че обжалва (оспорва) именно заповед № РИЛ18РД15-326/09.07.2018г., с която е било прекратено трудовото и правоотношение. Изложените твърдения за преминаване към непълен работен ден и намаляване на трудовото възнаграждение на същата са посочени от ищцата единствено във връзка с поддържаното от същата становище, че спрямо нея е съществувало субективно отношение и преди издаването на процесната заповед са били извършени множество действия от страна на работодателя за прекратяването на трудовото и правоотношение по друг начин дори и чрез отправяне на предложение за заплащане на обезщетение, ако същата се съгласи трудовото и правоотношение да бъде прекратено. От описаното в исковата молба и от формулираното в петитума искане ясно се установява какъв е един от предявените искове, а именно иск по чл.

344,ал. 1, т. 1 от КТ. В исковата молба никъде не са изложени твърдения във връзка с извършено командироване, поради което не може да бъде прието становището на въззивника, че въз основа на заявеното от ищцата може да се достигне до извод или дори да се предположи, че тя обжалва действия на работодателя свързани с командироване.

Посочването в исковата молба на чл. 310, без изрично да е отбелязано от кой закон, е ирелевантно, доколкото правната квалификация на спора се дава от съда единствено въз основа на наведените в исковата молба твърдения и релевираното искане, а не въз основа на посочени от ищеца законови разпоредби. За пълнота на изложението въззивният съд намира за необходимо да посочи, че в конкретния случай очевидно сочената от ищцата норма е тази на чл. 310 от ГПК, съгласно която по реда на бързото производство се разглеждат предявените от нея искове по чл. 344, ал. 1-3 от КТ.

В действителност исковата молба е била нередовна, но не по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, а по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, доколкото ищцата не е била посочила какъв е размера на търсеното от нея обезщетение и за какъв период, но в хода на процеса по реда на чл. 129 от ГПК след дадени от Софийски районен съд указания, нередовността на исковата молба е била отстранена.

След извършване на преценката за валидност и допустимост на обжалваното решение, настоящият състав счита, че следва да се произнесе и по правилността му с оглед изложените твърдения във въззивната жалба.

Въззивната инстанция намира постановеното от Софийски районен съд решение за правилно. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Страните в настоящото производство не спорят, че между ищцата и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Специалист деловодство“ в отдел „Административно информационно обслужване“ на С.О.– район „Илинден“. Този факт е бил обявен за безспорен по делото още с доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК, и се установява и от приетите по делото трудов договор № РД-15-027/11.05.2002г., ведно с допълнително споразумение № РД-15-35/02.07.2012г., към трудов договор № РД-15-27/09.05.2002г., длъжностна характеристика и трудова книжка.

Не се спори между страните, а се установява и от представените длъжностни характеристики, че за заемането на длъжността на ищцата се изисква средно образование.

От ищцата са представени отправени до нея предложения от страна на работодателя за прекратяване на трудовото и правоотношение, а именно предложение № № РИЛ18-ВК91-90/19.02.2018г., с което работодателят е предложил на ищцата Й. трудовото и правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 от КТ срещу заплащане на четирикратен размер на брутното и трудово възнаграждение и предложение с № РИЛ18-ВК91-135/23.03.2018г., с което на Ю.Й. е предложено на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 от КТ да бъде прекратено трудовото и правоотношение срещу заплащане на обезщетение в петкратен размер на брутното и трудово възнаграждение, връчени и срещу подпис.

В отговор на същите, от представените по делото писма, изпратени от ищцата до работодателя, се установява, че е отказала направените и предложения.

По делото е представен протокол № РИЛ18-РД15-249/30.03.2018г. за съгласуване на основание чл. 138а от КТ предложение за въвеждане на непълно работно време от работодателя, в който е посочено, че на срещата са присъствали както представители на работодателя, така и представители на работниците и служителите. Съгласно удостовереното в протокола работодателят е представил на служителите документи във връзка с намаляването на обема на работа, което е обусловило предложението му за въвеждане на непълно работно време за периода от 10.04.2018г. до 10.07.2018г. с продължителност на работния ден 4 часа. След обсъждане е дадено съгласие от страна на служителите за преминаване на четиричасов работен ден за посочения период за длъжността „Специалист деловодство“ в отдел „Административно и информационно обслужване“ в С.О.– район „Илинден“. Въз основа на този протокол е била издадена заповед № РИЛ18-РД09-41/02.04.2018г. на кмета на район „Илинден“, Столична община, с която е наредено поради намаляване на обема на работа да се премине на непълно работно време от 10.04.2018г. до 10.07.2018г. от служителя Ю.Ф.Й. – специалист деловодство на СО-район Илинден, отдел АИО, с продължителност на работния ден от 4 часа – от 8:30 часа до 12:30 часа.