Решение № 42 от 19.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пазарджик, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

И.ИНА ИГН. И. като разгледа докладваното от И.ИНА ИГН. И. Въззивно гражданско дело № 20245200500036 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила жалба от И. И. П., ЕГН **********, посоянен адрес: гр. В., ул. “Св. К. О." №**, представляван от “Еднолично адвокатско дружество Д. Ф.” чрез адв. Д.

Ф., срещу Разпореждане от 08.12.2023г. по изп. дело № 602/2023г. по описа на ЧСИ Д. Д., рег. № 887, с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, с което съдебният изпълнител по възражение на длъжника е намалил размера на адвокатския хонорар в полза на взискателя до сумата от 400 лв., както и е постановил таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело да се изчисли съобразно актуалния размер на задължението.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че така намаления от съдебния изпълнител размер на адвокатския хонорар в полза на взискателя отново е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с което неправилно е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т.26 от ТТРЗЧСИ. Поддържа се, че длъжникът не дължи направените от взискателя разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г., поради което се иска размерът на разноските за адвокатски хонорар по изпълнителното дело да се определи на минималния такъв от 200 лв., като съответно на него се намали и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Моли се за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок са постъпили писмени възражения от насрещната стана, взискател в изпълнителното производство, в които се излагат съображения за неоснователност на подадената жалба, като се моли тя да се остави без уважение.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви към обжалваното разпореждане, в които поддържа становище за неоснователност на депозираната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните, тези, изложени в мотивите на съдебния изпълнител, както и материалите по делото, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 602/2023г. по описа на ЧСИ Д. Д., рег. № 887, с район на действие Окръжен съд - Пазарджик, е образувано въз основа на молба вх. № 20912/26.10.2023г. от “К. И.” АД, ЕИК *********, с приложени към нея изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 27/2021г. по описа на РС - В., договор за правна помощ и съдействие от 19.10.2023г., сключен между дружеството взискател и адв. Р. Д., с предмет завеждане на изпълнително дело и осъществяване на процесуално представителство по него във връзка с издадения изпълнителен лист по гр.дело № 27/2021г. по описа на РС - В. срещу длъжника И. И. П. и с договорено и платено адвокатско възнаграждение по договора в размер на 550 лева, както и адвокатско пълномощно. С молба вх. № 22130/07.11.2023г. взискателят, чрез адв. М., е посочил конкретен изпълнителен способ, който да бъде приложен по делото, като е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, открити в “Банка ДСК” АД.

Към молбата е приложено адвокатско пълномощно, с което е упълномощена адв. М. да представлява взискателя във връзка с образуваното изп.дело. С друга молба от същата дата взискателят е представил платежно нареждане за внесена държавна такса по изпълнителното дело. В изпълнение на възложените му правомощия ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника в “Банка ДСК” АД, съобщението за който е получен от третото лице на 13.11.2023г., както и е изпратил покана за доброволно изпълнение с уведомление за наложения запор до длъжника, получени от него на 17.11.2023г. В резултат на наложения запор третото лице е извършило паричен превод на сумата в размер на 1307,68 лева, с която е погасено изцяло задължението на длъжника по изпълнителното дело. С възражение от 29.11.2023г., депозирано по делото, длъжникът е поискал да бъде намалено до законоустановения минимум възнаграждението на процесуалния представител на взискателя поради прекомерност, поискал е да бъде съответно редуцирана и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Възражението е изпратено до взискателя, който в срок е изразил становище по него. С обжалваното разпореждане ЧСИ е намерил за основателно направеното от длъжника възражение, поради което е намалил размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя до законоустановения минимум, който е приел да е 400 лева, както и е разпоредил да бъде изчислена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ с оглед така редуцирания размер на задължението.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК е предвидено, че длъжникът по изпълнителното дело може да обжалва разноските по изпълнението. Съгласно т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, всеки акт на съдебния изпълнител, в 2 който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, представлява "постановление за разноски" по смисъла на ГПК и подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК. В тази насока е и съдебната практика, която приема, че доколкото въпросът за разноските в гражданския процес е уреден от разпоредбите на чл. 71чл. 84 ГПК, които се намират в Част първа "Общи правила" на ГПК, то тези общи разпоредби се прилагат и за изпълнителния процес, включително правото на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, като преценката на възражението за прекомерност принадлежи на органа, пред който са извършени съответните процесуални действия, водещи до право на разноски - в случаите на разноски, направени в изпълнителния процес, компетентен да се произнесе по възражение за тяхната прекомерност е самият съдебен изпълнител /в този смисъл е Определение № 170/25.03.2011г. на ВКС по ч. гр. д. № 297/2010 г., IV г. о. /.

Следователно, както в общия исков процес, така и в изпълнителния процес дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на база конкретните изпълнителни действия, които са били извършени, както и с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. В настоящия случай правилно съдебният изпълнител е отбелязал, че делото не се отличава с голяма фактическата и правна сложност, като по него е приложен един изпълнителен способ, който е довел до погасяване на цялото задължение на длъжника, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да бъде намален до законоустановения минимум.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.

7, ал. 2 от наредбата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес до 1000 лева са в размер на 400 лева. В настоящия случай, взискателят е депозирал молба вх. № 20912/26.10.2023г., чрез процесуалния си представител адв. Д. с представени пълномощно в нейна полза и договор за правна помощ и съдействие, въз основа на която молба е образувано изпълнителното дело. В хода на цялото изпълнително производство, макар и развило се с приложението само на един изпълнителен способ и в рамките на кратък период от време, взискателят е продължил да бъде представляван от адвокат, с оглед на което са и депозираните по делото молба вх. № 22130/07.11.2023г. от адв. М. за посочване на конкретен изпълнителен способ, молба от 07.11.2023г. за представяне на платежно нареждане, както и депозираното становище по възражението на длъжника от 29.11.2023г.

Поради това настоящият състав намира за правилен извода на органа по изпълнението, че разноските за адвокатски хонорар в полза на взискателя следва да обхващат както възнаграждението по чл. 10, ал. 1, т. 1, така и възнаграждението по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004г., в техните минимални размери, а именно 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 200 лв. за процесуално представителство по него или адвокатско 3 възнаграждение в общ размер на 400 лв.

По отношение таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, настоящият състав намира, че ЧСИ правилно е посочил, че същата следва да се редуцира пропорционално и определи съобразно размера на задължението на длъжника след премане за основателно възражението му по чл.

78, ал. 5 ГПК и намаляването до законоустановения минимум от 400 лева на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, тъй като посочената такса представлява дължима такса за изпълнение на парично вземане, определяна на база събраната по изпълнението сума. Следователно няма основание да се приеме, че процесната такса е неправилно изчислена, като окончателният размер на същата следва да бъде определен от ЧСИ към момента на приключване на изпълнението и на база събраната (след възстановяване на надвнесената в следствие наложения запор) сума от длъжника в хода на изпълнението.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жабата се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане на ЧСИ за разноски, като правилно, ще следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, не се дължат претендираните от жалбоподателя разноски в настоящото производство.

Водим от горното и на основаниечл. 437, ал. 4, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08.12.2023г. по изп. дело № 602/2023г. по описа на ЧСИ Д. Д., рег. № 887, с район на действие Окръжен съд - Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4