Определение № 20884 от 02.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20884 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Д , в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Мария Г. Илиева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20261100509545 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „УИЗ Еър Унгария“ Лтд, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ КФТ- клон България, ЕИК 200830927, срещу издадената Заповед № 17355 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2024г., постановена по ч.гр. дело № 31365/2024г. по описа на СРС, 48-ми състав в полза на заявителите Р.В.Г. и К.Ц.П., в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен. Бил присъден в заповедно производство за вземане с нисък материален интерес от 250 евро, а извършената работа от процесуалния представител на заявителя се изразявала в посочване на фактите, от които произтичало претендираното вземане в съответните полета в изготвен образец на заявлението, утвърден от министъра на правосъдието, съдържащ указания за попълването му. В тази връзка считат, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Поради което считат, че съдът следвало да намали присъденото адвокатско възнаграждение до размер от 50 лева, респ. 60 лева с включено ДДС за оказаната в полза на всеки заявител безплатна правна помощ, колкото се явявал и минималният възможен размер, урегулиран в Наредбата за заплащане на правната помощ. Искането към съда е адвокатското възнаграждение по ч. гр. дело № 31365/2024г. по описа на СРС да бъде намалено по справедливост до предвидения минимум от 50 лева, респ.

60 лева с включено ДДС за всеки един от заявителите.

Постъпил е отговор на частната жалба от Р.В.Г. и К.Ц.П., с който се оспорва същата.

Сочат, че жалбоподателят неоснователно възразявал, че извършената от адвоката работа по делото, както фактическа, така и правна, не съответствала на размера на присъдените възнаграждения в размер от по 480 лева. Искането към съда е да остави без уважение частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени 1 представените доказателства, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл. 410 ГПК от 23.05.2024г., подадено от Р.В.Г. и К.Ц.П. чрез адв. В. Ч.- М. срещу УИЗ Еър Унгария Црт., дружество, регистрирано в Унгария, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10140174, със седалище и адрес на управление в Будапеща, Унгария, действащо на територията на Република България чрез Уиз Еър Унгария Црт- клон България, за следните суми за всеки един от заявителите: сумата от 250 евро /с левова равностойност от 488,96 лева/, представляваща обезщетение по чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснение на полет W64364 от 22.01.2024г. от летище Гилермо Маркони, Болоня, Италия до летище София; сумата от 15,75 евро /с левова равностойност от 30,80 лева/, представляваща разноски за храна и напитки за времето на изчакване до реалното изпълнение на процесния полет на следващия ден; сумата от 71 евро /с левова равностойност от 138,86 лева/, представляваща разноски за хотелско настаняване.

Към заявлението е приложен договор за правна защита и съдействие от 10.03.2024г., сключен между Р.Г. и адв. В. Ч.- М. с предмет изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК. В договора е посочено, че на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 от Закона за адвокатурата поради материално затруднено положение на клиента, адвокатът ще извърши възложената работа безплатно- л. 14 от заповедното дело.

Към заявлението е приложен договор за правна защита и съдействие от 10.03.2024г., сключен между К.П. и адв. В. Ч.- М. с предмет изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК. В договора е посочено, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата поради материално затруднено положение на клиента, адвокатът ще извърши възложената работа безплатно- л. 15 от заповедното дело.

На 10.06.2024г. е издадена Заповед № 17355 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 31365/2024г. по описа на СРС, 48-ми състав, с която е разпоредено УИЗ Еър Унгария Црт- клон България КЧТ да заплати на Р.В.Г. следните суми: сумата от 488,96 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки), представляваща обезщетение за отлагане на полет W64364 от летище Гилермо Маркони, Болоня, Италия до летище София, България на 22.01.2024г. и пристигане в крайната дестинация с над 3 часа закъснение, резервация № LWJS8R, ведно със законна лихва за период от 23.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата о т 30,80 лева (тридесет лева и 80 стотинки), представляваща разноски за храна и напитки за времето на изчакване до реалното изпълнение на полета, ведно със законна лихва за период от 23.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 138,86 лева (сто тридесет и осем лева и 86 стотинки), представляваща разноски за хотелско настаняване, ведно със законна лихва за период от 23.05.2024г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева).

Със заповедта е разпоредено УИЗ Еър Унгария Црт- клон България КЧТ да заплати на К.Ц.П. сумата от 488,96 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 стотинки), 2 представляваща обезщетение за отлагане на полет W64364 от летище Гилермо Маркони, Болоня, Италия до летище София, България на 22.01.2024г. и пристигане в крайната дестинация с над 3 часа закъснение, резервация № LWJS8R, ведно със законна лихва за период от 23.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 30,80 лева (тридесет лева и 80 стотинки), представляваща разноски за храна и напитки за времето на изчакване до реалното изпълнение на полета, ведно със законна лихва за период от 23.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 138,86 лева (сто тридесет и осем лева и 86 стотинки), представляваща разноски за хотелско настаняване, ведно със законна лихва за период от 23.05.2024г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева).

Препис от заповедта е връчен на длъжника на 02.07.2024г.

На 02.08.2024г. е постъпило възражение от длъжника, с което е посочено, че не дължи изпълнение на парично задължение по издадената заповед в частта за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по Регламент № 261/2004г. за Р.Г., тъй като то било изплатено на 08.04.2024г. по банковата сметка на Скай Рифънд във връзка с извънсъдебна жалба срещу въздушния превозвач. Плащането било извършено преди образуване на заповедното дело, поради което длъжникът не дължал заплащане на обезщетение за Р.Г.. Останалите суми по заповедта- обезщетението за К.П., разходите за храна, напитки и хотелско настаняване- щели да бъдат заплатени в кратки срокове.

На 11.09.2024г. е постъпила молба от длъжника, с която е представено платежно нареждане за сумата от 1030,28 лева, включваща обезщетение за К.П. в размер от 488,96 лева, разходи за храна и напитки в размер на 61,60 лева, разходи за хотелско настаняване277,72 лева, законна лихва- 32 лева, държавна такса- 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева. Посочено е, че обезщетението за другия пътник- Р.Г., било платено на 08.04.2024г. по банкова сметка на Скай Рифънд.

На 02.05.2025г. е постъпило становище от Р.Г. и К.П., с което е признато получаване на плащане от К.П. на гореописаните суми. Посочено е, че по отношение на тези суми заповедта може да бъде обезсилена и не поддържат искането за издаване на изпълнителен лист. Относно Р.Г. признават получаването на сумата от 30,80 лева /разход за храна и напитки/, както и 138,86 лева /разход за хотелско настаняване/, законна лихва и разход за платена държавна такса. По отношение на тези суми заповедта също можело да бъде обезсилена. По отношение на вземането на Р.Г. в размер на 488,96 лева сочи, че до момента не била получила плащане. Твърди, че длъжникът не бил доказал по делото, че бил платил на надлежно упълномощено да получава плащане лице. На последно място е посочено, че длъжникът бил заплатил до момента 120 лева, адвокатско възнаграждение. С оглед на което заповедта следвало да остане в сила по отношение на неплатената част от 840 лева, адвокатско възнаграждение на двамата заявители.

С разпореждане от 18.09.2025г. СРС е указал на Р.В.Г., че в едномесечен срок от връчване на разпореждането може да предяви иск за установяване на вземането си в размер на 488,96 лева към длъжника, за която сума била издадена заповед за изпълнение на парично 3 задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2024г. като довнесе дължимата държавна такса в размер на 25 лева по сметка на СРС и в същия едномесечен срок представи по делото доказателства за това. Указани са и неблагоприятните последици, а именно, че заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена в тази част.

Препис от разпореждането е получен от Р.Г. на 30.09.2025г.

С разпореждане № 107152 от 04.09.2026г. СРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 17355/10.06.2024г. по ч. гр. д. № 31365/2024г. по описа на СРС, 48 състав, като в частта, в която е посочено, че длъжник в производството е „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ с ЕИК: 200830927 и адрес: гр. София, ЗОНА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, сграда ИВТ, общ.

Столична, обл. София (столица)“, вместо него следва да се чете: „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд – чуждестранно АД, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище в гр. Будапеща, Унгария, извършващо търговска дейност в Република България чрез клона си „Уиз Еър Унгария Црт. - клон България“ КТЧ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Зона Летище София, сграда ИВТ.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че към настоящия момент не е надлежно сезиран да се произнесе по постъпилата частна жалба по чл. 413 ГПК, с която се обжалва Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2024г., издадена по ч.гр. дело № 31365/2024г. по описа на СРС, 48-ми състав в частта за разноските, поради следното:

Видно от гореизложената фактология в конкретния случай заявителите не са претендирали разноски в заповедното производство извън заплатената държавна такса.

Разноски за адвокатско възнаграждение се претендират по реда на чл. 38 ЗАдв. от адв. Ч.М.. Горното е видно, както от подаденото заявление по чл. 410 ГПК, така и от приложените и гореописани договори за права защита и съдействие от 10.03.2024г., в които изрично е посочено, че възложената работа е извършена безплатно поради материално затруднено положение на клиентите на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Независимо от това, обаче, с процесната Заповед № 17355 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2024г., издадена по ч.гр. дело № 31365/2024г. по описа на СРС, 48-ми състав СРС е определил адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева, което е присъдил в полза на всеки от заявителите, а не в полза на адв. Ч.-М.. Горепосоченото представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена от СРС по реда на чл. 247 ГПК. Наличието й, обаче, е пречка за произнасяне от страна въззивния съд по постъпилата частна жалба по чл. 413 ГПК, доколкото оспорените разноски не са присъдени в полза на правилното лице.

На следващо място, настоящият съдебен състав констатира, че СРС е дал указания по чл. 415 ГПК спрямо един от заявителите- Р.Г., относно сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отлагане на полет W64364 от летище Гилермо Маркони, Болоня, Италия до 4 летище София, България на 22.01.2024г. и пристигане в крайната дестинация с над 3 часа закъснение, резервация № LWJS8R, ведно със законна лихва за период от 23.05.2024г. до изплащане на вземането, вследствие на постъпило възражение по чл. 414 ГПК. В предоставения срок не са налице доказателства за предявяване на положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито за предприемане от страна на СРС на действия по чл. 415, ал. 5 ГПК. Предвид което безспорно към настоящия момент заповедта спрямо Р.Г. не е влязла в сила в цялост, с оглед на което частната жалба по чл. 413 ГПК в частта спрямо разноските, присъдени в полза на този заявител не е следвало да се администрира. В мотивите на т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК изрично е посочено, че частната жалба по чл. 413 ГПК се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.414, ал.1 ГПК. В случая са дадени изрични указания по чл. 415 ГПК за предявяване на установителен иск за част от вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, но не са налице доказателства да е бил предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. производството по него да е било прекратено на някоя от гореописаните хипотези.