Решение № 178 от 19.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Бургас, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601489 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Петко Хубеков от АК - гр. Бургас, назначен служебен защитник на подсъдимия В. К.

В., ЕГН **********, срещу присъда № 158/04.11.2022 г., постановена по НОХД № 2337/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият В. К. В. е бил признат за виновен в това, че в периода 13.02.2020 г. - 16.02.2020 г., в град Бургас, в ж.к. „***“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, в условията на проявено в периода 16.08.2019 г. - 16.02.2020 г. домашно насилие по смисъла на чл. 93, т.

31 от НК спрямо Г. Я. М., ЕГН ********** /съпруга/ и Я. В. В., ЕГН ********** /малолетен низходящ/, изразило се в системно физическо и психическо насилие над посочените чрез нанасяне на телесни повреди, обиди, псувни, ругатни, ограничаване на личната свобода и личните права, и при условията на продължавано престъпление, причинил на Г. Я. М. леки телесни повреди, довели до претърпени болки, както следва:

1. На 13.02.2020 г., по горепосоченото време и място, в условията на проявено в периода 16.08.2019 г. - 13.02.2020 г. домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК спрямо Г. Я. М. /съпруга/ и Я. В. В. /малолетен низходящ/, изразило се в системно физическо и психическо насилие над 1 посочените чрез нанасяне на телесни повреди, обиди, псувни, ругатни, ограничаване на личната свобода и личните права, чрез нанасяне на удари с юмруци и с ритници по тялото, причинил на Г. Я. М. лека телесна повреда, довела до претърпени болки.

2. На 16.02.2020 г., по горепосоченото време и място, в условията на проявено в периода 16.08.2019 г. - 16.02.2020 г. домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК спрямо Г. Я. М. /съпруга/ и Я. В. В. /малолетен низходящ/, изразило се в системно физическо и психическо насилие над посочените чрез нанасяне на телесни повреди, обиди, псувни, ругатни, ограничаване на личната свобода и личните права, чрез нанасяне на удари с юмруци и с ритници по тялото, причинил на Г. Я. М. лека телесна повреда, довела до претърпени болки, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 58а от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл. 66, ал.

1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е било отложено за срок от три години.

С присъдата в тежест на подсъдимия В. са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и какво да стане с вещественото доказателство по делото.

С въззивната жалба се релевират доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. По отношение на нарушението на материалния закон се сочи, че за съставомерността на деянията по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК е необходимо да се установи, че телесната повреда е причинена „в условията на домашно насилие“, което, съобразно легалната дефиниция на този обективен признак, дадена в разпоредбата на чл. 93, т. 31 от НК, изисква да се установи признака „системност“ на акта на домашно насилие. Според защитника, за да е налице този признак е необходимо да се установят поне три прояви на домашно насилие, предшестващи инкриминираните деяния, извършени на 13.02.2020 г. и на 16.02.2020 г., които прояви следва да са ясно и конкретно очертани в обвинителния акт относно извършител, начин на извършване, време, място, спрямо кого е осъществено и обстоятелства, при които са извършени. В тази връзка се изтъква, че такива прояви, които да обосновават правоприлагането на чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, не са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което се счита, че е незаконосъобразно да се обсъждат при постановяването на присъдата, още по-малко последната да почива на тях, а стъпвайки на подобни неизяснени твърдения присъдата се явява постановена в нарушение на материалния закон. Наред с горното се акцентира, че е недопустимо съдът да допълва обвинението с факти, които не са инкриминирани в обвинителния акт, и да постановява присъда въз основа на „тези факти“, което се оценява като нарушаване на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на обвиняемия. На последно място в жалбата се твърди, че размерът на наложеното наказание е явно завишен, предвид 2 превеса на смекчаващите пред отегчаващите вината обстоятелства, както и на обществената опасност на деянието и дееца като цяло, поради което се счита, че отчитайки тези обстоятелства, размерът на наказанието следва да бъде не по-голям от средния, към минималния. На тези основания с жалбата се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, или за изменение на обжалваната присъда като се намали размерът на наложеното наказание.

В съдебно заседание подсъдимият В. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от служебно назначен защитник - адв. Петко Хубеков от АК - Бургас, който поддържа жалбата, ведно със съображенията, изложени в нея. Пледира за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска изменение на обжалваната присъда като се намали размерът на наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява позиция за неоснователност на жалбата. Счита съдебния акт за обоснован и законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването му.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.

314 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Първостепенният съд е съблюдавал стриктно правилата на процесуалния закон. Подсъдимият В. В. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При спазване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. К. В. е роден на *** г. в гр. ***, с постоянен и настоящ адрес в гр. ***, общ. ***, обл. ***, ж.к. „***“ бл. *, вх. „*“, ет. *, ап.

*. Той е *** гражданин, *** образование, ***, ***, *** (освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК) и е с ЕГН: **********.

През 2008 г. свидетелката Г. М. и подсъдимият В. В. заживели на 3 семейни начала, а през 2009 г. се родило и детето им Я. В. В.. С времето и в хода на тяхното съвместно съжителство, продължило до 2020 г., подс. В. започнал да консумира алкохол и да проявява агресивно отношение към св.

М.. Изпитвал затруднения и с намирането на работа, съответно нямал финансови средства и това допълнително допринасяло за проблемите в семейството. Когато имал работа и средства, употребявал последните за хазарт, алкохол и наркотици. Достигнало се и до момент, в който подс. В. започнал да посяга и физически на св. М., когато тя откажела да му даде за пореден път пари за алкохол и за хазарт, извършвайки по този начин освен вербално, но и физическо насилие над нея. Свидетелката М. опитвала да се раздели с него, тъй като подсъдимият започнал да изпада във все по-сериозни състояния, допълнително причинени и от употребяването на наркотични вещества. За тези свои проблеми св. М. споделяла със свои близки и приятели – Д. и Г. Ч. и Б. А.. Малолетният син на св. М. и подсъдимия – Я., израствал в утвърдено влошена вече и увредена семейна обстановка, в която детето изпитвало несигурност, тревога, страх и обезценяване.

На 16.08.2019 г., при поредната криза в семейството, св. М. потърсила помощ чрез две повиквания на тел. 112, регистрирани от номер 0896 **** в 21:55 часа, от номер 0897 **** в 22:31 часа и отново от същия номер в 22:34 часа. Когато полицейските служители пристигали на адреса, тогава в ж.к. „***“, подс. В. напуснал мястото, но после пак се завръщал и започвал да блъска по входната врата и да заплашва св. М. в жилището им.

На следващата сутрин той се прибрал при св. М. и в името на детето двамата отново постигнали съгласие да направят опит да подобрят отношенията си.

Независимо от даденото обещание, че повече няма да консумира алкохол, подсъдимият продължил да го прави. По този начин и проблемите с неговата агресия и проявленията й спрямо най-близките му хора продължила.

Свидетелката М. се оказала безсилна да повлияе и да промени неговото поведение и отношение на обиди, ругатни и побоища.

На 13.02.2020 г., около 19:00 часа, св. М. се прибрала от работа.

Подсъдимият и детето им си били вкъщи, но В. отново бил пиян.

Свидетелката М. отправила забележки към него за състоянието му и за това, че детето им става свидетел, но подсъдимият започнал да я обижда с вулгарни думи като „***“ и да й нанася побой. Скочил срещу нея, съборил я на дивана и с удари по цялото й тяло, в присъствието на тяхното дете, я хванал за гърлото да я души. Детето се разплакало и започнало да го дърпа, за да остави св. М., но В. го избутал от себе си. След това продължил с нанасянето на ритници по св. М.. В опитите да отблъсне насилието над себе си, в един момент св. М. успяла да се отскубне и да позвъни от телефона си на своите приятели Д.и Г. Ч.. До тяхното пристигане подсъдимият продължавал да й нанася удари, а детето им Я. възприемало цялата насилствена и болезнена за него ситуация спрямо майка му. Когато пристигнал в дома им, св. Г. Ч. заварил подсъдимия да седи на дивана с нож в ръка. Намесил се, за да успокои видимо превъзбудения и изнервен подсъдим и да го накара да остави 4 ножа. В. оставил ножа на масата, но не преставал да обижда св. М. и да я обвинява, че вината за неговото пропадане е нейна. Последната плачела и се превивала от болка. Дочувал се и плачът на малолетния Я., който св. Ч. намерил в съседната стая. Детето било разстроено, изплашено и повтарящо, че не иска да живее този живот.

Същевременно св. Б. А. била уведомена за случилото се от Д. Ч., търсейки подкрепа от нейна страна, заради стореното на св. М. от подсъдимия и заради разстроеното им дете. В 21:09 часа св. А. позвънила на тел. 112 от своя телефон с номер 0887 ***, след което се отправила към дома на св. М..

Заварила последната в жилището им изплашена, разстроена и със следи от плач по лицето. Детето намерила в детската стая - плачещо и треперещо.

Свидетелката А. се опитала да го успокои, но малолетният Я. обяснил, че не желае да разговаря, защото тя не може да се постави на негово място.

Подсъдимият В. се намирал в коридора на жилището във видимо нетрезво и изнервено състояние. Скоро на адреса пристигнали полицейските служители от 05 РУ на МВР - Бургас - свидетелите С. Ж. и Г. Р.. Свидетелката М., подкрепена от приятелите си, разказала за случилото се, този път убедена, че ще подаде жалба срещу подсъдимия В.. Той от своя страна обяснил на полицаите, че подозирал св. М. в изневяра и поради тази причина възникнал скандалът. Подсъдимият бил предупреден по реда на ЗМВР и помолен от полицията да напусне жилището до успокояване. Въпреки, че подс. В. напуснал жилището, пострадалата, заедно с детето си, предпочела да отиде в дома на приятелите си Г. и Д. Ч., които имали също дете на възрастта на Я., за да се почувства по-добре и на по-сигурно място. Там те останали в следващите два дни.