Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260029 от 14.06.2022, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 461/2021
Вид
Решение № 260029
Подписан
14.06.2022
В сила
11.01.2023
Състав
ЙОВКА ПУДОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.108 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.108 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114 · Закон за движението по пътищата
  • чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.119, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Кодекс за застраховането
  • чл.108, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.409 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.430, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.493, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.343 · Наказателен кодекс

Р Е

Ш Е Н И Е № ......... гр.К., ………2022 год.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на девети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П..при секретаря…………….Х.К............................като разгледа докладваното от съдията.........................гр.дело №461 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.493, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е пострадала при ПТП на 26.11.2019 г. Произшествието настъпило около 14:20 часа, в гр.К., където по бул.“Н.П.“ се движел л.а.“Ф.П.“ с рег.№***, управляван от С.Д.С. и срещу №9 я е блъснал като пешеходец, пресичащ върху пешеходна пътека. В резултат на удара, получила телесни травми. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №284р-26287/03.12.2019 г. от РУ на МВР - К., а на виновния водач бил съставен АУАН №ОА-102147/26.11.2019 г.

Причина за настъпване на произшествието била, допуснатите от водача на л.а.“Ф.П.“ с рег.№*** нарушения на правилата за движение по пътищата и съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите обществено опасни последици - нанесените й телесни увреждания. За увреждащия л.а.“Ф.П.“ с рег.№***, управляван от водача С., имал сключена с ответника застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в полица № ВО/01/119000710725, със срок на валидност от 17.03.2019 г. до 16.03.2020 г. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10000000 лв., за неимуществени вреди по З.ължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред З. "А.Б.".

Към претенцията били приложени всички документа, с които разполагала.

Образувана била преписка по щета №1000/20/217/500253, но не й било изплатено застрахователно обезщетение. Следствие на процесното ПТП получила: кръвонасядане по дясна ръка, контузия на ляв лакът, контузия на гръден кош, кръвонасядане по дясна подбедрица. След настъпването на катастрофата, с линейка била откарана в ЦСМП - С., където била прегледана и поради оплакванията й от болки в гръдния кош, й било направено рентгеново изследване и предписано медикаментозно лечение. В резултат от уврежданията, претърпяла силни болки, поради които била ограничена в движенията си в продължение на период от около две - три седмици. Налагало се да й бъде оказвана помощ за извършването на някои ежедневни дейности, тъй като изпитвала болка при промяна на позата, при движение, дори при дишане. Не можела да спортува и се наложило да бъде освободена от съответните часове за около месец - докато отшумят окончателно болките. Освен болките, изживяла и силен стрес и страх, които в съвкупност с получените от нея физически травми се отразявали изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние, още повече с оглед специфичната й възраст. Причинените й болки и неудобства на пострадалото лице, следвало да бъдат компенсирани. Неимуществените вреди имали по-голямо значение и се оценявали по-високо. Паричното обезщетение, не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от настъпилото произшествие. Вредите й били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил С.Д.С., а за причинените от него вреди отговарял застрахователят З. “А.Б.“ съгласно чл.432 от КЗ. Предявеният иск бил съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от причинените травми. В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато увеличение на предявения частичен иск. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от ***лв.- частичен иск от *** лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства следствие на причинените й травми от ПТП на 26.11.2019 г., както и лихва за забава от 03.12.2019 г. съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата за обезщетение. Претендира съдебни разноски за адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т 2 от ЗА с вкл. ДДС.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявеният иск по основание и размер. Не оспорва, че към датата на ПТП за автомобила, управляван от С.Д.С. имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „А.Б.“. Моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция и по чл.86 от ЗЗД. В случай, че съдът приемел исковете за основателни, моли да се намали размера на обезщетението, тъй като бил прекомерно завишен и не съответствал на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, на релевантните критерии, запълващи съдържанието на понятието „справедливост“ по чл.52 от ЗЗД, както и на реално претърпените от ищцата душевни болки и страдания, в резултат на процесното ПТП. Твърди наличието на принос от страна на ищцата за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в нарушения на ЗДвП, касаещи движението, престоя и пресичането на пътното платно от пешеходци -чл.108 ал.1 и ал.2, чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Съпричиняването от страна на ищцата, с оглед този принос оценявал на поне 80%. Оспорва изключителната вина на застрахования в ответното дружеството водач за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него. Ищцата имала съществена вина за настъпилото ПТП, доколкото не спазила разпоредбите на ЗДвП. Исковете следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №284р-26287/03.12.2019 г. на РУ-К. се установява, че на 26.11.2019г., около

14:20 часа в гр.К., на бул.“Н.П.“ №9, л.а.“Ф.П.“ с рег.№***, управлявано от С.Д.С., не е пропуснал пешеходката В.М.П., която пресичала на пешеходната пътека тип „Зебра“ и я блъска. Констативният протокол се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления /в т.см. решение №15/25.07.2014 г. по т.д.№1506/2013 г. на ВКС, I т.о., решение №98/25.06.2012 г. по т.д.№750/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I т.о., решение №24/10.03.2011 г. по т.д.№444/2010 г. на ВКС, I т.о. и решение №85/ 28.05.2009 г. по т.д.№768/2008 г. на ВКС, II т.о./.

Представена е справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд, както и заверени копия на застрахователна полица BG/01/119000710725 от 08.03.2019 г. и добавък №BG/01/119000710725/01 от 03.06.2019г., от които е видно, че собственикът на л.а.“Ф.П.“ с рег.№*** е имал сключена застраховка “Гражданска отговорност“ в З. “А.Б.“ със срок от 00:00 часа на 17.03.2019 г. до 24:00 часа на 16.03.2020 г.

От приетите по делото заверени копия на акт №102147/26.11.2019г. за установяване на АН и наказателно постановление №19-0284-002800/30.12.2019г., влязло в сила на 05.03.2020 г. се установява, че водачът на л.а.“Ф.П.“ с рег.№***- С.Д.С. е нарушил чл.119, ал.1, чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП като по този начин е причинил процесното ПТП на 26.11.2019 г., при което е пострадала пешеходеца В.М.П., с ЕГН-**********.

От представените фиш за спешна медицинска помощ №0291979/11.2019г. и съдебномедицинско удостоверение на живо лице №88-ІІІ/2019г. е видно, че при извършения преглед на В.М.П. са установени: кръвонасядане по десен горен крайник, контузия на левия лакът, контузия на гръдния кош и кръвонасядане по дясната подбедрица, които травматични увреждания отговарят и могат да бъдат получени при настъпило ПТП, от блъскане на пешеходец, от движещ се лек автомобил с последвало падане върху терен и са причинили разстройство на здравето.

Съгласно показанията на св.И.К.П., на

26.11.2019г. на работното й място е била посетена от двама полицаи, които я уведомили, че дъщеря й

В.М.П. е блъсната от автомобил и откарана в ФЦСМП. Когато отишла в спешния център видяла ищцата да плаче. След прегледа на дъщеря й лекарите я уведомили, че тя е получила нараняване на лакътя, ребрата, крака и подмишницата. В.П. се оплаквала от болки в лявата ръка, в областта на гръдния кош, гърдите и имала синини на лакътя, гърдите и на крака. Ищцата приемала, изписаните й болкоуспокояващи две седмици и не посещавала учебни занятия. Оплаквала се от болки 3-4 седмици, не искала да контактува с никого, изпитвала страх да пресича по пешеходна пътека.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, с депозирано заключение, неоспорено, което съдът възприема. Съгласно заключението при ПТП на 26.11.2019 г. В.П. е получила: контузия на дясна предмишница /в лакътната област/, контузия на левия лакът /с оток и кръвонасядане/, контузия на дясната подбедрица /с петнисти, синкави кръвонасядания/ и контузия на гръдния кош. Болковата симптоматика и оплакванията от контузията на гръдния кош преминават за около две седмици.

Контузията на горните крайници и на дясната подбедрица са с период на преминаване на болката и оточността за около две седмици. Всички травми са временно разстройство на здравето с период на възстановяване около две седмици.

В с.з. вещото лице пояснява, че периодът на възстановяване е по-дълъг спрямо единичния период на възстановяване на всяка от травмите. Възможно е ищцата да се е възстановила за период от месец - месец и половина, тъй като е млад човек, с по-бързи възстановителни способности. Няма данни за загуба на съзнание и сериозни неврологични увреждания. В спешна медицинска помощ на ищцата е направена терапия с две ампули натриев бромат, който се прилага при нервна превъзбуда или уплаха. Имала е стресова реакция.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът кредитира. Съгласно заключението на участъка, на който е настъпило ПТП на 26.11.2019 г., напречното платното платно на бул.“Н.П.“ има пешеходна пътека срещу дом №9. В началото на пресичането на пешеходеца на пътното платно по пешеходната пътека, водачът на автомобила е имал техническата възможност да следи пред себе си пътната обстановка, когато е бил на минимум 30.38 м. Водачът на л.а.“Ф.П.“ с рег.№*** е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретните пътни условия на 26.11.2019 г., а пресичащият пешеходец В.П., която е изминала около 7 м. по пешеходната пътека е нямала техническата възможност да го предотврати настъпването на ПТП. Причината за настъпване на процесното ПТП е, че водачът на л.а.“Ф.П.“ с рег.№*** не е следил пътната обстановка пред себе си, не се е убедил дали има свободен коридор пред себе си и не се е съобразил с наличието на пресичащия по пешеходната пътека пешеходец В.П..

За да не настъпи ПТП водачът на л.а. “Ф.П.“ е следвало да пропусне пешеходката да пресече пътното платно по пешеходната пътека и след това да премине през пешеходната пътека в южна й посока

По делото са приети заверени копия на молба вх.№1-101-4101-2467, известие за доставяне на 04.11.2020 г. и писмо изх.№2-101-4101-5179/20.11.2020г. на З. „А.Б.“ за разменена между ищцата и ответника кореспонденция с претенция за заплащане на обезщетение за причинените вреди следствие на процесното ПТП.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ признава в полза на пострадалото лице, пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител на вредите.

Отговорността на застрахователя е пряко обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и за да бъде тя ангажирана е необходимо към момента на настъпване на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител и застрахователя, както и кумулативното наличие на предпоставките на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.