Решение № 625 от 29.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1700/2026
- Вид
- Решение № 625
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 19.10.2026
- Състав
- Сияна Генадиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 625 гр. Варна, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110201700 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на Ж. Ж. В., представлявана от адвокат М. Г. против електронен фиш серия К № 12421941 на ОД на МВР - В., с който и е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева/ 153.39 евро/ на основание чл.189 ал.4, вр.чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движението по пътищата за извършено нарушение на чл.21 ал.2, вр.ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/..
В жалбата се формулира искане за цялостна отмяна на електронния фиш. Сочат се допуснати нарушения на процесуалните правила, както и факта, че не е посочено мястото на нарушението. Моли се съда да отмени ЕФ.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, не се представлява, депозирани са писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител депозира писмени бележки.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
1
На 08.03.2026 г. в 12:34 часа, в област В., общ А. по път втори клас номер 29, на километър 8.8, обл.В., път -29 км.8.8 при ограничение на скоростта от 60 км. в час въведено с пътен знак В-26 и допълнителна табела Т2/1900м/с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 насочено към гр.Варна и снимащо в двете посоки на движение, било заснето движение на лек автомобил марка Фиат с рег.№ **, със скорост от 91 км/час – над максимално разрешената за движение в пътната отсечка от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак В-26 , посочено е превишение от 31 км/час.
Изготвен е снимков материал.
Автомобила преминал покрай функциониращо автоматизирано техническо средство и то отчело неговата скорост на движение като такава от 94 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс като наказуемата скорост възлязла на 91 км/ч. Посочената скорост била засечена от преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CAM S1/ № 1250b29, използвана на посочените в обжалвания електронен фиш място и време.
Тъй като максимално допустимата скорост била 60 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 91 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на МПС бил установен въз.В..
Последният в законоустановеният 14 дневен срок от връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор ПП-В. декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
2
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
В ЕФ мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в ЕФ, а именно в област В., общ Ак. по път втори клас номер 29, на километър 8.8, обл.В., път -29 км.8.8. От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено мястото в разпечатката от джи пи ес системата. При така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-В. да издават ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на В., издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на 3 нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от ЗДвП.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. В тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр. В., и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – В..
4
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС, тъй като това не е задължителен реквизит на ЕФ. А както бе споменато погоре от материалите по АНП безспорно е ясен както вида на използваното АТСС, така и обстоятелството, че същото е одобрен тип средство за измерване, преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Измерената скорост на движение на автомобила е 94 км/ч./видно от приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е толеранс от +/- 3 км.и скоростта е определена на 31 км. Съобразно на това е определена правилно санкционната норма – за превишение от 31 км.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 91 км./ч. при ограничение от 60 км./ч. въведено за движение по пътният участък.
По делото е безспорно установено и необорено, че на посочения пътен участък е въведено ограничение на скоростта от 60км. в час с пътен знак В-26 и допълнителна табела Т2/1900м/. Обстоятелството, че в пътния участък, в който е засечен, управлявания от жалбоподателя автомобил, е имало знак, ограничаващ скоростта до 60 км/час, е удостоверено и в протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система от процесната.
В тази връзка доводите за неяснота относно мястото на извършване на нарушението са неоснователни предвид наличието по делото на протокол ведно за точното местоположение и позициониране на системата за контрол.
От същия се установява, че системата за измерване на скоростта е била позиционирана на област В., общ.А. по път втори клас II-29 в посока гр.В. на км.8.8, което местоположение съответства на това, което е описано в обжалвания електронен фиш.
5
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на административни нарушения на ЗДвП доказателствената тежест е разместена.
В разглеждания случай въззивника не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в ЕФ, като по делото не сочат каквито е да е факти.
Съобразно изискването на закона е съставен Протокол за използване на техническото средство надлежно попълнен с всички изискуеми реквизити и подписан от съответното длъжностно лице.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч. извън населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл. 188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл. 189, ал. 5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП , защото законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на действителния водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.