Решение № 615 от 10.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000502570 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 147 от 07.06.2022 г. по гр. д. № 416/2021 г. на Окръжен съд Монтана Гаранционен фонд, София е осъден да заплати на М. Н. А. от гр.*** сумата 17100 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени в резултат на настъпило на 22.11.2017 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 26000 лева. Ищецът е осъден да заплати на ответника 105 лева за разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част на иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер 26000 лева с оплакване за непълно репариране на вредите поради определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди и неправилно редуциране поради съпричиняване. Сумата се претендира със законната лихва от 07.09.2018 г. Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението; несъобразяване с характера и тежестта на увреждането и с възстановителния процес, със съдебната практика; необоснованост на извода за наличие на съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия. Оспорва се фактическата констатация на съда, че ищецът се е съгласил да се вози в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Останалите фактически констатации, направени 1 в обжалваното решение, не се оспорват във въззивната жалба и отговора по нея. се Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер.

Ответникът оспорва въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, и за наличие на основание за намаляване на обезщетението поради съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия. В частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17100 лева решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ГФ.

По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да компенсира установените по делото вреди.

При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от писмените доказателства и заключението на съдебномедицинска експертиза: а/. брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – травма на главата с множество и разкъсно-контузни рани и сътресение на мозъка; травма в в областта на шията с голяма разкъсно-контузна рана, травматично увреждане на мишничния нервен сплит (плексус брахиалис) вляво; б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – 6 дни болнично лечение за оперативно лечение на раната, физиотерапия за ръката.

Оздравителният период от травмите на главата и врата е около 25-30 дни; на травмата на ръката – най-малко половин година; в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – по време на болничното лечение и след това - болки с по-голям интензитет; г/. възрастта на ищеца към настъпване на инцидента - 17 години; д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ – затруднение движението на лявата ръка за повече от месец, изпитвал е затруднения в самообслужването; е/. последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно 2 състояние – раната в областта на шията е оставила белег. Възстановяването е пълно – не са ангажирани доказателства за по-дълъг от посочения от вещото лице оздравителен период или негативни последици за здравето на ищеца. ж/. обществено-икономическите застрахователното събитие. условия в страната към настъпване на

Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 19 000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. За разликата над тази сума до пълния предявен размер искът е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства за търпени болки и страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно обогатяване за ищеца.

По спорния въпрос за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия.

Възражението за съпричиняване е обосновано с пътуване без предпазен колан и в автомобил, управляван от неправоспособен водач, с когото пострадалият се е познавал.

Пред настоящата инстанция спорът е относно наличието на второто основание. То обаче не обуславя наличие на съпричиняване, тъй като фактът, че пострадалият пътник е познавал водача на автомобила не означава знание, че водачът не е бил правоспособен. Следователно самото обстоятелство, на което се основава възражението, не води до извод за съпричиняване, тъй като сам по себе си фактът, че пострадалият е пътувал в автомобил, участвал в пътно – транспортно произшествие не обосновава извод за наличие на съпричиняване на вредоностния резултат. Приносът на водача на МПС винаги е личен и не обуславя автоматично принос на пътуващия в същия автомобил пътник. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само, ако са събрани доказателства, че последните не биха настъпили или биха били в по – малък размер, ако по време на произшествието пострадалият, пътувайки в управляван от неправоспособен водач лек автомобил, е улеснил със своите действия или бездействия настъпване на вредоностните последици. Съдът може да намали обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в случай, че пострадалото лице е знаело, че водачът, причинил пътно – транспортното произшествие, е неправоспособен. В този смисъл т. 7 на Тълкувателно решение 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Такова знание по настоящото дело не се установи. В тежест на ответната страна е да ангажира доказателства, от които да може да се установи, че пострадалият е знаел и се е съгласил да бъде превозван от неправоспособен водач на МПС и сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, с оглед некомпетентността на шофьора. Рискът следва от знанието за липса на 3 квалификация за управление на МПС и от съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съпричиняване в конкретния случай би било налице, ако ищецът е знаел и е приел да пътува в лек автомобил, чийто водач е неправоспособен.

Предвид липсата на доказателства в тази насока и при прилагане правилата да доказателствената тежест, следва да се приеме, че ищецът не е знаел за липсата на правоспособност у водача. Основанието, на което е направено възражението за съпричиняване, не е осъществено; респективно възражението е неоснователно.

Ответникът следва да заплати на ищеца пълния размер на определеното по-горе обезщетение.

Поради частично несъвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът за обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен за разликата над 17100 лева до 19000 лева и в полза на ищеца следва да се присъди допълнително сума от 1900 лева за неимуществени вреди, със законната лихва от 07.09.2018 г.

По разноските. За оказана безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, на адв. Д. се дължи възнаграждение съответно на уважената част от иска. При материален интерес пред въззивната инстанция 8900 лева, възнаграждението е в размер 1190 лева.

Ответникът следва да заплати на адв. Д. възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 254 лева съответно на уважената част от иска пред тази инстанция. Разноските на ищеца са 178 лева, от които ответникът дължи заплащане на 38 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 147 от 07.06.2022 г. по гр. д. № 416/2021 г.на Окръжен съд Монтана в частта, с която искът на М. Н. А. срещу Гаранционен фонд, София за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 17100 лева до 19000 лева и постановява:

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, София да заплати на М. Н. А. на основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ допълнително сумата 1900 (хиляда и деветстотин) лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, със законната лихва от 07.09.2018 г. до окончателното изплащане, както и 38 (тридесет и осем) лева разноски пред въззивната инстанция.

Осъжда Гаранционен фонд, София да заплати на адв.М. Д. от САК 4 възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 254 лева (двеста петдесет и четири) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5