Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15536 от 18.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 6167/2025
Вид
Определение № 15536
Подписан
18.08.2025
В сила
18.08.2025
Състав
Венета Цветкова, Атанас Маджев, Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 9а, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15536 гр. София, 18.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506167 по описа за 2025 година

Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по частна жалба на О. С. С. срещу Разпореждане № 15725/03.04.2025 година на СРС, 85 с-в, постановено по гр. д. № 20231110143617, с което СРС е оставил без уважение исканията на ищеца О. С. С., съдържащи се в молба с вх. № 365809/13.11.2024 г. и поддържани в молба с вх. № 21506/22.01.2025 г., за изпращане на делото на друг родово компетентен съд и за възстановяване на надвнесена държавна такса.

Жалбоподателят намира атакувания акт за незаконосъобразен, поради това, че съдът неправилно е приел, че се касае за иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, а не за такъв по чл. 1 ЗОДОВ, което определяло както родовата компетентност, така и размера на дължимата държавна такса по делото.

Софийски районен съд е приел, че предмет на производството пред него е иск по 49, вр. чл. 45 ЗЗД и не се касае до иск по чл.2б ЗОДОВ, която разпоредба като специална, изключва приложението на чл. 45 ЗЗД и е отказал да приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ и да възстанови недължимо заплатената част от държавната такса.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е допустима. По същество, частната жалба е и основателна.

Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, като при произнасяне по тези искове съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Касае е се до специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите и представлява специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД. ЗОДОВ, обаче, определя специален ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ създава компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. С нея е предвидена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени 1 на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Претенцията за обезщетение, съгласно чл.

8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по ЗОДОВ и по реда на ГПК.

Именно такъв е предявеният по гр.д. № 43617/2023 година иск от О. С. срещу Софийски районен съд /ответникът е уточнен с молба от 01.11.2023 година/. Видно от уточнителните молби и последната такава от 22.01.2025 година, ищецът излага обстоятелства, свързани със забава при разглеждане на посоченото в исковата молба гр.д. № 32584/2016 година, надхвърляща разумните срокове за разглеждане, от което се твърди да са произтекли имуществени и неимуществени вреди. Действително, първоначално ищецът излага множество факти и обстоятелства, които биха могли да бъдат подведени, както под общия състав на нормата на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, така и в специалната хипотеза на чл. 2б ЗОДОВ. След дадени от съда указания, с оглед констатираната неяснота и противоречие в исковата молба, още с първата уточнителна молба от 01.11.2023 година ищецът ясно е посочил, че не претендира вреди от действията на конкретно лице, на което ответникът е възложил изпълнението на определена работа, а твърди бездействие при администриране на въззивна жалба в разумен срок, което е довело до причинените му имуществени и неимуществени вреди. Или, твърди вреди от нарушаване на правото му на разглеждане на делото в допустими и разумни срокове. Макар и към настоящия момент вредите да не са уточнени по вид и размер, изложените от ищеца /при направените уточнения/ факти могат да бъдат подведени под правната квалификация по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Следователно, приложим е и чл. 7 ЗОДОВ, съгласно който искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Тоест, за спазване на подсъдността по чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, съдът следи и служебно, а определението, с което е отказано прекратяване на производството пред разглеждащия спора съд е свързано с подсъдността и подлежи на самостоятелно обжалване на основание чл. 121 ГПК, вр. чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ.

Съгласно приетото в Определение № 145/09.04.2021 по дело №568/2021 на ВКС, ГК, III Г.О., ако сезираният от ищеца съд е същевременно и ответник по исковете, тогава приложение следва да намери нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, препятстваща разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който има качеството на страна в исковия процес и постановяваща изпращането му на най-близкия родово компетентен районен или окръжен съд, който ще разгледа и реши спора като първа инстанция. Ето защо, компетентният съд, на когото делото следва да бъде изпратено, трябва да бъде определен по критерия за териториална близост с първоначално сезирания съд, какъвто по отношение на Софийски районен съд се явява Районен съд Костинброд, на когото следва да бъде изпратено делото.

Дължимата по предявения иск държавна такса е в размер на 10 лева, на основание чл.

9а, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 2а Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси, недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Следователно, неправилно съдът е отказал да върне надвзетия размер на заплатената държавна такса и разпореждането в частта по това искане също е неправилно и подлежи на отмяна.

Воден от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ по частната жалба на О. С. С. Разпореждане № 15725/03.04.2025 година на СРС, 85 с-в, постановено по гр. д. № 20231110143617, с което СРС е оставил без уважение исканията на ищеца О. С. С., съдържащи се в молба с вх. № 365809/13.11.2024 г. и поддържани в молба с вх. № 21506/22.01.2025 г., за изпращане на делото на друг родово компетентен съд и за възстановяване на надвнесена държавна такса, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВЪРНЕ недължимо платената сума от 390 лева, представляваща надвнесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса с Разписка № 0200020213589548 от 01.11.2023 година, по гр. д. № 43617/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА образуваното по искова молба вх. № 220689/03.08.2023г. гр.д. № 20231110143617 по описа на Софийски районен съд по подсъдност на Районен съд – Костинброд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3