Определение № 91 от 25.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600573 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. Р. в качеството й на повереник на С.

М. М. срещу определение на Окръжен съд – Стара Загора, с което е било потвърдено постановлението на Окръжна прокуратура - Стара Загора за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 65/2022 г. на *, пр. пр. № 4250/2022 г. на ОП – Стара Загора. Излагат се доводи за необоснованост на постановлението и неправилен анализ на събраните доказателства, като въз основа на това са били направени и неправилни изводи от първата инстанция. Иска се отмяна на атакуваното определение и вместо това - постановяване на ново с отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото за доразследване от въззивния съд.

Определението се атакува в срок от надлежно легитимирана страна, като разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Въззивният съд намира, че Окръжен съд – Стара Загора неправилно е потвърдил постановлението на прокурора, тъй като при събрания обем данни, не може да се приеме, че е налице обективно, пълно и всестранно разследване, както и всеобхватен правен анализ на данните по делото.

Първият съд е посочил, че ДП № 65/2022 г. на * е било образувано на 1

04.02.2022 г. от прокурор при Специализираната прокуратура за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 НК за това, че през периода 20182020 г. в *, С. М. М. е бил принуден чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му (да предаде получени суми за прехвърлени от него недвижими имоти, дружествени дялове) и с това му е била причинена имотна вреда, като изнудването е придружено със закана за убийство. В последствие (след закриване на Специализираната прокуратура), делото е било прието по компетентност от Окръжна прокуратура - Стара Загора с постановление от 04.08.2022 год.

Въз основа на събраните в хода на разследването доказателства, които обаче според въззивния съд не са били подложени на задълбочен и всеобхватен анализ, първият съд е приел за установено следното:

С. М. бил едноличен собственик и управител на „*” ЕООД - *, което било съдружник в „*” ООД. В последното С. М. бил съдружник и управител.

Неговият племенник В. М. и жената, с която живеел на съпружески начала - П.

К., се осигурявали чрез търговците. До 2018 г. С. М. управлявал успешно дружествата, но оттогава започнали проблеми в бизнеса – намаляване обема от работа, финансови затруднения, забавяне изплащането на заплати.

Работниците започнали да напускат, а дружествата натрупали задължения към клиенти, банкови и небанкови институции, за което били образувани изпълнителни дела с налагане на запори и възбрани върху фирмено имущество. „*” ЕООД имало изтеглен заем от банка (с договор № * г.) в размер на 50 000 евро, обезпечен с договорна ипотека на триетажна масивна сграда в *. На 26.02.2018 г. „*” ЕООД взело на заем 153 000 лева и от „*” ООД – *, който обезпечило с ипотека върху имоти в * и *, общ. *. На 24.07.2018 г.

„*” ООД, представлявано от С. М., продало на В. М. недвижим имот в *.

Въпреки теглените заеми, С. М. не успял да стабилизира финансово двете дружества. Задълженията се увеличавали. Увеличил се и броят на изпълнителните дела (т. 2, л. 110 – л. 124 ДП). Междувременно здравословното състояние на съпругата на С. М. се влошило. На 16.06.2019 г.

„*” ЕООД - съдружник в „*” ООД и С. М. прехвърлили на В. М. дружествените дялове на „*” ООД (т. 1, л. 29 ДП). От този момент едноличен собственик и управител на дружеството станал В. М., който поел управлението и постепенно успял да изчисти задълженията на 2 правоприемника „*” ЕООД. За времето от 27.06.2019 г. до 23.07.2020 г. С. М. управител и едноличен собственик на „*” ЕООД прехвърлил на „*” ЕООД три имота за частично погасяване на дълг; на П. К. продал три недвижими имота в * и близките села *, * и *, както и селскостопанска и горска техника.

Междувременно – на 28.10.2019 г., били изчистени и задълженията към „*” ООД-*, като В. М. придобил ипотекираните имоти, а продажната цена била заплатена на ипотекарния кредитор „*” ООД-*. През месец март 2021 г. С. М. завел граждански дела за разваляне на договорите за покупко-продажба на недвижими имоти на В. М. и П. К. и поискал обявяването им за нищожни или унищожаеми, тъй като били сключени в резултат на принуда под формата на заплаха, предизвикала основателен страх. През месец октомври 2021 г., при направено искане от ответника В. М. за спиране на гражданските дела, С. М. сезирал прокуратурата с жалба за извършено престъпление от общ характер спрямо него, като твърдял, че сделките с недвижими имоти са сключени под принуда, под сериозен физически и психически натиск и заплаха за живота на семейството му.

Според първия съд, свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното производство, не потвърдили твърденията на С. М. за отправени заплахи или оказван психически и физически натиск от страна на В. М.. Дори напротив, според инстанцията, отношенията между двамата били сърдечни и хармонични. В подкрепа на изводите си окръжният съд е изброил показанията на свидетелите Ч., И., П. П. и Д. Н.. Посочил, че при все С. М. да сочел, че заплахите били отправяни от неговия племенник насаме, впечатленията на изброените свидетели – служители на търговеца, адвокат и нотариус опровергали тезата на пострадалия. Според окръжния съд, нито един от непосредствено работилите със С. М. (в частност Ч. и И.) не съобщавал за напрежение в отношенията между чичо и племенник. А след като съпоставил показанията на жалбоподателя с тези на В. М., П. П. - адвокат, Ч. и И. – служители във фирмите на пострадалия, Д. Н. - нотариус, първият съд приел, че последните четирима потвърждават показанията на първия (В. М.).

Съобщеното от Ч., П. П., И., Д. Н. представлявало непосредствени техни възприятия за душевното и психическо състояние на жалбоподателя С. М..

Според първия съд, след като П. П. по професия бил адвокат, а Д. Н. – нотариус, последните имали формиран усет за оценка на душевното състояние на клиентите си, поради което би им направило впечатление, ако е 3 имало напрежение помежду чичо и племенник. Във връзка с посоченото, настоящият съд намира, че инстанцията не е подложила на всеобхватен анализ всички данни по делото, като изобщо не е оценила показанията на свидетеля С. М. по отделно и съобразно останалите материали. Сами по себе си показанията на пострадалия са подробни, обективни и последователни, а също така намират опора в част от събраните в хода на разследването доказателства. Без внимание е останало оплакването на пострадалия, че многократно е бил респектиран от племенника си във връзка с претенция, че дължи пари – главница с лихва от 10 процента месечно и 120 процента годишно по заем за дейността на управляваните дружества, поради което и настоявал С. М. да му прехвърли цялото си лично и фирмено имущество, за да се опази от опасни лица живота и здравето на пострадалия и неговите близки, доколкото се създало недоволство от невръщането на заем, уреден и гарантиран от В. М. пред влиятелни фигури от сенчестата икономика. Същите били обрисувани пред пострадалия като решени да постигнат целите си чрез неправомерени и крайни методи, включващи посегателства върху личността и интегритета на лицата, които са дръзнали да засегнат техен интерес, дори и това да представлява само едно естествено задължение, което не може да се ползва с регламентирания от законодателството принудителен ред за изпълнение поради липса на форма. Доколко споделеното от пострадалия е правдоподобно и как е намерило отражение в неговото съзнание, може да бъде преценено след цялостен анализ на събраните по делото материали. Така например, изобщо не са били анализирани показанията на К. С. М. от 29.04.2022 г., която съобщава за свои непосредствени възприятия от изявления на П. и В., чрез които била информирана, че В. осигурил на чичо си - С. М. краткосрочен заем от 40 000 долара, който взел от свой познат, но тъй като С.

М. забавил връщането на заема, това довело до натрупване на изключително голяма лихва и вече с лихвите трябвало да връща 400 000 – 500 000 долара.

Пред К. М. било обявено, че тя и баща й са отговорни за парите. Тъй като хората си търсели настойчиво средствата, баща й трябвало да започне да продава имущество, за да връща заема. Наред с това, свидетелката споделя и свои лични възприятия от разговор във фирмата на баща й, в който В. лично е потвърдил обявени й и от П. обстоятелства в същия смисъл. Същевременно добавил, че е много важно да се намерят възможно най-много пари, защото тези хора “не си поплюват и може да стане много лошо”. Свидетелката е била 4

“предупредена”, че в * не може да се скрие, като на настояванията на баща й да се срещне с въпросните заемодатели В. отговарял: “Мълчи че, ще те смачкат!”. По повод заплахите, за които лично баща й е съобщил, че е получавал от В., както и по повод реплики на П., свидетелката взела мерки да се разведе със съпруга си в *, за да няма имущество на свое име. В. лично заплашвал К., че ще намери хора, които “ще я пуснат по магистралите като проститутка” във връзка с неуредения заем на баща й. * гражданин С. Л. К. в своя разпит също е съобщил, че се развел със съпругата си, тъй като неговото семейство било заплашвано от някакви лица - чрез братовчеда на бившата му съпруга В.. Свидетелят също така бил информиран, че бащата на съпругата му К. е взел заем, който нараснал неимоверно много, като се опитвал да плаща доколкото може, кредита, но тъй като парите не стигали започнал да прехвърля имущество на В. и по този начин да разплати заема под увеличаващия се натиск на В.. Също така бил информиран, че С. М. поискал от В. да го запознае с истинския кредитор, но последният не го представил на никакви хора, като се оказало, че самият той бил кредиторът. След като всичко това се разкрило, В. продължил физически да заплашва С., че иска още пари, че му дължи пари. Внимание заслужават и показанията на И. Т. Т. от 08.06.2022 г. (л. 17-18, том 5 от досъд. пр.), които отчасти също подкрепят заявени от пострадалия С. М. факти и обстоятелства, доколкото е ставал свидетел на неподходящо отношение от страна на В. към чичо му С. на фона на принципно добрите им взаимоотношения. Настоящият съд намира, че в кориците на делото са налице данни, че познания за факти и обстоятелства от значение за делото има и Г. Х. Й., който също е бил служител на фирма на пострадалия, но е останал неразпитан за нуждите на разследването. Следва да се държи сметка и за обстоятелството, че като сочат на добрите си впечатления от отношенията между чичо и племенник, служителите на фирмата са имали твърде обща представа за тях, доколкото от друга страна за В. М. и П. К. се твърди, че не са осъществявали реална дейност при търговеца, а само са се осигурявали чрез трудов договор с него. В тази връзка първата инстанция не е съобразила част от събраните материали. На първо място свид.

Б. Г. Г. (който е работил в “*” ООД до 2018 г.) е посочил, че е виждал В. М. един два пъти да идва в базата, за да общува с чичо си, но не познава последния лично, както не познава и П. К. К.. Свид. Г. М. Г. (който е работил в “*” до 2019 г.) също така е споделил, че е виждал В. М. в базата един път, като 5 според него, последният не е работил при тях, но е възможно да е воден само по документи. Й. Н. К. (която е била технически секретар в “*” ООД), също е обявила, че В. и жена му П. са били назначени във фирмата, но не знае какво са правили реално, а когато се е случвало да идват, са се качвали само до кабинета на С.. Н. П. Ч. (счетоводител на фирмата) също така е съобщил, че В. не е идвал в базата редовно, а П. по-скоро не е работила реално, докато за В. не може да каже. Що се отнася до показанията на Д. З. Н. - нотариус, те също биха могли да послужат за проверка на първичните източници, доколкото свидетелят е обявил, че П. К. като купувач на стотици декари земеделски земи и покрити площи, е споделила пред него, че ще погасяват дългове на пострадалия, което по косвен път подкрепя претенцията на С. М., че прехвърлянията са били поради дълг, за чието изплащане посредничат В. М. и П. К..