Решение № 372 от 13.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. София , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20201000502987 по описа за 2020 година

Производството е въззивно и се разглежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните: 1./ З. Г. Д. и Й. Г. Й. – ответници пред първата инстанция против решение по гр.д. 4327/2015г. на СГС в частта, в която жалбоподателите заедно с други ответници са осъдени да заплатят по равно на ищеца сумите от по 41 415 евра и 1 841 лева на осн. чл. 190 ал.2 ЗЗД. Поддържа се неправилност на решението в обжалваната му част, в която ответниците –жалбоподатели са осъдени да заплатят посочените суми на осн. чл.190 ал.2 ЗЗД, поради неправилно приложение на материалния закон и процесуално нарушение. В тази връзка се изтъква, че съдът въобще не е обсъдил възражението за погасяване по давност на иска по чл.190 ЗЗД, което разгледано би било основателно предвид, че дружеството –ищец е имало качество на обикновен другар и не е подало жалба срещу решението по гр.д. № 12564/2007г. на СРС, 33 състав. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че влизането в сила на съдебния акт се удостоверява единствено с поставен печат и подпис на съдия, без да съобрази, че след като страните по делото са в позиция на обикновени другари, то за всеки от тях решението ще влезе в сила в различен момент. На следващо място съдът неправилно приел, че за ищеца са налице предпоставките по чл.190 ал.2 ЗЗД да иска редуциране на платените по процесното споразумение суми, в каквато насока са изложени подробни съображения. И на края се твърди, че съдът неправилно приел, че именно ответниците-жалбоподатели следвало да заплатят исковата сума.

1

В срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия –ищец „Еко България“ЕАД с подробно изложени възражения и искане да се потвърди решението в обжалваната му част.

2./ Подадена е въззивна жалба от А.С., С.С., И.В. – ответници пред първата инстанция, с която обжалват решението в частта, в която са осъдени да заплатят по равно с останалите на ищеца сумите от по 41 415 евра и 1 841 лева на осн. чл. 190 ал.2 ЗЗД. Твърди се неправилност на решението в обжалваната му част, поради процесуални нарушения – липса на доклад по чл.146 ГПК и отхвърлил иска без да даде указания, изследва основния им довод за погасяване на иска по давност и събере доказателства кога спрямо ищеца е влязло в сила решение от 04.07.2008г. Твърди се неправилност и поради необсъждане и съобразяване на всички представени доказателства в каквато насока са изтъкнати подробни съображения. С посочените доводи за процесуални нарушения се сочи наличието на предпоставки по чл.266, ал.3 ГПК за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция – изискване и прилагане на гр.д. № 12 564/2007г., 33 състав.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна „Еко България“ЕАД, с който се правят подробни възражения против оплакванията и се иска потвърждаване на решението в обжалваната му част. Твърди се, че в случая няма налице процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на доклада, като съдът не е длъжен да дава указания какви доказателства трябва да се ангажират за установяване на конкретен факт. А отделно от посоченото по делото било представено заверено копие от процесното решение с отбелязване на датата на влизане в сила и съдебно удостоверение кога е връчено на дружеството-ищец.

3./ В срок е постъпила въззивна жалба от „Еко България“ЕАД против решението в отхвърлителните му части за сумите над присъдените в тежест на ответниците до претендираните размери и в частта, в която претендираните суми са присъдени разделно, вместо солидарно. Правят се оплаквания за неправилност на решението с подробно изложени съображения и се иска отмяна на решението в обжалваните части и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в пълен размер и се присъдят сумите в тежест на ответниците в условията на солидарност, вместо разделно.

Подаден е отговор на въззивната жалба от насрещните страни –ответници А.С., С.С. и И. В. –Р. чрез пълномощник.

Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното решението е валидно и допустимо / чл.269, изр.първо ГПК/.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени осъдителни искове с правна квалификация чл.190, ал.2 ЗЗД от „Еко България“ЕАД против Д. Г. Г., С. П.

С., А. М. С., И.М. В. -Р., З. Г. Д. и Й. Г. Й. за солидарното им осъждане да заплатят сумите 2

41 415 евра, представляващи продажна цена на 5/16 идеални части от закупените от дружеството-ищец недвижими имоти, от които е съдебно отстранен; 1 881,52лв, представляващи 5/16 идеални части от разноските, заплатени от дружеството –ищец във връзка със същата сделка и 100 000лв /частичен иск при цялостна искова претенция от 226 831,54лв/, представляващи обезщетение за претърпените в следствие на съдебното отстраняване вреди от посочените идеални части от правото на собственост.

В исковата молба ищецът е поддържал като правопораждащи факти спорните притезания факти сключването на договор за покупко-продажба през 2003г между ищеца /с предишно наименование „Еко Елда България“ЕАД/ и посочените ответници, по силата на който придобил правото на собственост върху два недвижими имота срещу продажна цена от 132 528 евра, и че към момента на сключване на сделката не били вписани тежести или искови молби, които да индикират спор върху собствеността. Поддържа се още, че през 2007г трето лице Л. Н. е инициирала дело против ответниците, приключило с позитивно за нея решение, по силата на което била призната за собственик на 5/16 идеални части от правото на собственост върху тях, от които ищецът бил съдебно отстранен. Въз основа на посоченото се твърди, че в негова полза се е осъществил фактическият състав на чл.190, ал.2 ЗЗД да претендира намаляване на продажната цена за съответните идеални части от правото на собственост, от които е съдебно отстранен, направените разходи в този размер по повод на сделката и за вреди, изразяващи се в разликата между увеличената пазарна стойност на имота вследствие на пазарните условия. Обосновава наличието на солидарна отговорност на ответниците с нормата на чл.128 ал.1 ЗЗД според която неделимост на задължението е налице, когато то е неделимо по правна същност или по уговорка на договарящите – както било в случая да прехвърлят правото на собственост.

В хода на делото пред първата инстанция е констатирано, че посоченият ответник Д.

Г. Г. е починал преди завеждане на исковата молба и производството срещу него е прекратено като процесуално недопустимо.

В срок са постъпили отговори от ответниците с почти идентични възражения против твърденията на ищеца, че е съдебно отстранен от имота, поради това, че се намира в негово владение, и защото третото лице Л.Н. е предявила установителен иск, а не ревандикационен иск. На следващо място се твърди, че ищецът не може да се ползва от тази правна защита, поради това, че е недобросъвестен – към момента на изповядване на сделката е бил вписан договора, от който Л.Н. черпи права и освен това тя е фигурирала в удостоверението за наследници. Твърди се също, че исковете са неоснователни, поради това, че е изтекла предвидената обща петгодишна давност, погасяваща правото на иск, и че евентуално не се установява дружеството-ищец да е търпяло вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отнемането на посочените идеални части.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.190 ал.2 ЗЗД, които обосновават намаляване на продажната цена и възстановяване на разходите по 3 продажбеното правоотношение до размера на идеалните части от правото на собственост, за които купувачът- ищец е бил съдебно отстранен и въз основа на тези решаващи мотиви е уважил исковете за намаляване на продажната цена и възстановяване на разходите в претендираните размери, които присъдил солидарно в тежест на ответниците. Осъдителните искове за компенсиране на търпени в резултат на съдебното отстраняване вреди по чл.82 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни с мотивите, че не се явяват пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението.

При служебна проверка по чл.269 ГПК настоящият състав констатира, че решението е валидно и допустимо.

От фактическа страна не е било спорно пред първата инстанция и се установява от представените писмени доказателства, че между дружеството ищец от една страна /с предишно наименование „Еко Елда България“ЕАД/ и ответниците – физически лица е бил сключен договор за покупко-продажба на 12.09.2003г., оформен с нотариален акт № 84, том II, рег. № 4356, н.д. № 258/2003г. на нотариус Ан.Г. рег. № *** на НК, по силата на който ответниците са прехвърлили на дружеството правото на собственост върху два неурегулирани поземлени имота с пл. № 1343 с площ от 2 901 и с пл. № 1342 с площ от 111 кв.м. по кадастралния план на гр.София, местността „Южна градска територия – първа част“ срещу продажна цена от 132 528 евра, платена изцяло и в брой на продавачи по банков път, които от своя страна са декларирали, че са единствени собственици на недвижимите имоти.

Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че с влязло в сила решение по гр.д. № 12564/2007г на Софийски районен съд 1-33 с-в е признато за установено по предявените от Л. В. Н. против ответниците по настоящото дело и ищецът „Еко България“ЕАД искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм/, че последната е собственик 5/16 идеални части от правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на посочения по-горе договор за покупко- продажба, от който дружеството -ищец черпи права.

Правилно първостепенният съд е приел наличието на материалните предпоставки по чл.190 ал.2 ЗЗД. Според чл. 188 ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел за това. В чл. 190, ал.1 ЗЗД е уредена отговорността на продавача, ако част от продадената вещ принадлежи или е обременена с права на трето лице - купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата следва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това. Съгласно ал.2 на чл. 190 ЗЗД, ако същият не иска или не може да докаже основанието за разваляне на договора за покупко-продажба, то той може да претендира намаление на цената и обезщетение за вредите по общите правила на чл.82 ЗЗД.

Продавачът отговаря, когато третото лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача, независимо дали това трето лице не ги е още предявило и купувачът все още не е отстранен от купената вещ /предстояща или евентуална евикция/ или 4 то е предявило правата си и купувачът вече е отстранен изцяло или отчасти от вещта /осъществена евикция/. Неоснователни поради това са оплакванията в жалбите на ответниците, че ищецът не е съдебно отстранен от 5/16 идеални части от правото на собственост върху имота, поради това, че в полза на трето лице са признати права по установителни искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ въз основа на които не се осъществява съдебна евикция и фактически последният е във владение на имота. В практиката на ВКС /пр. решение № 424 / 24.01.2012г. по гр.д. № 1872 / 2010г. на IV ГО, ВКС; решение № 41 от 05.05.2015г. по т.д.№85/2013г. на ВКС, І т.о./ е възприет разграничителен критерий между евентуална и осъществена евикция. В първият случай осъществена евикция ще е налице, когато третото лице по см. на чл.188 ЗЗД е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на съдебно решение по иска на третото лице, а евентуална евикция - когато правата на третото лице само са предявени по съдебен ред или не са предявени, но могат да бъдат предявени и противопоставени на купувача. Посочено е, че законът не прави разлика между реализирана и предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. И в двата случая е отдадено значение, че се противопоставят права, а не изпълнение, и че независимо дали лицата, имащи противопоставими на ищеца права върху имота, са ги предявили, за него съществува реалната заплаха от предстоящо или евентуално отстранение, което дава основание да реализира правата си по чл.190 ал.2 ЗЗД.