Определение № 1423 от 03.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1423 гр. Благоевград, 03.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200501077 по описа за 2026 година

По делото е постъпила молба от адв. С., в качеството си на процесуален представител на „ Спедира“ ЕООД.

С постъпилата молба процесуалният представител на въззивника оспорва изложеното в отговора на въззивната жалба от страна на „Тео Сим“ ЕООД, включително твърденията относно броя на CMR товарителниците, показанията на свидетелката Ковачева и договорните неустойки.

В тази част изложеното в молбата представлява становище на страната по доводите на насрещната страна. Същото ще бъде съобразено и обсъдено от въззивния съд при постановяване на съдебния акт по съществото на спора, доколкото съдържа доводи, относими към предмета на въззивното производство.

По отношение на повторно направените доказателствени искания съдът намира следното:

С Определение № 1304/14.09.2026 г., постановено по настоящото в.гр.д.

№ 1077/2026 г., съдът вече се е произнесъл изрично по направените от въззивника доказателствени искания.

С посоченото определение е оставено без уважение искането за приемане като доказателства на Фактура № 0000006074/02.09.2025 г., издадена от „Спедира“ ЕООД на „ДСВ Солюшънс“ ЕООД, както и на счетоводния регистър.

1

Въззивният съд е приел, че посочените документи касаят вътрешните отношения между спедитора и неговия доверител по договора за спедиция и не са относими към предмета на настоящия спор, свързан с дължимостта на възнаграждението за извършения превоз.

В настоящата молба въззивникът отново излага съображения защо счита, че документите са относими към спора, като поддържа, че чрез тях се доказва твърдяно частично неизпълнение на заявка за транспорт № 6422/14.08.2025 г.

Тези съображения по същество представляват несъгласие с вече дадената от съда преценка относно относимостта на посочените доказателства и не обосновават необходимост от ново произнасяне по същото доказателствено искане.

Същото се отнася и до искането за задължаване на въззиваемата страна да представи трета CMR товарителница.

По това искане съдът вече се е произнесъл с Определение № 1304/14.09.2026 г., като го е оставил без уважение, съобразявайки изрично заявеното от въззиваемата страна, че не разполага с такава товарителница.

В настоящата молба въззивникът поддържа обратното, а именно че третата CMR товарителница съществува и се намира във владение на въззиваемото дружество.

Това твърдение не представлява ново доказателствено искане, а поддържане на вече заявеното искане и несъгласие с извършената от съда преценка. По същото искане съдът вече се е произнесъл с посоченото определение.

Не е налице и основание за повторно разглеждане на искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

С Определение № 1304/14.09.2026 г. съдът е приел, че поставените към експертизата въпроси са свързани с отношенията между „Спедира“ ЕООД и „ДСВ Солюшънс“ ЕООД, както и с отношенията с „МБ Транспортс“ ЕООД, които са извън предмета на настоящия спор и не са от значение за установяване на дължимостта на уговореното между страните възнаграждение за превоза.

В настоящата молба въззивникът отново обосновава необходимостта от 2 експертизата с твърденията си за връзка между „Тео Сим“ ЕООД, „Спедира“ ЕООД и „МБ Транспортс“ ЕООД, както и с твърдения за извършени плащания и неоснователно обогатяване.

Тези обстоятелства са били изложени и при предходното произнасяне на съда и са били съобразени при преценката на доказателственото искане. В молбата не се сочат нови факти или обстоятелства, които да налагат изменение на направената вече преценка.

По отношение на искането за допускане до разпит на свидетелката С. Б. също е налице изрично произнасяне с посоченото определение на въззивния съд. Съдът е приел, че въззивникът е имал възможност да поиска и осигури разпита на свидетелката в първоинстанционното производство, като не са били изложени и доказани уважителни причини за невъзможността й да бъде разпитана пред първата инстанция.

В настоящата молба въззивникът поддържа, че свидетелката е била допусната от първоинстанционния съд, но съдът не е предоставил допълнително време за обезпечаване на явяването въпреки посочена уважителна причина за отсъствието. Съдът намира искането за разпит на свидетелката С. Б. за неоснователно. По делото не са представени доказателства, които да установяват твърдяното отсъствие на свидетелката от страната, нито такива, от които да се установява наличието на обективна и уважителна причина, препятстваща явяването й за разпит пред първата инстанция.

На следващо място, съдът приема, че е настъпила процесуална преклузия, доколкото на страната е бил предоставен краен срок за извършване на съответното процесуално действие, а именно до датата на проведеното открито съдебно заседание – 21.05.2026 г. Към този момент разпитът на свидетелката не е бил осъществен, без да са доказани уважителни причини, обосноваващи извършването му след изтичането на посочения срок.

Предвид изложеното, искането за допускане до разпит на свидетелката С. Б. пред въззивната инстанция, следва да бъде оставено без уважение.

Следва да се отбележи, че посочените доказателствени искания са били своевременно заявени и пред първоинстанционния съд, който също се е произнесъл по тях и ги е оставил без уважение, с изключение на искането за 3 разпит на свидетелката С. Б., която е била допусната до разпит, но не е била разпитана. Именно поради несъгласието си с извършената от първоинстанционния съд преценка въззивникът е поддържал същите доказателствени искания и във въззивната жалба, по които въззивният съд вече се е произнесъл с Определение № 1304/14.09.2026 г. Поради това повторното им поддържане с настоящата молба, без да са наведени нови факти или обстоятелства, не налага ново произнасяне от въззивния съд.

Независимо от това изложените в молбата доводи относно доказателствената стойност и относимостта на представените или поисканите доказателства ще бъдат съобразени от съда при постановяване на крайния съдебен акт в рамките на предмета на въззивното производство.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ УВАЖЕНИЕ повторно направените с молбата доказателствени искания за: приемане като доказателства на

Фактура

№

0000006074/02.09.2025 г., издадена от „Спедира“ ЕООД на „ДСВ Солюшънс“ ЕООД и на счетоводния регистър; задължаване на въззиваемата страна да представи трета CMR товарителница; назначаване на съдебно-счетоводна експертиза; допускане до разпит на свидетелката С. Б., доколкото по същите доказателствени искания съдът вече се е произнесъл с Определение № 1304/14.09.2026 г., постановено по в.гр.д. № 1077/2026 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за ново произнасяне по посочените доказателствени искания, доколкото в настоящата молба не са наведени нови факти или обстоятелства, които да обосновават изменение или допълване на постановеното с Определение № 1304/14.09.2026 г. произнасяне.

Определението да се съобщи на страните.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5