Решение № 3071 от 29.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3071 гр. София, 29.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110202864 по описа за 2022 година при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 2864 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от А. Н. К. депозирана чрез адв. К. К. от САК, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № РД-050310/16.12.2021 г., издадено от д-р ххх - Директор на Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), с което на жалбоподателя А. К. на основание чл.

209а, ал. 4 от Закон за здравето /ЗЗ/ и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на Т I, т. 31, буква "б" от Заповед РД-01-856/19.10.2021 г. издадено от Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.

В жалбата от А. К. депозирана чрез адв. К. К. от САК се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с липсата на описани противоправни действия на жалбоподателя. Оспорва се като неправилна и дадената на нарушението правна квалификация, като поради изложеното се претендира отмяната на НП.

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят А. К., редовно призован, не се явява, като не се явява и упълномощения представител на същия адв. К. К. от САК. В представена молба от А. К. депозирана чрез адв. К. К. от САК отново се иска съдът да 1 отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна- директор на Столична Регионална здравна инспекция редовно призован не изпраща представител и не взема отношение по подадената жалба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

На 25.10.2021 г. служители на Столична Регионална здравна инспекция /СРЗИ/, един от които бил свид. Р. Р. – инспектор в СРЗИ заедно със служители на СДВР извършили проверка на обект ххххх, находящ се в гр.

София, бул. „Черни връх“ № 47. На място същите установили, че жалбоподателят А. Н. К., заемал длъжността управител на обект ххххх. Във връзка със спазването на наложените в страната противоепидемични мерки на закрити обществени места, служители на СРЗИ приели, че жалбоподателят А. К., в качеството си на управител на ххххх не е създало необходимата организация за допускане в обекта само на лица, които имат Covid сертификат или аналогичен документ съгласно т. I, т.31 , буква „б“ от заповед РД-01856/19.10.2021 г. издадена от Министъра на здравеопазването. С Свидетелят Р. и придружаващите го служители на СДВР проверили всички лица във фитнес залата и от всички присъстващи установили само едно лице, което разполагало с валиден сертификат. Във връзка с това обстоятелство свидетелят Р. Р., в присъствието на хххх съставил на жалбоподателя А. К. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 001550 от 25.10.2021 г. /изх. № АН-01-0310/26.10.2021 г/, в който описаните фактически констатации са квалифицирани като нарушение на точка т. 31, буква „а“ или буква „б“ от Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на МЗ. Актът бил връчен на жалбоподателя К. срещу подпис, като същият е посочил, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са подадени допълнителни възражения срещу констатациите по акта.

С оглед така съставения акт, на 16.12.2021 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление изх. № РД-05-0310/16.12.2021 г. от Директора на СРЗИ, като в него е посочено, че жалбоподателят А. К. е нарушил на Т. I, т. 31, буква "б" от Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ и на основание чл.209а, ал. 4 и чл. 209а, ал. 1 от Закон за здравето на А. К. в качеството му на управител на ххххх е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, като в НП нарушението било описано по идентичен начин с АУАН.

Видно от отбелязването върху приложеното по делото наказателно постановление, същото е връчено на жалбоподателя на 17.02.2022 г. Жалбата срещу НП е депозирана в СРЗИ на 23.02.2022 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на показанията на свид. Р. Рлафаилов, както и от събраните по делото писмени 2 доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. Р. като обективни и безпротиворечиви, в които същият описва обстоятелствата около извършената във ххххх проверка и установеното при същото а именно че само едно от намиращите се във фитнеса лица имало валиден Covid сертификат, за което и съставил АУАН против жабоподателя А. К..

Съдът изгради своите изводи и възоснова на всички писмени доказателства по административно наказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в настоящото производство съдът следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи, в предвидената от закона писмена форма.

АУАН е съставен от компетентен орган на основание чл. 231, ал. 2, пр.

1, вр. чл. 213, ал. 1 от Закона за здравето – свид. Р. на длъжност "инспектор" в СРЗИ, като наказателното постановление също е издадено компетентен административнонаказващ орган на основание чл. 231, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 213, ал. 1 от същия закон – - Директор на СРЗИ.

Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като е посочен вида на обекта /фитнес зала/, датата на проверката и установеното нарушение – наличието на лица без надлежните Covid сертификати, поради което и е прието, че жалбоподател А. К., като управител на обекта ххххх не е създал необходимата организация за допускане в обекта на лица, които имат Covid сертификат или аналогичен документ.

Посоченото изпълнително деяние като несъздаване на необходимата организация за допускане в обекта само на лица със сертификати, произтича от описаното в посочената като нарушена разпоредба на т. 31, б. „б“ от Заповед РД-01-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването. В същата като отговорно лице е посочен "ръководителят на обекта/организаторът на мероприятието", който следва да вземе решение и да създаде необходимата организация за допускане в обекта само на изрично изброените лица. Но в заповедта, а и в Закон за здравето липсва дефиниция на използваното понятие "ръководител на обекта", което води до допълнително затруднение и с оглед дадената му възможност да вземе решение и да създаде необходимата организация. Такива правомощия при осъществяване на дейността на търговски дружества има не всяко лице, а единствено неговите управителни 3 органи или изрично натоварени от тях лица. В случая липсват категорични доказателства, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността на МОЛ или управител на обекта и е разполагал с правомощието да решава дали фитнес залата ще работи, за което и да създаде необходимата организация. Липсват и доказателства той да е бил изрично упълномощен за това от управителя на дружеството, стопанисващо обекта.

В случая съдът намира, че поради липсата на представени доказателства за това, че жалбоподателят А. К. е "ръководител на обекта", който е разполагал с правомощията по т. 31, б. "б" от Заповедта, то и неправилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за установеното нарушение.

На следващо място съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН , което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Актуалната редакция на чл. 209а, ал. 1 Закон за здравето към датата на нарушението и на издаване на НП гласи: "Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, като ал. 2 предвижда санкция от 500 до 2000 лева, ако нарушителят е юридическо лице.

Съгласно съдебната практика чл. 209а, ал. 1 от Закон за здравето съдържа състав на административно нарушение, а не конкретната разпоредба на заповедта на министъра на здравеопазването или овластяващата норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗ . Обстоятелството, че административнонаказателната разпоредба е бланкетна и препраща към общ административен акт, /в случая Заповед № РД-01856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването/ относно въведената и неизпълнена противоепидемична мярка, не означава, че с този акт са въведени административни нарушения. В този смисъл е и Решение № 1781 от 17.03.2022 г. на АССГ по адм. д. № 107/2022 г. Съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ, тези заповеди са общи административни актове, с които са въведени определени задължения за спазване на противоепидемични мерки спрямо неопределен брой лица. Но неизпълнението на тези задължения е въведено като административно нарушение именно в чл. 209а, ал. 1 ЗЗ .

Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ изобщо не е спомената като нарушена в АУАН в противоречие с чл. 42, т. 5 от ЗАНН , а в НП е посочена единствено като основание за издаването му, а изрично като нарушен нормативен акт е цитирана Заповедта на министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗЗ. Посочването на погрешна правна квалификация на нарушението винаги е основание за отмяна на НП на основание чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН .

Освен това съдът намира, че в случая при посочване на нарушената разпоредба на Заповедта, актосъставителят и наказващият орган е следвало да посочат на първо място, конкретната точка, която сочи, че фитнес залите 4 попадат в обхвата на процесната заповед, за да се стигне до хипотезата на приложение на изключението от правилото.

Тези недостатъци на обжалваното НП поотделно и в съвкупност препятстват правото на защита на санкционираното лице, като констатираните нарушения не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза, доколкото съдът не може да санира и валидира НП, с оглед правомощията му и характера на настоящето производство.

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и правото на разноски възниква в полза на жалбоподателя А. К.. Действително, в жалбата срещу наказателното постановление е направено искане за присъждане на такива, но по делото липсват данни да са направени такива от жалбоподателя, както и техния размер, поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-0310/16.12.2021 г., издадено от д-р ххх - Директор на Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), с което на А. Н. К. на основание чл. 209а, ал. 4 от Закон за здравето /ЗЗ/ и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на Т I, т. 31, буква "б" от Заповед РД-01-856/19.10.2021 г. издадено от Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.