Решение № 14759 от 29.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14759 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110129443 по описа за 2023 година

При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК) комулативно съединяване са предявени осъдителни искове чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 15.09.2023г., ищецът Т.С.”ЕАД е предявил искове за осъждане на всяка от двете ответници да му заплати поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:

- ответницата А. Е. В. да заплати: 423,10 лв, представляващи 1/3 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № **, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г.; 71,47 лв, представляващи 1/3 част о т мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 03.05.2023г. ; 12,66 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.04.2020г. до 30.04.2022г. , и 2,40 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.06.2020г. до 03.05.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 31.05.2023г. до окончателното плащане ;

- ответникът Е. М. В. да заплати: 423,10 лв, представляващи 1/3 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № **, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г.; 71,47 лв, представляващи 1/3 част 1 о т мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 03.05.2023г. ; 12,66 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.04.2020г. до 30.04.2022г. , и 2,40 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.06.2020г. до 03.05.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 31.05.2023г. до окончателното плащане, и

- ответницата Д. М. В. да заплати: 423,10 лв, представляващи 1/3 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № **, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г.; 71,47 лв, представляващи 1/3 част о т мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 03.05.2023г. ; 12,66 лв, представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.04.2020г. до 30.04.2022г. , и 2,40 лв, представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.06.2020г. до 03.05.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 31.05.2023г. до окончателното плащане ;

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 05.07.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответниците А. Е. В. , Е. М. В. и Д. М. В. (според уточнението, допуснато с разпореждането

№ 120903/02.10.2023г.-б.с.) оспорва предявените искове видно от изявленията на на пълномощника им в представения по реда на чл.131 ГПК на 19.10.2023г. общ отговор на исковата молба.

Твърди се , че квотите на съсобственост между ответниците по повод на процесния имот са различни от тези , посочени от ищеца, тъй като имотът е бил „СИО /съпружеска имуществена общност-б.с./ при придобиването му. Посочва се , че ответницата А. Е. В. няма качеството „потребител на топлинна енергия” по смисъла на ЗЕ и ТР № 2/2017г. от 17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, защото не е живяла в процесния имот през процесния период. Предявено е и възражение за изтекла погасителна давност за част претендираните от ищеца вземания.

В хода на съдебното производство адвокатът на ответниците поддържа оспорването на исковете видно от изявленията му в заседанието на 10.04.2024г. В заседанието на 05.07.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответниците.

Подпомагащата страна „Т.С”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за 2 установено следното :

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.

Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168 / 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС , ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените три общи фактури № **г., № 1014096982/31.07.2021г. и № **********/31.07.2022г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. София), представени с исковата молба.

Според установената съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК (например във връзка със задълженията по договори за банкови кредити –б.с.) уговореното между страните плащане на определена сума на погасителни вноски (каквито по правното си естество са месечните плащания по прогнозни стойности на топлоенергия) не превръща 3 съответния договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части-чл.66 ЗЗД ( в конкретния случай – на задължението за плащане на окончателния размер на реално потребената топлоенерегия). Поради тази причина приложимият давностен срок се изчисля в а от датата на уговорения краен срок за погасяване на цялото задължение, а не от датата на падежа на отделните погасителни вноски .

Както бе посочено , в цитираната трайна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК като начален момент на отчитане на давността се приема крайния срок за изпълнение на цялото задължение, а не датите на падежите на отделните погасителни вноски.

Следователно 3-годишният давностен срок за задължението за плащането на окончателния размер на реално потребената топлоенерегия следва да се изчислява от падежа на вземането , удостоверено в изравнителната сметка,т.е. от падежа на последната фактура , която е за целия отоплитен сезон , а не от датите на падежите на месечните фактури за прогнозните стойности на тополенергията.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № **г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г. според посоченото в същата фактура. Падежите на останалите две фактури № 1014096982/31.07.2021г. и № **********/ 31.07.2022г. , удостоверяващи окончателния размер на потребената топлинна енергия съответно за периодите от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. и от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. , са настъпили по-късно – съответно на 14.09.2021г. и на 14.09.2022г. според посоченото във всяка от тези фактури. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура № **г. е започнала да тече от тази дата , и е изтекла на 14.09.2023г. , а за останалите две фактури ще изтече по- късно – съответно на 14.09.2024г. и на 14.09.2025г.

Исковата молба е предявена на 31.05.2023г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.

Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете:

Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.

През процесния период от месец 05.2019г. до месец 04.2022г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и тримата ответници като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения на тримата ответници имот ( което се установява от приетите като писмени доказателства нотариален акт по нот. дело № 3455/1974г. на нотариус при СРС и Удостоверение

№ РСЛ23-ВК084

1535/19.10.2023г. за наследниците на

М. И. В. , издадено от СО , район „Слатина”– б.с.),намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./ с предишния собственик на имота, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от Т.С.”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответниците нито твърдят, нито представят доказателства за предложени от тях специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответниците за заплащане на потребената в съсобствения им имот топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между ответниците като потребители на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.