Решение № 686 от 17.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Монтана, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630100636 по описа за 2025 година

Образувано е по предявени от П. В. Петков срещу Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 предл, първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника срещу насрещното му задължение да ги върне. Излага аргументи, че договорът за заем и договорът за поръчителство са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД като противоречащи на императивни норми на Закона за потребителския кредит, тъй като ГПР бил над законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК от 50%. Изтъква, че клаузата по договора за паричен заем, предвиждаща задължение за заемополучателя за представи обезпечение на задълженията е нищожна, като противоречаща на императивни правни норми. Процесната сума следвало да се включи към ГПР, но не е направено от кредитодателя, като по този начин била нарушена разпоредбата ма чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Посочва, че е заплатил сума в размер на 100 лева по договора за кредит, която следва да му бъде върната, като платена без основание.

Ответникът Кредисимо ЕАД е подал отговор на исковата молба, като е 1 изложил доводи за неоснователност на претенцията. Не оспорва сключването на процесния договор. Определеният ГПР е съобразен с чл. 19, ал. 4 ЗПК и не е следвало да се включва в него разходите по договора за поръчителство.Оспорва наведените доводи на ищеца за недействителност на договора.

Подадена е насрещна искова молба от Кредисимо ЕАД за сумата от 1000 лева, по която няма постъпил отговор.

Ответникът Ай Тръст ЕООД е подал отговор на исковата молба, като е изложил доводи за неоснователност на претенцията. Не оспорва сключването на процесния договор. Определеният ГПР е съобразен с чл. 19, ал. 4 ЗПК и не е следвало да се включва в него разходите по договора за поръчителство.

Оспорва наведените доводи на ищеца за недействителност на договора.

Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между на 23.09.2024 г. между ответника- кредитодател:

Кредисимо ЕАД, ЕИК ... и ищцата, е сключен Договор за потребителски кредит. По силата сключения договор, на Симеонова е предоставена заемна сума в размер на 1000 лв., като сумата се издължава за 12 месеца с фиксиран лихвен процент от 34,66% и определен ГПР в размер 40,72%.

Това е видно още от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства - Договор за потребителски кредит и Приложения № 1 към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен.

На същата дата 23.09.2024 г меджу втори ответник-поръчител: Ай Тръст ЕООД, ЕИК 203508899 и ищца, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, който гарантира сключения Договор за потребителски кредит.

2

По силата сключения договор за поръчителство, на ищеца е предоставена гаранция за, за която заплаща възнаграждение в размер на 781,39 лв., като сумата се издължава за 12 месеца.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника "Кредисимо" ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и робщата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне н а поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал.

2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани 3 с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство , тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността н а договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т. е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне н а поръчителство).

Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и т о з и договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за предоставяне н а поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка. Изложеното подкрепя и ищцовото твърдение за неравноправния характер на договора за предоставяне на поръчителство на основание чл.

143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и 4 този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в договора за предоставяне на поръчителство.

С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. В този смисъл е и Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело C337/23. По този начин и при включване на разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР, то размерът на ГПР възлиза на много повече от законоустановения и допустим размер от 50 %, след като само възнаграждението по договора за поръчителя е в размер на 70% от главницата по кредита..

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките настоящият състав намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо 5 съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.

22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.

23 ЗПК - виж решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., на ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело № 3620/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. и др.

Договорът, сключен между потребителя и "Кредисимо" ЕАД и договорът, сключен между потребителя и "Ай тръст" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. Ето защо, следва да се приеме, че и договорът за предоставяне на поръчителство също е недействителен, поради което самият той не е породил правни последици, респективно не е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение на поръчителя.