Решение № 889 от 05.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Русе, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20244520103185 по описа за 2024 година

Ищецът “Юробанк България” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път” № 260, представлявано от изпълнителните директори Д.

Шумаров и Петя Николова Димитрова, твърди, че ответникът е ползвал банков кредит, съгласно сключен договор за издаване на кредитна карта № МК81304/31.10.2018г. На дата 29.03.2022г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите по Договора вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, считано от датата на изпадане в забава. С оглед на формираните просрочия и на основание чл.20.2 от Общите условия приложими към Договора, Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем като е връчила покана до длъжника на 19.07.2023г. Предсрочната изискуемост и размера на задължението са съобщени на длъжника с връчената му покана, като му е даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението към Банката. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и към датата на подаване на настоящата искова молба, длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по договора. Към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК, ответникът дължи на Банката по сключения договор за издаване на кредитна карта следните парични суми: 1 194.36 лева – дължима главница за периода 29.03.2022г. до 05.12.2023г.; 338.23 лева – договорна лихва, дължима за периода 29.03.2022г. до 19.07.2024г. и 296.47 лева – наказателна лихва, дължима за периода 29.03.2022г. до 05.12.2023г. За дължимите парични суми по процесния договор за издаване на кредитна карта № МК81304/31.10.2018г., ищцовата Банка е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 6611/2023г. по описа 1 на РРС. Издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ е била изпратена на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където той не е бил открит, поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, което той и прави по настоящото дело. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Е. К. Р., че му дължи сумите от 1 194.36 лева – дължима главница по договор за издаване на кредитна карта № МК81304/31.10.2018г. за периода 29.03.2022г. до 05.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавна изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК – 14.12.2023г. до окончателното й изплащане; 338.23 лева – договорна лихва, дължима за периода 29.03.2022г. до 19.07.2024г. и 296.47 лева – наказателна лихва, дължима за периода 29.03.2022г. до 05.12.2023г., по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 6611/2023г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът Е. К. Р. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен представител оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че по делото не е доказано, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, ал.2 от ГПК вземането по договора за издаване на кредитна карта е било обявено надлежно на ответника за предсрочно изискуемо. Липсват и доказателства какви парични суми за били потребени от страна на кредитополучателя и какви вноски е правил той за погасяването им.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не спори, че ответникът е ползвал банков кредит, съгласно сключен с ищеца договор за издаване на кредитна карта № МК81304/31.10.2018г. На дата 29.03.2022г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите по Договора вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, считано от датата на изпадане в забава. С оглед на формираните просрочия и на основание чл.20.2 от Общите условия приложими към Договора, Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем като е връчила покана до длъжника на 19.07.2023г. Предсрочната изискуемост и размера на задължението са съобщени на длъжника с връчената му покана, като му е даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението към Банката.

За дължимите парични суми по процесния договор за издаване на кредитна карта № МК81304/31.10.2018г., ищцовата Банка е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, 2 въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 6611/2023г. по описа на РРС. Издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ е била изпратена на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където той не е бил открит, поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, което той и прави по настоящото дело.

От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответникът е извършвал плащания на задълженията си по процесния договор през периода от 11.12.2018г. до 17.02.2022г., след което е преустановил плащанията. С платените суми са погасени 2 008.91 лева от усвоения кредитен лимит по процесния договор и 1 053.87 лева задължения за договорна лихва. Към 05.12.2023г. – датата на издаването на извлечението от счетоводните книги на Банката, дължимите суми по Договор за издаване на кредитна карта № МК81304/31.10.2018г. възлизат на 1 829.06 лева, както следва по вид на задължението:

1 194.36 лева – главница, 338.23 лева – договорна лихва за периода от 29.03.2022г. до 19.07.2023г. и 296.47 лева – обезщетение за забава за периода от 08.04.2022г. до 19.07.2023г.

Съгласно чл.9.1 от ОУ ответникът е следвало да заплаща минимална месечна вноска в размер на 3% от усвоения кредитен лимит на 29-то число на всеки месец. Първата неплатена месечна вноска е тази за м.март 2022г. Към 15.07.2023г. са били дължими и неплатени 16 броя минимални месечни вноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

От писмените доказателства по делото се доказва, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, като ответникът е ползвал банков кредит, предоставен му от „Юробанк България” АД, съгласно сключен договор за издаване на кредитна карта № МК81304/31.10.2018г. Видно от заключението на изготвената по делото съдебноикономическа експертиза ответникът е извършвал плащания на задълженията си по процесния договор през периода от 11.12.2018г. до 17.02.2022г., след което е преустановил плащанията. С платените суми са погасени 2 008.91 лева от усвоения кредитен лимит по процесния договор и 1 053.87 лева задължения за договорна лихва. Съгласно чл.9.1 от ОУ ответникът е следвало да заплаща минимална месечна вноска в размер на 3% от усвоения кредитен лимит на 29-то число на всеки месец. Първата неплатена месечна вноска е тази за м.март 2022г. Към 15.07.2023г. са били дължими и неплатени 16 броя минимални месечни вноски. В тази връзка е неоснователно направеното от назначения особен представител на ответника възражение, че по делото липсват доказателства какви парични суми за били потребени от страна на кредитополучателя и какви вноски е правил той за погасяването им, тъй като това се установява от горецитираната експертиза. С оглед на формираните просрочия и на основание чл.20.2 от Общите условия приложими към Договора, Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем като е връчила покана до длъжника на 19.07.2023г. Предсрочната изискуемост и размера на задължението са съобщени на длъжника с връчената му покана чрез ЧСИ Венцислав Маринов на основание чл.18, ал.5 от 3

ЗЧСИ, като му е даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението към Банката. В тази връзка е неоснователно и възражението на назначения особен представител на ответника възражение, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, ал.2 от ГПК вземането по договора за издаване на кредитна карта не е било обявено надлежно на ответника за предсрочно изискуемо. От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че към 05.12.2023г. – датата на издаването на извлечението от счетоводните книги на Банката, дължимите суми по Договор за издаване на кредитна карта № МК81304/31.10.2018г. възлизат на 1 829.06 лева, както следва по вид на задължението:

1 194.36 лева – главница, 338.23 лева – договорна лихва за периода от 29.03.2022г. до 19.07.2023г. и 296.47 лева – обезщетение за забава за периода от 08.04.2022г. до 19.07.2023г.

По делото не са представени доказателства от страна на ответника, че е заплатил на ищеца тези парични суми по договора, въпреки, че с доклада по делото му е било указано, че доказателствената тежест за това е негова. Тези парични суми съвпадат изцяло по размер и основание с претендираните от ищеца.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявения положителен установителен иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника че дължи на ищцовата банка сумите от 1 194.36 лева – дължима главница по договор за издаване на кредитна карта № МК81304/31.10.2018г. за периода 29.03.2022г. до 05.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавна изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК – 14.12.2023г. до окончателното й изплащане; 338.23 лева – договорна лихва, дължима за периода 29.03.2022г. до 19.07.2024г. и 296.47 лева – наказателна лихва, дължима за периода 29.03.2022г. до 05.12.2023г., по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 6611/2023г. по описа на РРС.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 6611/2023г. по описа на РРС, разноски от 36.58 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 480.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощенвия адвокат.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 1 525.83 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, възнаграждение на редовно упълномощения от ищеца адвокат и възнаграждение на назначения на ответника особен представител.

Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. К. Р., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес: г***************, че дължи на “Юробанк България” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път” № 260, ЕИК 000694749, представлявано от изпълнителните директори Петя Николова Димитрова и Д. Шумаров, сумите от 1 194.36 лева /хиляда сто деветдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/ – дължима главница по договор за издаване на кредитна карта № МК81304/31.10.2018г. за периода 29.03.2022г. до 05.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.12.2023г. до окончателното й изплащане; 338.23 лева /триста тридесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ – договорна лихва, дължима за периода 29.03.2022г. до 19.07.2024г. и 296.47 лева /двеста деветдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ – наказателна лихва, дължима за периода 29.03.2022г. до 05.12.2023г., по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 6611/2023г. по описа на РРС.