Решение № 158 от 28.02.2018, Районен съд - Елин Пелин

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр.

Елин Пелин, 28.02.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА при секретаря Стефка

Славчева и в присъствието на прокурор Надя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1154 по описа за 2017 година на РС Елин Пелин, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.530 и сл. от

ГПК.

Подадена е молба от Н. Х. С., ЕГН **********

*** промяна на фамилното й име от С. на К.. Твърди, че е родена на *** г. и има издадено удостоверение за раждане № 71/…..г. по описа на Община Елин Пелин, Софийска област, в което е записана с имена Н. Х. С., родена от майка К.Н.Ц. и баща – Х. С. П.. Твърди, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, които налагат промяна на фамилното й име, тъй като рожденният й баща Х. С. П. не се е интересувал от нея, никога не е живяла с него и не е имала близка връзка с него като баща и дъщеря. Не е поддържала и не поддържа контакти нито с баща си, нито с неговите родители. Бащата на молителката е криминално проявено лице и е лежал в затвора, поради което на молителката е изключително неприятно да я свързват с него, още повече, че живеят в малко населено място, поради което носенето на фамилията му й причинява неудобства и негативни чувства. Излагат се доводи, че през 2006 г. молителката заминала със своята майка за

С., където се запознали с Т. К.. От този момент Т. К. започнала да помага на молителката по различни начини - да започне бизнес, да преустанови езиковата бариера, помагала й при отглеждане на нейната баба по майчина линия, когато се разболяла. Така между Т.К. и молителката Н. се изградила силна връзка, поради което взела сериозното и непоколебимо решение да приеме нейната фамилия, тъй като й била благодарна за всичко, което била сторила за нея в трудни моменти от живота й, разбирала я, подкрепяла я, което прави и до днес. През всичките тези години, молителката избягвала да използва бащиното си фамилно име, защото това я притеснявало и й пречело, поради което започнала да се представя с фамилията К., с която постепенно станала известна между хората от социалното й обкръжение, които също я наричали с фамилията К.. Изложеното обуславя правния интерес от водене на настоящия иск.

Община Елин Пелин, редовно призовани, не вземат становище по иска.

РП

Елин Пелин редовно призовани считат молбата за допустима, но неоснователна, тъй като изложените от молителката основания за промяна на фамилното име, не са измежду установените от законодателя важни обстоятелства.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, намери следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане от *** г. издадено въз основа на Акт за раждане № 71/…………. от община Елин Пелин, Н. Х. С., ЕГН ********** е родена от майка К.Н.Ц. и баща Х. С.П.

Представено и копие от личната карта на Н. Х. С., ЕГН **********, видно от която същата има постоянен адрес *** Пелин, Софийска област.

От декларация рег. № 7606/26.10.2017 г. по описа на нотариус Любомир Христов с район на действие РС Елин Пелин се установява, че Т. К. декларира пълното си и безпрекословно съгласие Н. Х. С. да приеме нейната фамилия – К..

От Справка за съдимост рег. № 80/05.02.2018 г. издадена от РС Елин Пелин се установява, че лицето Н. Х. С., ЕГН ********** не е осъждано.

Видно от справка за съдимост № 82/06.02.2018 г. по описа на РС Елин Пелин се установява, че Х. С.П., ЕГН ********** е осъждан, като са му наложени девет наказания по наказателни дела от общ характер.

Представено е удостоверение изх. № 50089/05.12.2017 г. по описа на НСлС, от което се установява, че за лицето Н. Х. С., ЕГН ********** няма повдигнати обвинения по неприключени наказателни производство.

От справка при Унифицирана система на Прокуратурата на Република България се установява, че за лице с ЕГН ********** не са налични данни за висящи наказателни производства или повдигнати обвинения.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т. К. и А. Ц. Д..

В показанията си свидетелката Т. К. твърди, че познава молителката Н. от 12 години, откакто пристигнала в С. при своята майка, която работела при свидетелката. По този повод свидетелката К. и молителката започнали да общуват помежду си, като Н. й разказвала за трудното си детство в България, причина за което била незаинтересоваността на баща й към нея, постоянното му пиянство, при което събирал в дома им приятели с играел по цели нощи комар, карал я да става през нощта, обиждал я като й казвал, че прилича на майка си и затова се държал лошо с нея, като я наричал с обидни думи като курва и други подобни епитети. Бащата на молителката ходел непрекъснато из селото пиян, често органите на властта го задържали за различни нарушения, поради което непрекъснато имал някакви проблеми с властите. Свидетелката К. разказва, че майката на молителката пристигнала в С., за да търси прехрана за семейството си, а Н. останала в България да бъде отглеждана от баща си. В последствие, тъй като Н. тръгнала по лош път в България, майка й може би затова решила да я вземе при себе си. Докато Н. била в България майка й изпращала средства за издръжката й, а бащата не е давал никога никаква издръжка за дъщеря си, не полагат каквито и да било грижи за отглеждането й и възпитанието й, като за нейното отглеждане се грижела баба й по майчина линия. Именно затова Н. смятала за своя майка повече баба си, отколкото биологичната си майка, която също не се интересувала от отглеждането и възпитанието на дъщеря си Н.. По този повод Н. често споделяла на свидетелката К., че никой не се интересува от нея – нито майка й, нито баща й, поради което искала да се отърве от всички. Това тежко детство на молителката карало свидетелката К. да помага по всякакъв начин на молителката, тъй като тя самата няма деца.

Първоначално й помагала да научи езика, после да си намери работа, като й осигурила средства за започване на собствен бизнес, който молителката упражнява и до днес, платила й и клиника в С., за да се излекува от зависимостта си към наркотиците, тъй като имала и такъв период от живота си вследствие трудното си детство. Сочи, че от години Н. не взема наркотици, занимавала се с бизнеса си и е финансово независима, а след завръщането си в България си построила собствен дом, купила си две коли. През всички тези години Н. се представяла пред близките си и в обществото с фамилното име на свидетелката К., която считала свой родител, като не искала да поддържа никакви контакти с биологичните си майка и баща, които никога не полагали грижи по отглеждането и възпитанието й, като изпитва единствено срам и неудобство от фамилията на баща си, с оглед пълната му дезинтересираност към нея и обидите, които е получавала от него през годините, както и срама от поведението му в обществото и сред хората.

Свидетелката К. заявява, че тъй като от 12 години отглежда Н. като своя дъщеря, затова няма нищо против и желае молителката да носи нейната фамилия – К..

От показанията на свидетелката А. Ц. Д. се установява, че познава Н. от дете, тъй като са съседи и живеят в едно населено място. Познава и родителите й и твърди, че те никога не са полагали грижи за отглеждането на дъщеря си. Баща й винаги бил пиян и не полагал абсолютно никакви грижи за Н., не е давал никакви средства за издръжката й. Докато Н. и сестра й били малки, той както и към момента пиел непрекъснато, пускал високо музика и през нощта, а децата излизали на улицата, за да не стоят при него. Сега Н. е на 27 години и се срамува от постъпките на баща си, не говори и не контактува с него по никакъв повод. В селото бащата на Н. е известен с името С. и непрекъснато говорят за него и го коментират, че е пиян, направил това, направил онова. Свидетелката заявява, че й е известно, че бащата на Н. има наложено и наказание пробация, защото карал без книжка и с алкохол, затова и се подписвал в кметството заради някаква пробация. Твърди, че й е известно, че още преди 12 години Т. К. започнала да се занимава с отглеждането и възпитанието на Н., като й помогнала коренно да промени живота си. Тъй като Н. не завършила училище заради поведението на баща си, който не пускал децата си на училище, сега тя учи в училището, в което преподава и свидетелката, тъй като иска да завърши образованието си. Свидетелката Д. сочи, че майката на Н. не успяла да се справи с отглеждането и възпитанието на дъщеря си Н., но Т. К. успяла. Известно й е, че тази жена К. изиграла голяма роля в живота на Н. и е допринесла за пълната й промяна – тя била нейна майка и баща откакто се срещнали и до ден днешен. Н. се развива много добре, освен, че започнала да учи, си направила и дом в с.Л.. Поради ролята, която Т. алич изиграла в живота на Н., всички в селото й казват К. и я познават с името К., дори и малките деца я знаят с това име. Фейсбука й също е с тази фамилия. Н. никъде и никога не се представя с фамилията на баща си, защото се срамува от него и не поддържат никакви контакти, а и всички хора я знаят като Н. К..

С оглед на така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В случая от фактическите твърдения на молителката, следва извода, че тя се позовава на наличието на последната предпоставка, а именно наличието на важни обстоятелства, с оглед известността си в обществото с фамилното име К., произхождащо от фамилията на жената, която я е отглеждала и възпитавала, помагала й е духовно и физически да преодолее трудните моменти в живота си, както и предвид липсата на каквато и да е заинтересованост на семейството на биологичния й баща към нея, компрометираното му поведението, свързано с неспазване на обществения ред, множеството осъждания.

Ангажираните по делото гласни доказателства установиха достоверността на твърденията на молителката, че биологичните й родители още от самото й раждане са се дезинтересирали от нея и не са полагали каквито и да било грижи за отглеждането и възпитанието й, поради което тя никога не е имала каквато и да било близост с тях. Установи се също така, че биологичният й баща носещ фамилията С. цял живот злоупотребява с алкохол и ежедневно е пиян, има множество осъждания, като не само не е полагал каквито и да било грижи за дъщеря си, а напротив проявявал аморално поведение към нея, като я обиждал по изключително арогантен и циничен начин. За доказани съдът намира и твърденията на молителката, че важна роля за изграждането й като личност е изиграла свидетелката Т. К., която я отглеждала като своя дъщеря, оказвала й всячески подкрепа да преодолее трудностите в живота си, тя е нейното семейство и която на драго сърце желае молителката да носи нейната фамилия – К., с която всъщност е известна както в С. където има свой бизнес, така и сред съгражданите си в България, тъй като всички я наричат К. и никой не я свързва с фамилията на биологичния й баща – С..

Законодателят, като е отчитал важността на името за индивида, за семейството и за обществото, е определил с императивни норми начина на образуването на имената на българските граждани, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Както бе посочено и по-горе съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от

ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име, се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Законът не дава дефиниция на въпроса кои обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името, тъй като всеки един случай, следва да се преценява индивидуално. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били тези лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.