Решение № 23 от 14.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Русе, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20244500500955 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Е. Т., ЕГН: ********** срещу решение № 1317/11.10.2024 г., постановено по гр.д. № 3665/2023 г. по описа на Районен съд Русе, с което е отхвърлен предявения от него срещу Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Русе, представлявано от директора И.Х.Д. иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР за периода от 21.12.2017 г. до 25.02.2019 г. в “Евротрейд Булкомерс” ЕООД с ЕИК *********, на длъжност „консултант управление“ при 8-часов работен ден и има прослужено време от 1 година, 1 месец и 27 дни като неоснователен. Излага доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло претенцията му.

1

Въззиваемата страна Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Русе, представлявано от директора И.Х.Д., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно, за което излага подробни мотиви. Претендира разноските по делото.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество – същата е неоснователна.

Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.

Първоинстанционният съд е обсъдил представените, както от ищеца, така и от ответната страна доказателства във връзка с твърдените от тях относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка е приложил относимите материалноправни норми. Правилно и законосъобразно е прието, че доказателствената сила на представените стр. 6-7 от трудова книжка, както и два броя удостоверения УП-2 и УП-3, са оборени и извършеното от ответната страна оспорване на отразеното в тях е успешно.

Същото не кореспондира с представените от ответната страна писмени доказателства относно констатациите на проверяващите органи на НОИ във връзка с изразходването на средства по фондовете на ДОО. Няма събрани доказателства изобщо дружеството да е реализирало приходи, да е изплащало трудови възнаграждения, да е развивало стопанска и търговска дейност. По делото не са ангажирани доказателства за реално извършени дейности от ищеца като „консултант управление“ и изобщо за реално осъществявана трудова дейност в дружеството. Както правилно е констатирал първоинстанционният съд ищецът не притежава качеството на описаното в разпоредбата на пар.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО понятие „осигурено лице“ – физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Приложеният от ищеца трудов договор № 2

20/20.12.2017г. сам по себе си не е достатъчен, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникване на осигурително правоотношение, но не винаги. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за „осигурено лице”, е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Недопустимо е да се претендира стаж по съдебен ред, за който е установено, че не е полаган и за който са извършвани проверки и доказан по категоричен и безспорен начин, че не е престиран. Доколкото от контролните органи са събрани доказателства обосноваващи изводи за липса на доказателства за извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от този осигурител, то трудов договор № 20/20.12.2017г. издаден от „Евротрейд Булкомерс” ЕООД правилно и законосъобразно е счетен за неавтентичен/неистински документ, както и другите представени от ищеца писмени доказателства - Заповед да прекратяване на трудов договор № 17/22.02.2019г., страници 6-7 от трудова книжка, обр.УП-2 № 1/06.06.2021г. и обр.УП-3 № 42/06.06.2021г., които също се явяват неавтентични/неистински документи.

Представените документи дори и подписани от управителя на дружеството В. не доказват твърдението на ищеца, че същият реално е полагал труд по трудово правоотношение през процесния период, което е задължителна предпоставка да се приеме, че има качеството на „осигурено лице“ по смисъла на пар. 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Изхождайки от тези обстоятелства, първоинстанционният съд е счел, че искът да бъде признато за установено в отношенията на страните, че в периода от 22.12.2017 г. до 04.12.2019 г. В. Е. Т., ЕГН: ********** е работил по трудово правоотношение като консултант управление“ в “Евротрейд Булкомерс” ЕООД с ЕИК *********, следва да се отхвърли като неоснователен.

Въззивна инстанция споделя изводите на първоинстанцонния съд, които се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства за извършени проверки, частична ревизия по разходите за ДОО на „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД гр. Русе, Ревизионен акт за начет № РА-5-213 00842853/18.11.2020г. и задължителни предписания за заличаване на подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО, както и влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-21-00842916/18.11.2020г. и № ЗИ-1-21- 01000851/10.09.2021г. за заличаване на подадени данни за 42 лица, в т.ч. и за ищеца В. Е. Т. за исковия период.Към решението на първоинстанционният съд са изложени подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи. Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.

В тежест на въззивния жалбоподател са направените от ответната страна разноски, които се претендират за осъществено представителство от юрисконсулт и които съдът определя в размер на 150 лева. Мотивиран така, Русенски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1317/11.10.2024 г., постановено по гр.д. № 3665/2023 г. по описа на Районен съд- Русе.

ОСЪЖДА В. Е. Т., ЕГН: ********** да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Русе сумата 150 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4