Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17265 от 26.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15387/2024
Вид
Решение № 17265
Подписан
26.09.2024
Състав
ЕЛИ ДИМИТРОВА АНАСТАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.429, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.413, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 17265 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело № 20241110115387 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от Е. Т. Г. срещу „ОЗК-Застраховане“ АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 12659.30 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /сторени разходи, във връзка с проведено лечение на ищцата/ по повод настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/23/1190000915189, валидна от 31.03.2019г. до 30.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2024г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането и сумата от 6409.37 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.07.2019г. до 18.03.2024г. /съобразно УМ от 22.04.2024г./.

Релевират се доводи, че на 16.06.2019г., около 18.50 часа в гр. София, водачът на лек автомобил с марка „Тойота Авенсис“, с рег. № ... – Й.П. не пропуснал движещия се мотоциклет с марка „Кавазаки ЗХ10 Р, с рег. № ..., управляван от П.К., в който пътувала като пасажер ищцата. За пътния инцидент бил издаден Констативен протокол за ПТП № К-346/16.06.2019г. Било образувано и досъдебно производство № 11211/2019г. по описа на СДВР, пр. пр. № 22304/19г. по описа на Софийска Районна прокуратура. С влязла в сила присъда от 09.02.2023г. по НОХД № 5953/2020г. по описа на СРС, 101 с-в Й.П. бил признат за виновен, за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил на ищцата средни телесни повреди.

1

В резултат от процесното ПТ ищцата получила множество телесни увреждания, подробно описани в ИМ, сред които: травматичен шок, контузия на мозъка; тежка черепно-мозъчна дифузна травма; контузия на гърдите; разкъсноконтузна рана на дясна колянна става и други.

Във връзка с проведеното лечение и нуждата от извършване на операция, ищцата сторила разноски, възлизащи на исковата претенция в общ размер на 12659.30 лева, подробно индивидуализирана по пера в исковата молба.

С оглед всички гореизложени съображения намира предявените искове за основателни и доказани.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Признава наличието н а валидно възникнало застрахователното правоотношение по застраховка ГО с делинквента. Същевременно предявените искове се оспорват като неоснователни като в тази връзка са релевирани следните възражения: исковата претенция е оспорена като прекомерно завишена като в тази връзка се релевира, че ищцата не е доказала претендираните от нея разноски за лечение; направено е възражение, че разноските е следвало да бъдат поети от НЗОК, а не от ищцата; направено е възражение за значително съпричиняване от страна на ищцата; Оспорен е и началният момент на искането за обезщетение за забава.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения по делото доклад /л. 145/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството относно наличието на валидно възникнало застрахователното правоотношение по застраховка ГО с делинквента.

От представения по делото констативен протокол за ПТП с № К346/16.06.2019г. /л. 8 и сл./, изготвен от мл. инсп. Р.Г., дежурен ПТП – О“ПП“ – СДВР се установява, че на посочената дата – 16.06.2019г. около 18:50 часа е настъпило пътно транспортно произшествие между лек автомобил с марка „Тойота Авенсис“, с рег. № ..., управляван от водача Й.П. и мотоциклет с марка „Кавазаки ЗХ10 Р, с рег. № ..., управляван от П.К., при което ищцата, в качеството си на пътник в мотоцклета е претърпяла телесни повреди.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му – настъпилото ПТП, и обстоятелството, че Й.Т.П. – водачът на лек автомобил с марка „Тойота Авенсис“, с рег. № ... е представил полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/23/1190000915189, валидна от 31.03.2019г. до 30.03.2020г., сключена с ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като 2 представлява заключение на съставителя му, поради което и съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът е елемент от предмета на доказване в производството.

От представената по делото влязла в сила Присъда от 09.02.2023г. по НОХД № 5953/2020г. по описа на СРС, 101 с-в /л. 24 и сл./, потвърдена с Решение № 160/11.03.2024г. по НОХД № 600042/2024г. по описа на СГС, IX възз. с-в /л. 26 и сл./ се установява, че Й.Т.П. е осъден за това, че на 16.06.2019г., около 18.50 часа, в гр.

София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис” с рег. № ..., движейки се по бул. „България” с посока на движение от бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“ към бул.“Гоце Делчев“ и в района на кръстовището с ул. „Нишава“ нарушил правилата за движение както следва: чл. 25, ал.1 от Закона за движение по пътищата : „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”, реализирал пътнотранспортно произшествие, като при извършване на маневра завиване надясно за навлизане по друг път - ул.“Нишава“, извършил маневрата , като не се съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на попътно движещия се, отдясно на него, в кР. дясна „БУС“ лента , мотоциклет марка „Кавазаки”, модел „ЗХ 10 Р“ с рег. № ..., управляван от П. Н. К. и водещата се на мотоциклета пътничка – ищцата Е. Т. Г. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК на повече от едно лице, като при ищцата са довели до травматичен шок и черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка с травматичен субарахноидален кръвоизлив и пареза на десния нервус окуломоториус, проявени клинично и наложили седиране и поставяне на изкуствена белодробна вентилация, като поотделно и в съвкупност, реализирало медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“; закрито вътреставно счупване с изкълчване на дисталната част на лявата голямопищялна и лявата малкопищялна кости /пилон фрактура/, наложили извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и фиксирането им е метална остеосинтеза, като поотделно и в съвкупност реализират медико биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник“ за срок повече от 30 дни; травматична луксация на проксималната интерфалангеална става на v-ти пръст на лявата ръка, което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник“ за срок повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 3 , б. ”а”, пр. 2, във вр. ал. 1, б. “б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Тази присъда, съгласно чл. 300 ГПК и чл.413, ал.2 НПК е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на извършеното.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е основателно, поради следните съображения: съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС, 3 решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение №99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването му или го е улеснил. В случая в производството по предявения иск е доказано, че вредите са причинени в резултат от противоправното поведение на делинквента Й.Т.П.. По отношение на възражението на ответника, че ищцата се е возила без екипировка и каска, следва да се посочи, че ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази насока, поради което същото е неоснователно и недоказано.

С оглед изложеното, в настоящото производство следва да бъдат доказани причинените от деянието вреди – техният характер и размер и причинната връзка с извършеното деяние.

Ищцата е представила медицински документи, които са взети предвид при изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и съдът, който не разполага с необходимите специални знания, не ги обсъжда.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д. /л. 193 и сл./, кредитирана от съда като обективно и професионално изготвена се установява следното: ищцата, в резултат на процесното ПТП е получила следните травматични увреждания: травматичен шок –политравма; гръдна травма – излив на кръв двустранно причинили на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на долния край на лявата голямопищялна кост; вътреставно /ляв глезен/ - пилон фрактура, причинила на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; закрито прекъсване на сухожилията на четириглавия десен бедрен мускул с разкъсно-контузна рана в областта на дясно коляно. Вещото лице е обосновало следните изводи: получените травматични увреждания са в причинна връзка от процесното ПТП; посочените разходи в ИМ, съгласно представените фактури и касови бонове са направени във връзка с лечението на травматичните увреждания, получени от процесното ПТП; здравноосигурен пациент след изписване от болница има право на 2 безплатни контролни прегледа от специалист /без вложени медицински консумативи за превръзка/ в рамките на 30 дни от дехоспитализацията; след това лекарският преглед и рентгеновите снимки се заплащат; рентгеновите снимки са безплатни ако се представи направление за рентгенови снимки от личен лекар; лечебното заведение представя ценоразпис за услугите и консумативите; представени са фактури за извършени физиотерапевтични процедури, които се определят от специалист – физиотерапевт; фактурираните плаки и винтове се заплащат от здравноосигурените лица – не се поемат от НЗОК; по делото са представени фактури за остеосинтезни средства, рецепти и фактури за лекарства свързани с домашното лечение; когато лице е с временна нетрудоспособност след изписване от болница и не може да се обслужва само, близките не могат поради заетост да се ангажират, е възможно болният да ползва услугите на социален асистент срещу заплащане.

4

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432 КЗ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска „гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищцата, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.