Решение № 139 от 22.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Бургас , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Вяра Ив. Камбурова

Членове:Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско дело № 20212100500388 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д. С. П., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул. “Трайко Китанчев” № 2, ет.3, депозирана чрез адв. Кермедчиев, с адрес за призоваване гр. Бургас, пл. “Баба Ганка” № 4, ап.10, против Решение № 260021/06.01.2021г. по гр.д. № 3386/2020г. по описа на БРС, с което жалбоподателят П. е осъден да заплати на ищцата СТ. К. П. сумата в размер на 9720 лв., предявена като частичен иск от цялото й вземане в размер на 20 421, 80 лв., представляваща половината от извършените по време на брака й с ответника подобрения в собствения на ответника апартамент на адрес гр.

Бургас, ул. “Трайко Китанчев” № 2, ет.3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК направените по делото разноски в общ размер от 1388, 50 лв.

Жалбоподателят изразява недоволство от постановеното решение, като моли същото да бъде изменено като бъде намален размера на присъденото обезщетение до сумата от 5000 лева, а предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата в размер на 4720 лв. до присъдения размер от 9720 лв.

Навежда доводи, че обжалваното решение е необосновано предвид обстоятелството, че претендираните подобрения, които са описани на цели две страницата в исковата молба по стаи и стойности, въпреки направеното оспорване не са били доказани. В тази връзка сочи, че показанията на ищцовите свидетелки са неубедителни, като първата от тях живее постоянно в Стара Загора и има инцидентни впечатления за жилището в Бургас, а показанията на втората са относими за времето след 2005г., до когато според оценъчната експертиза са били направени три четвърти от стойността на 1 претендираните подобрения. В тази връзка релевира оплакване, че съдът не е обсъдил нито твърденията на ищцата, нито доказателствата по отношение на твърдяните подобрения, нито приложимостта на оценъчната експертиза спрямо твърденията по исковата молба. Твърди, че съдът “ан блок” е присъдил цялата стойност на абсолютно всички претендирани подобрения, като е приел, че те са извършени по време на брака на страните в режим на СИО, след прекратяването на който бившата му съпруга имала право на половината от стойността им. Навежда доводи, че тези подобрения не могат да бъдат СИО най-малкото защото не се касае за движими вещи, а за подобрения върху чужд за ищцата имот.

Според въззивника буди недоумение и формулировката в диспозитива на обжалваното решение, в който присъдената сума в размер на 9720 лв. е определена като частичен иск от цялото вземане на ищцата в размер на 20 421, 80 лв., представляващи половината от извършените по време на брака й с ответника подобрения в собствения му апартамент.В тази връзка твърди, че при положение, че експертизата е показала, че стойността на СМР е 19 440 лв., а увеличената стойност на имот – 19 700 лв., а съпругата-несобственик може да претендира според съда само половината от по-малката от двете суми – въпросът с първоначалния частичен иск и с въображаемата сума от 20 421, 80 лв. е приключил окончателно с направеното увеличение на иска в размер на 9720лв.

Въззивникът релевира оплакване, че районния съд не е обсъдил възражението, че семейството не е имало финансов капацитет да направи тези подобрения като това се отнася преди всичко за подобренията, направени през 1999 и през 2005г., които в първия случай са оценени на стойност 5910, 38 лв., а във втория – на стойност 10 220, 94лв. В тази връзка се позовава на представеното от ищцата заверено копие на трудовата й книжка, от което се вижда, че през периода 1999 г. – 2002г. получаваното от нея месечно възнаграждение е в порядъка между 56 лв. /за 1999г./ и 80 лв. за 2002г., пред периода 2005г. – 2008г. – 240 лв. месечно, а през 2013г. – 2015г. – 560 – 600 лв. Според позицията на ищцата пък именно въззивникът получавал заплата, колкото да заплаща консумативните разноски на семейството. Оспорва твърденията на ищцата, че същата работила на няколко мяста, тъй като местоработата й била видна от трудовата книжка, при това с посочен 8ч. работен ден, а отделно от това по същото време родила и отгледала двете си деца. Твърди, че при това положение няма как семейството да отдели свободни средства и да направи подобрения в апартамента на обща стойност 19 440 лв., от които само през 1999 г. и 2005г. – подобрения на стойност над 16 000 лв.

Жалбоподателят сочи, че районният съд пренебрегнал и ограничил доказателствените му искания и по отношение на собствения на ищцата апартамент в Стара Загора, откъдето е родом. Още с отговора на исковата молба заявил, че няколко дни преди брака им, ищцата е придобила собствен апартамент в родния им град, който бил довършен от нея и от жалбоподателя по време на брака им. Това се виждало от представената с отговора на исковата молба справка. С отговора на исковата молба били ангажирали и други доказателствени искания, с които целял до докаже, че в същото време, през което са правени довършителните работи в процесния апартамент в гр.

Бургас, ищцата е строила и довършвала неин апартамент в Стара Загора и цялото и внимание и финанси били насочени към него.

На следващо място се релевира оплакване, че съдът неправилно и незаконосъобразно е присъдил законната лихва върху цялата сума от 9720 лв., считано от деня на завеждане на делото – 2 юли 2020г., въпреки, че частичния иск е съществувал до 12 ноември 2020г., на която дата е направено 2 увеличение на иска в пълния му размер на 9720 лв., а на 16 ноември 2020г. съдът приел направеното увеличение. В тази връзка навежда доводи, че тъй като увеличението на иска представлява предявяване на нов, допълнителен иск към първоначално заведения относно такава част, която не била предявена с първоначалния, то лихвата е следвало да се присъди от деня на предявяването му, а не от деня на предявяване на първоначалния частичен иск. В допълнение на това сочи, че при направеното изменение касае само увеличение на сумата от 9720 лв. като липсва искане и за присъждане на законна лихва върху него, а съдът не може служебно да присъжда лихва без същата да е поискана.

Жалбоподателят навежда доводи, че голяма част от претендираните подобрения не са доказани, а самата позиция на ищцата по предявения иск е противоречива. В исковата молба същата сочила, че стойността на описаните в нея подобрения е 40 843, 60лв., от които стойността на нейния дял бил половината, а експертизата оценила тези подобрения за по-малко от половината. Тази експертиза изобщо не била оспорена от ищцата. Отделно от това, в исковата молба ищцата твърдяла, че подобренията са правени до 2017г., а пред вещото лице била посочила като краен срок 2015г.

Налице били и противоречия в стойностите на подобренията, посочени в исковата молба и тези в експертизата- напр. за поръчката и монтаж на соларна слънчева батерия за топла вода, за която ищцата посочила сумата от 4200 лв., докато експертизата посочила сумата от 1120 лв., за блиндираната входна врата ищцата посочила сума от 800лв., докато експертизата посочила стойност в размер на 388 лв. Всичко това сочело, че ищцата няма реална представа за направата на тези подобрения и вложените в тях средства.

Оспорва се достоверността на показанията на ищцовата свидетелка И.Н., в частта, в която същата твърди, че по-голямата част от подобренията били направени през 1995г. и непосредствено след 1995г., с аргумента, че бракът с ищцата е сключен на 4 май 1996г., а апартаментът, в който са правени тези подобрения бил дарен от майката на жалбоподателя с нотариален акт две години по-късно – 31 юли 1997г. В допълнение сочи, че в тези показания липсва конкретност, за да бъде уважен иска като година на направата им, площ и бройки, помещение и пр. Застъпва се становище, че при изброени в исковата молба подобрения в 66 пункта, намиращи се в 10 помещения не може с общи изброявания в няколко изречение на подобрения, присъщи за всеки един апартамент да се приеме за доказано наличието и авторството на всички подобрения по исковата молба.

На следващо място се излагат аргументи за това, че показанията и на втората свидетелка не могат да бъдат възприети като решаващи за уважаване на исковата претенция, доколкото последната свидетелства за обстоятелства настъпили след 2005г., когато е била на 17 г., към който момент според експертизата стойността на подобренията се равнявала на сумата от 19 440 лв. или 85 % от общата стойност на всички подобрения.

Оспорват се твърденията на ищцата, че претендираните подобрения са правени от двамата съпрузи по време на брачното им съжителство и с техни семейни средства. Същите се опровергавали от показанията на ангажираните от ответника свидетели, които доказвали и извънсемейния характер на тези подобрения – и като направа и монтаж и като средства, с които са били закупувани съответните материали. Показателно било, че преобладаващата част от строителните и довършителни работи са извършвани от бащата на въззивника, с него личен и безвъзмезден труд и със негови и на майка му средства. Жалбоподателят излага, че това изцяло кореспондирало с обстоятелството, че майка му му е дарила апартамента, а двамата с баща му си запазили пожизнено право на ползване върху него и живеели 3 непосредствено под процесния апартамент, а от друга страна семейството им било младо, с две малки деца и с минимални доходи и възможности. Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата СТ.

К. П., депозиран чрез адв. Петко Маринчев, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Навеждат се доводи, че не е налице твърдяната необоснованост в атакуваната част от съдебния акт, тъй като чрез събраните по делото гласни и писмени доказателства се доказвали както посочения в исковата молба период на подобренията, така и тяхното извършване. Сочи, че оспорване е имало само относно характера на част от описаните подобрения, което било коригирано от експертизата по делото, доколкото част от вещите, които вещото лице сметнало, че не представляват подобрения не били описани и оценени от него. Посочва, че възражението на ответника в тази насока не било оставено без разглеждане.

Намира възражението на ответника, че подобренията в недвижимия имот са извършени с извънсемейни средства за изцяло недоказано, като в тази връзка се сочи, че дори свидетеля (неговия баща) потвърдил, че ищцата и ответника били закупували всички материали, обзавеждания, техники и т.н.

Дори като допълнение на въпрос на съда, този свидетел уточнил, че когато им помагал с нещо, той го правил като дарение за тях като семейство.

Оспорват се като несъстоятелни доводите на въззивника за недостоверност на свидетелските показания на ангажираните от тях свидетели, които изложили непосредствени наблюдения от близкия си контакт с ищцата и ответника през годините. Прави се анализ на събраните гласни доказателства, като се поддържа тезата, че всичко извършвано в имота от нанасянето на семейството до прекратяването на блака е извършвано изцяло със семейни средства – и двамата съпрузи са работили, получавали са доходи и са пестили за всеки следващ ремонт или обзавеждане. Сочи, че когато се е налагало са теглили и паричен заем, който впоследствие връщали отново като семейство. С оглед горното се поддържа, че искът е изцяло доказано по основание, а от приетата и неоспорена СТЕ и по размер.

Намира за неоснователно възражението на въззивника досежно присъдения размер на сумата от 9720 лв., определена като частичен иск от цялото вземане в размер на 20 421, 80 лв., след като изрично било уточнено, че след изменението, искът отново се явява частичен от общия размер. Излага съображения, че същата съответства на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил подобрителят и тази, с която собственикът се е обогатил.

Разпечатката съдържа 28 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa64d95c-f4e8-416b-9226-ac4b72f4b109