Решение № 225 от 13.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Враца, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. и В. В. П. като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500266 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 299/12.05.2025 г. по гр. д. № 49/2025 г. по описа на Районен съд – Враца е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София да заплати на С. Л. П., с ЕГН ********** и адрес гр. *** сумата 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато и подържано срещу ищеца С. П. наказателно преследване по досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца), приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление от общ характер. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 10, ал.

3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на С. Л. П. сумата 610,00 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и внесено адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България, който обжалва решението в осъдителната част, като неправилно и необосновано. Счита 1 присъденото обезщетение за прекомерно, в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Съдът не отчел в достатъчна степен обективните критерии, относими към размера на присъденото обезщетение. Съдът отчел, че ищецът С. П. не е задържан за срок от 24 ч., поради което се снижава отговорността на ответника, но ищецът бил съпроводен от двама полицейски служители до ЦСМП, поради което този факт според съда завишавал отговорността на ответника, тъй като това представлявало упражняване на държавна принуда. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, полицейските органи имат вменено задължение да съпровождат лицата до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби в посочените в разпоредбата случаи, а не по тяхна преценка, поради което този факт не можел да се счита единствено като завишаващ отговорността, тъй като органите следва да спазват задълженията си. Не били представени доказателства за това, че органи на Прокуратурата на Република България са извършвали спрямо ищеца действия извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Ищецът сочил промяна в неговото физическо и психическо състояние, без да представя каквито и да е било медицински документи, респективно такива преди повдигане на обвинението, за да се установи наличие на обективна промяна за това. В подкрепа на твърденията на ищеца съдът единствено кредитирал показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие двама свидетели, който не са лица с медицинско образование, което да обоснове наличие на причинно следствена връзка с физическото и психическото му състояние и водения наказателен процес. По делото не били налице именно доказателства за възникнали здравословни и психически проблеми, както и трайни негативни последици за психическото и физическото състояние, трайна промяна на личността и поведението на ищеца. Липсвали данни ищецът да се е нуждаел от специализирана медицинска или психологическа помощ, да е търсил такава и да са му предписвани специфични лекарства, в резултат на започнатото производство. Не били налице доказателства наказателния процес да е попречил на трудовата му ангажираност. Не се установило процесът да е попречил на професионалната му реализация, нямало доказателства ищецът да е кандидатствал за работа и да не е класиран или одобрен, както и да е изискван документ за образувани срещу него досъдебни производства. От проведените в хода на делото разпити на свидетели се установило, че ищецът започнал работа след получаване на свидетелството си за управление на МПС, но не се установило нито на каква длъжност, нито липсата на такова свидетелство да му е попречило да работи преди това, предвид липсата на представени такива доказателства. Прокуратурата по никакъв начин не разпространила информация по воденото наказателно производство, за да е създала лошо мнение и репутация на ищеца срещу съгражданите му, поради което събраните доказателства в тази насока не следвало да се приемат като обективни и достоверни, за което и разгласяването на обвинението не било пряк резултат от действия на ответника. Досъдебното производство било проведено в кратък и разумен срок, по него не били извършвани никакви интензивни и други действия спрямо ищеца, които да са му повлияли неблагоприятно, като същото ставало ясно и от обстоятелството, че П. не бил търсен от образуване на производството до получаване на 2 постановлението за прекратяване, както и самият той твърдял. В този смисъл не бил привличан в качеството на обвиняем, спрямо него не били налагани мерки за неотклонение или други мерки за принуда, с които да се ограничават правата му. Заявените твърдения, че бил предизвикан страх у ищеца, че ще влезе в затвора, били лични съждения и оценка и не почивали на обективността. Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост в чл. 52 от ЗЗД, която справедливост се извеждала от конкретните обстоятелства, както и не отговаряла на твърдените от ищеца вреди, както и на икономическия стандарт в Република България. В тази връзка размера на обезщетение на ищеца било завишено и не съответствало на икономическия стандарт в Република България, както и неговата цел не била да се облагодетелства. Така събраните доказателства не били достатъчни да обосноват действително висок интензитет на търпени вреди, изразяващи се в преживян стрес, опасения от опозоряването и неоснователно осъждане, уронване на престижа, доброто име, което състояние да е пряк и непосредствен резултат именно от конкретно обвинение, респективно и размера на присъденото обезщетение. По отношение на размера на присъдените имуществените вреди, същият бил завишен и защото наказателно дело не се отличавало с никаква правна и фактическа сложност. В обобщение не се установили неимуществени вреди, включително накърняване на честта и достойнството, болки и страдания в обем или интензитет по-голям от обичайно преживените от всеки човек с нормален интелект.

Следвало да се поставят под съмнение и показанията на свидетелите, които заявяват, че имат преки наблюдения над П., като в същото време част от показанията им си противоречат.

Следвало да се отбележи, че в подобни на настоящия случай имало трайна съдебна практика, според която се присъжда обезщетение за обичайни неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 1000 лв. за 1 година продължителност на наказателното производство. Сочи съдебна практика в подкрепа на изложеното. Имайки предвид, че в настоящия случай производството протекло в рамките на около 5 месеца и обвинение не било повдигано, исканото обезщетение от 3000 лв. било прекомерно и то не следвало да бъде източник на обогатяване на ищеца. На следващо място на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Прокуратурата на РБългария била осъдена да заплати на ищеца сумата от 610,00 лв., направени разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, която сума също била висока относно адвокатското възнаграждение. При тези съображения иска извършване на проверка на така постановения акт и предвид изложеното моли за отмяна на обжалваното решение, за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и произнасяне по въпроса за разноските съобразно въззивното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

В съдебното заседание въззивника, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в същата. Допълнително заявява, че обратно на приетото от РС – Враца следва да се приложи тълкуването в решение № 50047 от 10.03.2023 г. по гр. дело 3092/2022 г., IV г.о. на ВКС, с което е прието, че едва след привличането на едно лице 3 като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени в НПК и само тези обвиняеми лица могат да търпят вреди и търсят обезщетение по реда на ЗОДОВ, както и че само по отношение обвиняемите лица наказателното производство може да бъде прекратено. Смята, че действията, които са извършили органите на МВР имат изцяло административен характер и нямат никаква връзка с наказателното производство.

В съдебното заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в отговора. Изразява несъгласие с допълнително изложените доводи от въззивника в съдебното заседание, като заявява, че възприетото в цитираното решение на ВКС е изолирано, а преобладаващата практика по въпроса дали е необходимо привличане на ищеца, като обвиняем за реализиране отговорността по ЗОДОВ на ПРБ е цитирана още в исковата молба и обсъдена от първоинстанционния съд.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Враца ищеца С. Л. П. е предявил срещу ответника Прокуратурата на Република България, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ сумата 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато и подържано срещу ищеца С. П. наказателно преследване по досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца), приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление от общ характер.

В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Република България, в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в него.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са и двама свидетели.

Районният съд е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на С. Л. П., сумата 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато и подържано срещу ищеца С. П. наказателно преследване по досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РПУ гр. Враца (прокурорска преписка № 3310/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца), приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление от общ характер.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във 4 връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Установява, се от приложените пред първоинстанционния съд документи, включително ДП № 494/2023 г. по описа на РУ - Враца, пр. пр. 3310/2023г. по описа на РП – Враца, че на 11.05.2023 г. около 23,30 ч. в гр. Враца по ул. „Спортна", ищеца С. П. управлявал л. а. марка „Фолксваген", модел „Пасат", с peг. № ***, негова собственост. На същата улица срещу № 5 той бил спрян за проверка от полицейските служители Ц. М,. и А.

Й.. При проверката, полицейските служители забелязали, че водачът на МПС бил разсеян, поради което му извършили проверка с техническото средство „Drug Test 5000" с фабр. № ARMC 0094, което отчело положителна проба за употреба на наркотични вещества „амфетамин". На С. П. бил издаден АУАН с № серия GA 942737 и му бил издаден талон за медицинско изследване с №130810. Той дал проби кръв и урина за химично изследване. На 11.05.2023 г., в 23,40 ч., по отношение на ищеца С. П. и във връзка с процесния случай била издадена заповед за задържане на лице за срок до 24 часа от полицейски служител, с която ищеца бил задържан до 1,20 ч. на 12.05.2023 г., като същият не е настаняван в арестни помещения. На 12.05.2023 г. му била издадена ЗППАМ № 23-0967-000213/12.05.23г., с която временно му било отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В хода на разследването С. П. бил разпитан, в качеството на свидетел, като заявил, че през деня е пил енергийни напитки - „Изоспорт" и „Хел", както и лекарство „Аулин". По досъдебното производство било изготвено заключение на съдебна химикотоксикологична експертиза с изх. № И-9256/16.10.23 г., като в предоставените проби кръв и урина от С. Л. П. не се установило наличие на наркотични вещества. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.10.2023 г., прокурор при РП – Враца приел, че ищеца С. Л. П. не е осъществил състав на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК и поради липса на извършено престъпление от общ характер е прекратил досъдебно производство № 494/2023 г. по описа на РУ-Враца, пр. пр. 3310/2023 г. по описа на РП Враца образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.