Решение № 323 от 10.07.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Русе, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Велкова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело № 20234500100696 по описа за 2023 година

В производството са субективно и обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.45 от с.з.

Ищцата Р. А. Д. твърди, че на 20.04.1993г. била приета за оперативно лечение с диагноза „С. н. Резицира се лоба субтотално. Глас запазен“. Ha 14.12.2009г. била приета за оперативно лечение с оперативна диагноза № 88/15.12.2009г. ,,С. р. на десния лоб на щитовидната жлеза“ и била изписана клинично здрава. Ha 26.06.2012г. била приета за оперативно лечение в отделение „Пластичновъзстановителна и естетична хирургия“ на УМБАЛ „Канев“ AД с диагноза „Р. на щ. ж.“. Извършена била „Резекцио лоби синистра субтотале“ съгласно оперативен протокол №600/27.06.2012г., в който не бил посочен операторът. Операцията й била извършена от д-р С. В. Г.. В издадената епикриза, която била подписана от началника на отделението и лекуващ лекар д-р С. Г., било отразено, че гласът й е запазен. Към момента на операцията била в сила Наредба №6/2005г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната“, от която, както и съгласно добрите медицински практики, се установявало, че хирургичното лечение на заболяването „Р. на щитовидната жлеза“ следвало да се осъществи от 1 отделение с изисквания към структурата за осъществяване на дейносттадейности по специалността „Гр. х.“ от трето ниво на компетентност, каквото отделението, в което й била извършена операцията, нямало. Отделението и д-р С. Г. нямали специализация по гръдна хирургия трета степен, което означавало, че той не е имал право да извърши тази операция. При извършената операция не били спазени изискванията на Закона за здравето, на посочения медицински стандарт, както и на добрите медицински практики, в резултат на което й била причинена парализа на гласните струни, водеща до остра аспирация и афония, чести аспирации на течности, пристъпи на задух и стягане на шията, задушаване през нощта по време на сън и в будно състояние, с последващо увреждане на сърцето, психологически стрес и общо разстройство на здравето, които пристъпи ищцата получавала през няколко часа ежедневно. Твърди, че било налице неправомерно поведение на медицинския персонал на oтвeтнoтo лечебно заведение, изразяващо се в неизпълнение, респективно ненадлежно изпълнение на задължението за лечение съобразено установения медицински стандарт и добрата медицинска практика, избрания и реализиран метод за лечение, неприлагане на адекватна хирургична интервенция и липсваща последваща терапия, липса на адекватно постоперативно наблюдение, несвоевременност при лечение на пoявилoтo се постоперативно усложнение, настъпило в резултат на извършената й на горепосочената дата операция. С действията и бездействията си ответниците й причинили неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства и психологически стрес, влошаване на общото й физическо и психическо здраве и я лишили от възможността да води пълноценен живот.

При извършване на операцията й те грубо нарушили нормативните изисквания за предоставяне на предварително информирано писмено съгласие от страна на пациента, а извършеното й лечение било неадекватно, несвоевременно, лошо изпълнено. Укрили от нея причинените й усложнения и я лишили от възможността да предприеме рехабилитация и възстановяване на причинената парализа на гласните струни. Ответниците не информирали ищцата за некачествената хирургична интервенция и настъпилите при нея усложнения, свързани с гласни парализи, за които тя узнала едва на 27.12.2018г. при преглед в УМБАЛ „С. М.“ – гр. В. В резултат на проведеното оперативно лечение развила и постоперативен хипертериодизъм, установен на 19.07.2019г. От некачествено извършеното лечение от страна на ответниците 2 претърпяла вреди от неимуществен характер в размер на 55 000 лв, както и имуществени вреди, изразяващи се в разноски за диагностициране и лечение на заболяването и рехабилитация в размер на 1150 лв.; разноски, направени за заплащане на придружител в размер на 830 лв., както и пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването й от възможност да получава доходи от трудово правоотношение за периода от 27.06.2012г. до настоящия момент в резултат на настъпилата от операцията неработоспособност в размер на 13 000 лв. Счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците - лекаря, извършил оперативната интервенция и лечебното заведение, които солидарно следвало да й заплатят горепосочените суми. Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да й заплатят сумата в размер на 55 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, както и да й заплатят сумата в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които: 2000 лв.- преки имуществени вреди и 13 000 лв.- пропуснати ползи.

Ответникът УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който изразява становище за допустимост на предявения иск, но по същество оспорва основателността му. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните обезщетения за вреди и лихва за забава върху тях на основание чл.110 от ЗЗД. Навежда доводи, че в исковата молба и в уточнението към нея се сочи, че непозволеното увреждане е извършено на 27.06.2012г. като ищцата определила конкретно мoмeнтa на деликта, а това било и началната дата на дължимото обезщетение. От този момент изтекла погасителната давност за вземания, произтичащи от непозволено увреждане, тъй като съгласно правилата на чл. 114 и чл. 110 от ЗЗД същите се погасяват с изтичането на петгодишния давностен срок.

Налице било погасяване на вземането по давност и на заявените претенции за законна лихва, още повече, че по отношение на тях намирала приложение разпоредбата на чл. 111 б.„в“ от ЗЗД. Иска съдът да установи погасяването на исковете по давност и да ги отхвърли на това основание. Отделно от направеното правопогасяващо възажение ответникът оспорва изцяло както по основание, така и по размер предявените искове. Оспорва всички изложени фактически твърдения относно действия или бездействия на УМБАЛ „Канев“ АД и в частност на д-р С. Г. като служител в лечебното заведение за 3 извършено неадекватно, несвоевременно и лошо изпълнено лечение. Твърди, че лечебното заведение притежава нужната компетентност за извършване на операцията. Лечението на пациентката било извършено и отчетено по КП №188 и след като било заплатено от НЗОК, то това било индиция, че лечебното заведение притежава нужната компетентност. Оспорва твърдението за изискване на специализация по гръдна хирургия трета степен от лекаря, извършил операцията. Твърди, че съгласно условията за извършване на медицинската дейност по КП №188 такава специализация не се изисквала.

Твърди, че по време на лечението ищцата е била уведомена за провежданото лечение и подписала декларация за информирано съгласие. Твърди, че операцията е извършена качествено и към момента на дехоспитализацията на ищцата - 29.06.2012г. нямало данни за настъпили усложнения. Твърди, че ако при ищцата са настъпили друг вид заболявания, които влошавали здравословното й състояние, то те се дължали на действията й след дехоспитализацията. Твърди, че не е налице виновно и противоправно действие или бездействие от страна на служителите на УМБАЛ „Канев“ АД по време на извършената операция на ищцата и че липсва пряка причинноследствена връзка между описаните в исковата молба увреждания и проведеното лечение, поради което липсва основание за ангажиране на отговорността му. Оспорва претенциите и по размер.

Ответникът С. В. Г. е подал отговор на исковата молба по реда в срока на чл.131 от ГПК, в който изразява подробно становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на заявените обезщетения, така и по отношение на заявената претенция за заплащане на законна лихва. Твърди, че като лекар, извършил операцията, не е установил усложнения при пациентката и предвид липсата на данни за твърдяното усложнение не я насочил за предприемане на процедури за рехабилитация по отношение на гласните струни и дискомфорта, свързан с тях. Твърди, че след изписването й от болничното заведение ищцата не е извършвала контролни прегледи, а към момента на проведеното болнично лечение тя била в добро общо състояние и не било логично да са налице описаните в исковата молба остра аспирация и афония, чести аспирации на течности, пристъпи на задух и стягане на шията, непосредствено след оперативната процедура. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно неправомерни действия или бездействия от негова страна. Оспорва 4 твърдението за липса на информирано съгласие и заявява, че не носи отговорност за действията на пациента след дехоспитализацията му. Поради това иска претенциите да се отхвърлят.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представената медицинска документация- препис от ИЗ, издадени епикризи и от приетата по делото СМЕ се установява, че към 26.06.2012 г. при Р. Д. е налице еутиреоидна нодозна струма (нормално функционираща щитовидна жлеза с образували се възли в нея). B епикризата от 29.06.2012г. е посочено, че диагностичните и консултативни преглеци са извършени в доболничната помощ. B хирургическото отделение наред с рутинните изследвания на кръв и урина е изследван и TSH, за да се прецени индиректно функцията на щитовидната жлеза. Този хормон, продуциран от хипофизата и показващ в случая норма е пряко свързан с функцията на щитовидната жлеза.

Когато жлезата образува повече от нормата хормони, нивото на TSH ce понижава и обратно. При ищцата е установено наличие на еутиреоидна функция на жлезата. Палпаторно е установен възел с размери 3 см, подвижен.

Кардиалогичният преглед също дава норма.

В представената медицинска документация- ИЗ няма данни за извършена в отделението на болницата EXO-графия на щитовидната жлеза или друго образно изследване пo време на пролежаването на пациентката. Такова обаче е извършено на 25.06.2012 г. от д-р Ц- К- е-в ДКЦ-* гр. Р. Алгоритъмът на КП 188 допуска извършване на образно изследване до един месец преди хоспитализацията на пациент със съответната диагноза и прикрепване на образното изследване към ЛИЗ.

Р. Д. е била на лечение в отделение пo кардиология и ревматология на същата болница през м.октомври 2011 г. и там чрез ЕХО-графия й е установена нодозна струма-рецидив в левия лоб на жлезата. Обсъдена на лекарски колегиум с предложение за оперативно лечение на рецидивиралата нодозна струма.

В експертизата е посочено, че след установяване наличието на нодозна струма лечението е оперативно, предвид възможността за злокачествено израждане на образувалите се в жлезата възли. След провеждане на оперативното лечение пациентът подлежи на проследяване в доболничната 5 помощ от ендокринолог с периодичен контрол на TSH (хормон, произвеждан в хипофизата), Т-3 u Т-4 (хормони, произвеждани в щиговидната жлеза). При установяване отклонение от нормата се провежда лечение с медикаменти, стимулиращи или потискащи образуването на тези хормони. Съгласно експерта избраният и предложен на ищцата оперативен метод отговаря напълно на медицинските стандарти и добрата медицинска практика съгласно изискванията на КП 188. В експертизата се сочи също, че по време на пролежаването на ищцата в хирургическото отделение на болница „Канев“ през юни 2012 г. лечебно-диагностичният алгоригьм на клинична пътека 188, медицинските стандарти и критериите за добра медицинска практика са напълно изпълнени. Всички изисквания на медицинските стандарти, касаещи лечението на нодозната струма, са спазени. Липсват данни за настъпили усложнения от проведеното оперативно лечение пo време на болничния престой.