Решение № 183 от 24.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пазарджик, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. П. при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Венцислав Г. П. Гражданско дело № 20245200100399 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени субективно съединени искове от А. Ф. З., ЕГН **********, И. А. Ф., ЕГН ********** – лично и със съгласие на баща си първият ищец и Е. А. Ф., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. С., ж. к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. К. Д. и адв. С. Б. – и двамата от САК, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, за заплащане на обезщетение от 100 000 лева за първия ищец, частично от 250 000 лева, както и по 130 000 лева за втората и третата ищца, частично от 250 000 лева за всяка, за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на съпругата на първия ищец и майка на втората и третата ищца - К. А. З., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на инцидента до окончателното плащане на сумите, на основание чл. 49 от ЗЗД.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На 31.03.2019 г. около 21:28 часа, на АМ Тракия, км 89+287, в посока от гр. София към гр. Пловдив настъпва ПТП с л. а. Нисан Алмера Тино, рег.

№ ***, управляван от К. А. З.. Твърди се, че поради ремонт на мостовото съоръжение над р. Елшишка била въведена временна организация на движението, целяща отклонение на превозните средства от дясното платно за движение в посока от гр. София към гр. Пловдив в лявото насрещно платно.

Автомобилът на К. З. навлязъл в ремонтирания участък, който не бил надлежно обезопасен и сигнализиран, поради което лентата не изглеждала затворена за движение и създавала впечатление, че в участъка може да се 1 премине. Поради намалената видимост водачът не успял да възприеме края на пътя, който също не бил сигнализиран с пътни знаци, вследствие на което автомобилът пропаднал в коритото на реката заради демонтиране на връхната конструкция на моста, запалва се, при което К. З. почива от изгарянето. Било образувано ДП № 429/2019 г. на РУ – Пазарджик, ДП № 87/2021 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пазарджик, пр. преписка № 1034/2019 г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик, което наказателно производство впоследствие било прекратено. Сочи се, че от камери на патрулен автомобил на Пътна полиция на ОДМВР – Пазарджик се установило, че в ремонтирания участък липсвала надлежна сигнализация, като ограничителни табели, пътни знаци, светлинни източници и други. Аргументира се, че съгласно чл. 3, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, АМ Тракия е част от републиканската пътна мрежа на България, който път е изключителна държавна собственост, вкл. пътното платно, което се ремонтирало. Според чл. 30, ал. 1 от ЗП, Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейността по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП предвижда, че републиканските пътища се управляват от АПИ, като съгласно ал. 2, т. 3 обхватът на това управление включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Излага се, че с чл. 3, ал.

1 от ЗДвП посочените задължения на администрацията се доразвиват в насока осигуряване на бързо и сигурно придвижване. Сочат се и други разпоредби, от които се извличат посочените задължения на АПИ – чл. 170, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 3 и 4 от ЗДвП. Подробно се сочат задължения на ответника и съобразно разпоредби на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасност на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците. В случая участъкът не е отговарял нито на нормативните изисквания, нито на приетата по проект временна организация за безопасност на движението.

Освен че са липсвали самостоятелни преносими стойки и светлинни източници, наличната сигнализация е била изградена по заблуждаващ водачите начин. При липса на ограничителни знаци С4 (предпазни бализи), които да са на отстояние 1 метър един от друг, съгласно нормативни изисквания, е създадена погрешна представа за отворен между тях „коридор“ за преминаване към участъка в ремонт. Погрешно поставеният знак Г10 „Преминаване отляво на знака“ върху последната, преди коридора, предпазна бализа, който знак, при липсващи бализи в участък от около 10 метра, насочва водача не да продължи по обезопасения път към двупосочното платно за движение, а да премине непосредствено вляво от последната бализа (покрай знака), навлизайки именно в ремонтирания участък. Също така липсвали 2 знаци или сигнализация, които да указват, че платното за движение прекъсва и продължаването напред към моста ще доведе до пропадане. Обобщава се, че отговорността е на ответника за недостатъчно упражнен контрол при изграждането и последващата поддръжка на организацията за безопасност на движението, респ. поради действията на лицата, на които е възложена ремонтната дейност и временната организация за безопасност на движението.

Подробно се излагат претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка. Конкретно ищците А. З. и И. Ф. като пътници в процесния автомобил стават свидетели на произшествието и на смъртта на К. З., което остава незаличимо събитие в тяхното съзнание. Молят за уважаване на исковете с присъждане на съответните разноски. Посочват се банкови сметки на всеки ищец, съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез Областно пътно управление – Пазарджик, представлявано от пълномощника Я. Б.. На първо място се прави възражение за погасен по давност иск с изтичането на 5 години от настъпване на произшествието – 31.03.2019 г., тъй като исковата молба е подадена на 29.03.2024 г. Направено е и възражение за погасени с кратката давност законни лихви. Твърди се, че не се доказва от представените писмени доказателства както механизма на ПТП, така и че агенцията не е изпълнила точно задълженията си по обезопасяване на ремонтирания пътен участък. Напротив, спазени са всички изисквания на приложимата в случая Наредба № 3/16.08.2010 г. Излага се становище, че причината за настъпване на катастрофата е неопитността на шофьора К. З., несъобразената от нея висока скорост и неспазването на правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП. На това основание се счита, че отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД се изключва изцяло. Отделно от изложеното, липсвала и пряка причинно-следствена връзка между състоянието на пътя, въведената временна организация на движението и вредоносния резултат. Временната организация и безопасност на движението (ВОБД) за ремонтирания участък е възложена със Заповед № РД-11-260 от 06.03.2019 г. на председателя на УС на АПИ, която е изпълнена по одобрен проект, видно от съставен протокол за приемане на ВОБД. Този проект от своя страна се изпълнява въз основа на Договор № Д-38-17 от 01.09.2015 г., сключен между възложителя АПИ и изпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК 831646048. С т. 3 от тази заповед е разпоредено изпълнителят на СМР да постави необходимата сигнализация, като за отговорник за цялостта, изправността и поддържането й е определен В. Д. П. – служител на „Автомагистрали“ ЕАД. В тази връзка е направено искане за конституиране на „Автомагистрали“ ЕАД на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД като трето лице – помагач на страната на ответника, като заедно с отговора е предявен и обратен иск по смисъла на чл. 219, ал. 3 от ГПК, което искане за привличане и приемане за разглеждане на обратния иск съдът е уважил с Определение № 704 от 25.11.2024 г. по делото. Предявеният иск, доколкото е 3 обратен такъв, е винаги под условие, а именно, ако бъдат уважени предявените срещу ответника суми, да бъде осъдено подпомагащото лице ответник по обратния иск за същите суми, които са в размер на 360 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта 31.03.2019 г. до окончателното плащане, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Обратният иск се основава на твърдението, че по силата на сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“ ЕАД Договор за обществена поръчка № РД-38-17 от 01.09.2015 г., последното дружество е поело задължението да извършва дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ „Тракия“ на територията на ОПУ-София, ОПУ-Пазарджик, ОПУПлводив и ОПУ-Стара Загора, където попада и процесният участък – км.

89+287 в посока от гр. София към гр. Пловдив. В чл. 28 от договора било предвидено, че в случай на причиняване на ПТП и/или възникне щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на договора, изпълнителят „Автомагистрали“ ЕАД носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.

На следващо място се излага, че ищците А. З. и И. Ф. са сключили споразумение от 09.02.2021 г. със застрахователя на виновния водач З., във връзка с което са получили застрахователно обезщетение за причинените им вреди от процесното ПТП, като съгласно същото са заявили, че няма да имат никакви други претенции към застрахователя и/или АПИ във връзка с настъпилото на 31.03.2019 г. ПТП.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е нарушила правилата за движение, движела се е с по-висока скорост от допустимата, съчетано с липса на внимание при съответните условия на пътя и въведени с ВОБД, както и липсата на опит, вкл. поради непоставен предпазен колан – чл. 137а от ЗДвП. Моли за отхвърляне на исковете изцяло.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба по обратния иск /наименован становище/ от ответника „Автомагистрали“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. Д., в който излага, че предявените от ищците искове са изцяло неоснователни по съображения, идентични с изложените от ответника АПИ. Поддържа, че въведеният ВОБД е изпълнен и поддържан съгласно всички изисквания на Наредба № 3/16.08.2010 г. Счита, че дори и да са липсвали знаци (което не е така), то цялата останала налична вертикална и хоризонтална сигнализация е осигурявала съвкупно в достатъчна степен необходимите условия за безопасно движение. Обобщава, че инцидентът е настъпил изцяло по вина на водача К. З., което изключва отговорността на АПИ, а оттам и на „Автомагистрали“ ЕАД. Позовава се на чл. 1 от споразумението със застрахователя на ГО на К. З., в който се признава, че същата има съвина за настъпилото ПТП.

4

По отношение на обратния иск се сочи, че не се оспорва, че „Автомагистрали“ ЕАД е изпълнител по Договор за обществена поръчка № РД-38-17 от 01.09.2015 г., в изпълнение на който се възлагат ремонтни дейности на процесния обект. Не се оспорва, че ВОБД е изготвен и въведен от „Автомагистрали“ ЕАД след одобрение на проекта и издаване на съответната заповед от АПИ, след съгласуване с МВР. Твърди се обаче, че съгласно чл. 84 от цитираната наредба, контролът по ВОБД се осъществява от упълномощени представители на службите за контрол на МВР и на собственика на пътя (улицата) или администрацията, управляваща пътя (улицата), който в процесния случай е АПИ. В тази връзка се твърди, че дори да е имало липса на два от пътните знаци, преграждащи изпреварващата лента на АМ „Тракия“ в посока гр. Пловдив, е имало неизпълнение на нормативно вмененото задължение за внезапен контрол по смисъла на чл. 84, т. 4 от наредбата от страна на ОД на МВР – Пазарджик и АПИ в лицето на ищеца ОПУ – Пазарджик (съдът е уточнил, че ответник по главните искове и ищец по обратния иск е АПИ, а не отделното областно управление, което няма правосубектност), с оглед на което се моли при евентуално уважаване на обратния иск, неговият размер да бъде намален заради приноса на тези лица.